Определение № 2072 от 22.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 487/2024 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Постъпила е касационна жалба на „Гелини Трейд“ ООД, [населено място], срещу решение №711 от 22.11.2023г. по в.т.д. №745/2023г. на Софийски апелативен съд, ТО. С него е потвърдено решение № 796 от 20.06.2023 г. по т.д. № 156/ 2023г. на Софийски градски съд, ТО, VІ – 2 състав, с което по иска с правно основание чл.74, ал.1 от ТЗ, предявен от Л. Н. Г. срещу „Гелини Трейд“ ООД, е отменено като незаконосъобразно следното решение на общото събрание на съдружниците на „Гелини Трейд“ ООД, проведено на 25.11.2022г.: „на основание чл.137, ал.1, т.8 от ТЗ да се предявят искове на дружеството срещу бившия управител Л. Н. Г. както следва: по чл.145 от ТЗ за сумата в размер от 155 384,06 лв., респективно частично предявяване за част от нея, представляваща претърпени вреди, произтичащи от констатирани липси на стоки и парични средства при инвентаризация, съгласно Констативен протокол от 15.03.2022г.; по чл.86, ал.1 от ЗЗД за мораторна лихва върху главницата, считано от 15.03.2022г. до датата на предявяване на исковата молба. В касационната жалба се сочи, че решението е недопустимо, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, немотивирано, очевидно неправилно и незаконосъобразно. Касаторът твърди, че предявеният иск е недопустим, тъй като към момента на предявяването му ищцата няма качеството на съдружник в „Гелини Трейд“ ООД, [населено място], поради изключването й с решение на ОСС, проведено на 03.02.2023г., вписано в ТР на 30.03.2023г. Излага доводи, че изключването на съдружника - ищец не е настъпило в резултат на атакуваното решение, което е пречка за разглеждането на иска. Също твърди, че искът по чл.74 от ТЗ е недопустим, защото решението на ОСС от 25.11.2022г. за предявяване на иск по чл.145 от ТЗ срещу Л. Г. е изпълнено, като исковата молба е предявена пред СГС на 25.11.2022г. Изтъква,че спрямо съдружниците и дружеството решенията на общото събрание пораждат конститутивно действие от момента на приемането им, а отмяната на решенията на общото събрание поражда конститутивно действие само занапред. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и ал.2 пр.2 и пр.3 от ГПК. Касаторът се позовава на недопустимост и очевидна неправилност на въззивното решение на САС. Също така поддържа, че съдът се е произнесъл по следните правни въпроси, обусловили изхода на спора: 1. Относно задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства, отнасящи се до правнозначимите за основателността на исковете факти, с излагане на правни изводи, с изрично посочване въз основа на какви доказателства ги е направил? 2. Дали изгубването на членството в дружеството в хода на висящия процес е процесуална пречка за разглеждане на иска? По първия въпрос се позовава на противоречие с Тълкувателно решение №1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г. на ВКС, ОСГТК, определение №217/27.05.2016г. по гр. д. №853/2016г. на ВКС, ГК, ІІ г. о., решение №283/14.11.2014г. по гр. д. №1609/2014г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение №220/02.10.2015г. по гр. д. №2314/2015г. на ВКС, ГК, IIІ г. о. и други съдебни актове, постановени по реда на чл.290 от ГПК. По втория въпрос твърди, че съдът е допуснал отклонение от разясненията в ТР №1/06.12.2002г. по тълк.д.№1/2002г. на ОСГК на ВКС. Без да формулира изричен правен въпрос се позовава и на противоречие с практиката на ВКС, формирана с решение №39 от 15.04.2011г. по т.д.№526/2010г. на ВКС, ТК, І т.о., решение №690 от 03.12.2008г. по т.д.№349/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №135 от 09.11.2009г. по т.д.№184/2009г. на ВКС, ТК, І т.о., в които се приема,че решенията на ОС пораждат правно действие по отношение на дружеството и съдружниците в него от момента на приемането им до момента на тяхната отмяна по реда на чл.74 от ТЗ. Ответницата по касационната жалба Л. Н. Г. поддържа, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното Касационната жалба с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд, е приел за установено качеството на ищцата на съдружник в ответното дружество към датата на провеждане на процесното общо събрание – 25.11.2022г. Счел е за неоснователен довода на въззивния жалбоподател за недопустимост на първоинстанционното решение поради това, че искът за отмяна на решението на общото събрание от 25.11.2022г. е предявен от лице, което не притежава активна процесуална легитимация поради прекратяването на членственото му правоотношение с ответника след приемането на оспореното решение. Посочил е, че за наличието на процесуална легитимация е от значение ищцата да е имала качеството на съдружник към момента на приемането на оспореното от нея решение - 25.11.2022г., като правният й интерес произтича от обстоятелството, че това решение пряко я засяга като съдружник поради това, че е прието да се ангажира имуществената й отговорност в качеството й на вече бивш управител на дружеството. Счел е за ирелевантно за преценката за наличието на правен интерес дали решението на общото събрание е изпълнено, тъй като всяко едно решение на върховния орган на дружеството с ограничена отговорност може да се атакува по отношение на неговата законосъобразност, като при отмяната му ще подлежат на заличаване с обратна сила последиците на така взетото решение. Счел е за неоснователно становището на ищцата, че тъй като липсва взето решение от общото събрание за изменение на дружествения договор, то независимо от обстоятелството, че в ТР е вписан нов дружествен договор, по отношение на процедурата за свикване на общото събрание ще е приложима старата, а не актуалната редакция на чл.25, ал.3 от дружествения договор, съответно уведомяването е трябвало да бъде извършено в 30 дневен срок преди датата на събранието. Съставът на САС е изложил съображения, че видно от представения по делото и приет като доказателство протокол от заседание на общото събрание на съдружниците на „Гелини Трейд“ ООД от 18.02.2022г. е взето единодушно решение от всички съдружници, в т.ч. и ищцата, да бъде приет нов дружествен договор на дружеството. Също така е изтъкнал, че дори ищцата да твърди, че такова решение, въпреки отразеното в протокола, никога да не е било приемано, т.е да твърди вписването на едно несъществуващо обстоятелство, то до успешното провеждане на иска с правно основание чл.29 от ЗТТРЮЛНЦ за прогласяване недействителността на вписаното/обявено в регистъра обстоятелство, в отношенията между съдружниците ще е приложима актуализираната, вписана в регистъра версия на дружествения договор, която предвижда седмодневен срок за уведомяването на съдружника преди датата на общото събрание. Независимо от изложеното е приел за доказано твърдяното от ищцата нарушение на процедурата по свикването на общото събрание. От представената по делото разписка за куриерска услуга, с която на ищцата е била връчена поканата за участие в общото събрание на 25.11.2022г., съдът е установил, че поканата е получена от ищцата на 19.11.2022г., следователно уведомяването е станало на шестия ден преди събранието и, не е бил спазен предвиденият в актуализираната редакция на чл. 25, ал.3 от дружествения договор седмодневен срок за уведомяване. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Според задължителните за съдилищата в страната указания в т.1 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция е длъжна всякога да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваният съдебен акт на въззивния съд да е недопустим, като преценката за допустимост се извършва с произнасяне по същество на подадената касационна жалба. Констатирането на вероятност за наличие на някое от предвидените в ГПК основания за недопустимост на обжалвания съдебен акт обуславя допускане на касационно обжалване. При тази проверка касационната инстанция не е обвързана от доводите на касационния жалбоподател, с които в случая е обосновано поддържаното основание за касиране по чл. 281 т. 2 от ГПК, нито от относимите към това основание правни въпроси от изложението на основанията по чл. 280 ал.1 от ГПК. Доводите на касатора за недопустимост на предявения иск са свързани с твърдението му, че правният интерес от предявяването на иска по чл.74 от ТЗ отпада, ако в хода на производството ищецът изгуби качеството съдружник. Във връзка с тези доводи е поставен от касатора и процесуалноправният въпрос дали изгубването на членството в дружеството в хода на висящия процес е процесуална пречка за разглеждане на иска. В случая се твърди, че с решение на общото събрание на „Гелини Трейд“ ООД от 19.04.2023г. ищцата е била изключена като съдружник. В решение №128 от 19.11.2009г. по т.д.№269/2009г. на ВКС, ТК, І т.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се приема, че в производството по чл.74 от ТЗ на служебна проверка, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за правото на иск, подлежи не правният интерес, който принципно съществува при законодателно уредените конститутивни искове, а наличието на активна легитимация за ищеца, изразяваща се в притежаване на качеството на съдружник или акционер в дружеството, решенията на ОС на което се атакуват с иска за отмяна. Това качество следва да е налице към момента провеждане на заседанието на общото събрание, взело оспорваните решения. Прекратяването на членството на съдружника чрез изключване в хода на съдебното производство по чл.74 от ТЗ, няма за последица загуба на легитимацията на ищеца и недопустимост на иска. Настоящият съдебен състав споделя тази практика, която е съобразена и от Софийски апелативен съд. Поради това всички доводи за настъпилото след провеждането на общото събрание от 25.11.2022г. прекратяване на членството на ищцата са без значение за допустимостта на предявения иск по чл.74 от ТЗ и постановеното по него въззивно решение на Софийски апелативен съд. По изложените съображения не са налице и предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение по поставения от касатора в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК въпрос относно предпоставките за допустимост на иска по чл.74 от ТЗ. Вторият въведен от касатора довод за недопустимост на решението е, че доколкото приетото решение вече е изпълнено и отмяната му няма да доведе до промяна в съществуващото правно положение, то не е налице правен интерес от предявения иск по чл.74 от ТЗ. Съгласно практиката на ВКС, формирана с решение №150 от 30.06.2014г. по т.д.№286/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение №255 от 12.07.2018г. по т.д.№1734/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., с оглед действието на съдебното решение по конститутивния иск, какъвто е искът по чл.74 ал.1 от ТЗ, както и неговата специфика, следва да се приеме, че когато целеното изменение в съществуващото правно положение не би могло да настъпи като последица от обявеното със съдебното решение за съществуващо потестативно право, то интерес от търсената по този ред правна защита за страната не съществува. В настоящата хипотеза на проведеното на 25.11.2022г. общо събрание на съдружниците на „Гелини Трейд“ ООД е прието решение по чл.137 ал.1 т.8 от ТЗ за предявяване на иск срещу бившия управител на дружеството, като с отмяната на това решение ще отпадне задължителна процесуална предпоставка за допустимостта на предявения срещу управителя иск. Доколкото за процесуалните предпоставки за допустимостта на иска съдът следи служебно в хода на цялото съдебно производство, становището на въззивния съд за отпадане на последиците на приетото решение на общото събрание с обратно действие, не се отразява на правилността на крайния му извод. Поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК въпрос относно задълженията на въззивния съд е обуславящ за изхода на спора, но и по отношение на него не се установява допълнителната предпоставка за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т.1, т.2 и т.3 от ТР№1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Съгласно цитираната от касатора практика на ВКС, задължение на въззивния съд е да се произнесе по всички доводи на страните и да обсъди всички допустими и относими доказателства, ангажирани по делото, при съобразяване въведената с чл.154 ал.1 от ГПК доказателствена тежест и допустимите според ГПК доказателствени средства, както и да даде свое собствено разрешение по спорния предмет на делото, формирайки свои правни изводи по съществото на спора и по приложението на закона. Въпросът е поставен с оглед твърдението на касатора,че съдът не е обсъдил всички негови доводи и всички доказателства, без да е посочен конкретен довод или доказателство, които не са били взети предвид от въззивния съд. Въззивният съд се е произнесъл по изложените от касатора въззивник доводи за недопустимост на предявения иск. Също така е съобразил представените по делото писмени доказателства – дружествен договор, покана и протокол от заседанието на общото събрание, състояло се на 25.11.2022г. и е стигнал до извода,че при връчването на поканата до ищцата за участие в събранието, не е спазен предвиденият в актуализираната редакция на чл.25 ал.3 от устава срок за уведомяване. По този начин съдът е обсъдил и преценил релевантните факти и доказателства по делото, както и е мотивирал своя акт, в съответствие със задължителните разяснения относно правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото в т.1, т.2 и т.3 от ТР№1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Неоснователни са и доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК. Според цитираната норма въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В настоящия случай не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК, тъй като касационният жалбоподател се позовава на аргументите за необоснованост на атакувания акт – неправилно интерпретиране или необсъждане на част от събраните по делото доказателства, без да излага доводи за наличието на особени съществени пороци, водещи до очевидна неправилност. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и чл.280 ал.2 пр.2 и пр.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение. При този изход на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответницата по касация направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1250 лева. Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд