Определение № 579 от 25.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 1028/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба от пълномощника на „ПЪТСТРОЙ“ООД ЕИК[ЕИК] срещу определение № 265 от 04.04.2023 г. на ВКС,ТК,Първо отд. по т.д. № 513 /2023 г., с което е оставена без разглеждане молбата на същата страна за отмяна на определение №572 /01.11.2022 г. по т.д. № 2246/2022 на ВКС, с което ВКС се произнесъл по реда на чл.288 ГПК за недопускане на касационно обжалване на решението, постановено по възз.т.д. № 150/2018 г. на АС-Пловдив. В настоящата частна жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на извода на състава на ВКС за недопустимост на молбата за отмяна по чл.303 и сл. ГПК, доколкото с определението, чиято отмяна се претендира е стабилизирало последиците на въззивното решение, постановено по същество на спора. От страна на КТБ АД -в несъстоятелност е подаден писмен отговор със становище за неоснователност на ЧЖ. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество тя е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС,ТК, Първо т.о. се е позовал на следните съображения: Производството по чл.303 – чл.309 ГПК е извънинстанционно, извънредно производство за контрол, което не е приложимо към всички актове на съдилищата.В приложното му поле са само определена категория съдебни актове: решенията, ползващи се със силата на пресъдено нещо (т.1 и т.2 на ППВС № 2 от 29.09.1977г. по гр. д. № 1/1977г.) и определенията за прекратяване на производството, поради отказ от иска (т. 6 на ТР № 7 от 31.07.2017г. по тълк.д.№ 7/2014г. на ОСГТК на ВКС). Характеристиката на определенията по чл.288 ГПК е разяснена с ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. и ТР № 2 от 28.09.2011г. по тълк.д.№ 2/2010г. на ОСГТК на ВКС.В тях е прието, че с определенията по чл.288 ГПК съставът на касационния съд не се произнася по същество на касационната жалба; Въпросите, които стоят на разглеждане в тази задължителна предварителна фаза на касационното производство, са извън предмета на делото между страните; Във фазата на допускане на касационно обжалване дейността на отделния състав на ВКС не е нито нито тълкувателна, нито решаваща, а е специфична правораздавателна дейност; Проверката за наличие основанията по чл.280, ал.1 ГПК има самостоятелно значение – резултатите от нея предопределят по-нататъшния ход на касационното производство, но не влияят върху съдбата на обжалваното въззивно решение; Становището на отделния тричленен състав относно правилността на една или друга съдебна практика по правния въпрос, по който се търси произнасяне, изразено в определение по чл.288 ГПК, не е в състояние да разреши по окончателен, обвързващ страните начин този въпрос. Ето защо, съдът е счел, че постановеното в производство по чл.288 ГПК, определение, чиято отмяна се иска, не е нито в кръга на посочените в т. 2 от ППВС № 2 от 29.09.1977г. по гр. д. № 1/77г., нито е от категорията на посочените в т. 6 на ТР № 7 от 31.07.2017г. по тълк.д.№ 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС прекратителни определения, които подлежат на отмяна по реда на извънинстанционния контрол, поради което е и постановил оставянето без разглеждане на молбата по чл.303 и сл. от ГПК като недопустима. Настоящият състав на ВКС,Първо т.о. напълно споделя изложените съображения. В тълкувателните си, задължителни за съдилищата, постановки в мотивите към т.6 на ТР № 7 от 31.07.2017г. по тълк.д.№ 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС изрично се приема, че извънредният характер на производството произтича от относимостта му единствено към влезли в сила решения, както и от необходимостта за защита срещу тяхната неправилност в ограничен брой случай, изчерпателно изброени и лимитативно въведени. Този характер на производството обуславя приложимостта му не към всички актове на съдилищата, а само към определена категория съдебни актове – решения, ползващи се със силата на пресъдено нещо и определения, имащи техните правните последици, към които единствено могат да се отнесат и предвидените основания за отмяна по чл. 303 и чл. 304 ГПК. Като извънредно процесуално средство за съдебен контрол на неправилни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, отмяната не може да се приложи по отношение на други съдебни актове, за които след изчерпване на редовния процесуален ред не съществува друг път за защита, именно поради ограничения обхват на съдебните актове, подлежащи на извънинстанционен съдебен контрол и произтичащия от него ограничен кръг на основанията /фактическите състави/, предвидени от законодателя като причини за отмяна на влезлите в сила решения и възобновяване на производствата по тях. Следователно, доколкото с определенията по чл.288 ГПК, ВКС се произнася не по съществото на съответен правен спор, а по дискреция по критериите в чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК за преценка относно допускане на касационно обжалване, то няма как, с оглед изложеното в цит. ТР, да се приеме, че този вид актове подлежат на отмяна по чл.303 и следващите от ГПК. При това положение обжалваното определение на друг състав на ВКС,Първо т.о. следва да се потвърди като законосъобразно. С оглед изхода по настоящото ч.т.д. и несъбирането предварително на дължимата д.т. по ЧЖ, то същата следва да се присъди в полза на ВКС. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение като прецени правилността на обжалваното определение