Определение № 1316 от 21.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 63/2024 г.
ВКСIII гражданско отделение21.03.2024 г.докладчик Емил Томов
Диспозитив
Не допуска до касационно обжалване определение № № 4149 от 01.11.2023г по ч.гр.дело № 2153/2023г на Окръжен съд-Варна Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК Образувано е по частна жалба на П. С. Д., представляван от адв. М. Д. по пълномощно ,дадено за настоящето обжалване срещу определение № 4149 от 01.11.2023г по ч.гр.дело № 2153/2023г на Окръжен съд-Варна ,произнесено по частна жалба на настоящия жалбоподател,представляван от адв. М. Д.. Потвърдено е определение 11.09.2023г по гр.д№5301/2023г, на ВРС, с което без разглеждане е била оставена молба на настоящия жалбоподател ,подадена от същия адвокат на 03.07.2023г за възстановяване срока за отстраняване на указани нередовности на депозирана в съда искова молба,върната на основание чл.129, ал.1 ГПК с определение от 03.06.2023г Исковата молба е върната включително поради непредставяне на пълномощно за завеждане на делото,след като веднъж срокът за изправяне на нередовности е бил удължен. В срока за обжалване е постъпила молба адв. М. Д., отново нередовна и с противоречащи си искания ,по която са изискани и последвали уточнения,че има за предмет възстановяване на срок.Въззивният съд на свой ред е констатирал,че след уточнения подадената на 03.07.2023г молба от адв. М. Д. молба е за възстановяване на срок, същата обаче е била нередовна и с разпореждане от 07.07.2023г ВРС е дал подробни указания за отстраняване на недостатъците в двуседмичен срок,който по последваща молба на страната е продължен с един месец, до 31.08.2023г, на основание чл. 63 ГПК. До изтичане на продължения срок не са предприети указаните и необходими процесуални действия, за да се приведе молбата в съответствие с чл. 65, ал.2 ГПК ,поради което въззивният съд е приел ,че същата правилно е била върната ,вместо да се насрочи за разглеждане в открито заседание.Не са били подадени едновременно с молбата за възстановяване онези книжа ,за подаването на които се иска възстановяване на срока, което именно е било предмет на указанието, за изпълнение на което срокът е бил веднъж продължен. Освен че формалните предпоставки на чл.65, ал.2 ГПК са останали неизпълнени, въззивният съд е добавил ,че съгласно чл.64,, ал.3 ГПК не се допуска възстановяване на срока, ако е било възможно продължаване на срока за извършване на процесуалното действие, както в случая. Частният жалбоподател твърди,че определението е неправилно и незаконосъобразно.Изтъква се здравословното състояние на адв. М. Д. като обстоятелство, което налага възстановяване на срока. В изложение се поставя въпрос при тежко заболяване на адвокат пълномощник следва ли да се приеме, че са налице обстоятелства които налагат възстановяване на срока за извършване на определени действия като отстраняване на нередовности. Защитата се позовава на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК ,тъй като по въпроса не е формирана практика на ВКС. Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна срещу въззивно определение и е процесуално допустима Върховен касационен съд,ІІІ г.о намира ,че касационната жалба не следва да бъде допусната до касационно разглеждане, тъй като не е отговорено на критерия за формулиран обуславящ правен въпрос по смисъла на чл. 280 ,ал. 1 ГПК и липсва обосновка на изтъкнатото основание по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК .Съгласно задължителните за съдилищата постановки на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 на ОСГТК на ВКС., въпросът в изложението следва да е формулиран точно и ясно, трябва да конкретен, свързан с решаващите съображения на съда, да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на въззивния съд в обжалваното определение, В представеното изложение е формулиран въпрос относно преценката на предпоставките по чл. 64, ал.2 ГПК за възстановяване на срок и дали тежко заболяване на пълномощника адвокат следва да бъде зачетено като особено непредвидено обстоятелство,докато решаващите съображения на въззивния съд са свързани с неизправяне в срок на указаните нередовности на самата молба по чл.65 ГПК,включително при дадения продължен срок. Съгласно установената практика на ВКС,при наличие на нередовности в депозираната до съда молба като надлежно констатираните в случая, съдът процедира по реда на чл.129 ГПК.На страната се указват и съобщават нередовностите,съответно се дава срок за изправянето им,пропускането на който, ако не е поискано продължаването му,също влече предвидените в закона последици, свързани с процесуалното бездействие. . По изложените съображения Върховен касационен съд ІІІ г.о.