Определение № 53 от 07.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 796/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. П. Б. срещу решение № 43 от 18. 01. 2021 г. по в. гр. д. № 2225/2020 г. на Софийски апелативен съд, ГО, четвърти състав, с което е потвърдено решение № 58 от 20. 03. 2020 г. по т. д. № 148/2019 г. на Софийски окръжен съд, ТО, ІV състав, с което е отхвърлен предявеният от касационната жалбоподателка срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, [населено място] иск с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за заплащане на сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на съпруга й М. Н. Б., настъпила вследствие на претърпяна на 28. 06. 2014 г. злополука – нанесен удар в областта на главата с работния орган на земекопна строителна машина – многокофов багер марка „JSB 4CX“ с рег. № СО 6266, за която с ответника е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със срок на валидност от 23. 08. 2013 г. до 23. 08. 2014 г., ведно със законната лихва от 28. 06. 2014 г. до окончателното изплащане на сумата. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Касационната жалбоподателка излага оплаквания за неправилност на извода на съда, че инцидентът, довел до смъртта на нейния съпруг, не представлява покрит риск по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. Оспорва становището на въззивния съд, че под понятието „използване на превозни средства“, вложено в актовете на Съда на Европейския съюз, се разбира само използване на МПС като средство за транспорт. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК формулира следните въпроси: „1. Включва ли се в понятието „използване на превозни средства“ използването на МПС като работна машина за извършване на строителни дейности, ако тази дейност отговаря на неговата обичайна функция, т. е. ако същото освен като средство за транспорт се използва и като строителна/работна машина?; 2. Включва ли се в обхвата на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ и представлява ли покрит от застрахователя риск, инцидент, причинен с работния орган /кофата/ на МПС – комбиниран багер, използван като работна машина за извършване на строителни дейности?; 3. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички възражения и повдигнати въпроси във въззивната жалба, както и дали въззивният съд трябва да обсъди всички доказателства по делото и да постанови решение след тяхната съвкупна преценка?“ Касационната жалбоподателка поддържа, че първите два въпроса от изложението са разрешени в противоречие с решение от 4. 09. 2014 г. по дело С-162/2013 г. на СЕС, с което обосновава достъпа до касация на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Сочи, че решението на въззивния съд е постановено в противоречие с практиката на ВКС по третия въпрос, като се позовава на решения на ВКС: решение по д. № 4404/2019 г., решение по т. д. № 34/2013 г., ІІ т. о., решение по т. д. № 1608/2015 г., ІІ т. о., решение по т. д. № 3768/2014 г., ІІ т. о., решение по т. д. № 2220/2015 г., ІІ т. о., решение по т. д. № 1826/2016 г., І т. о. и решение по т. д. № 2435/2016 г., ІІ т. о. Ответникът по касационната жалба „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, [населено място] е подал отговор на касационната жалба, в който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че на 28. 06. 2014 г., при изпълнение на трудовите си задължения – изграждане на битова канализация в [населено място], съпругът на ищцата М. Б. бил ударен от работния орган /кофа/ на багер, застрахован за риска „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество, при което получил тежки травматични увреждания, в резултат на които на 14. 07. 2014 г. починал. Въз основа на свидетелските показания на багериста В. Т. и заключението на автотехническата експертиза, въззивният съд е установил, че при инцидента, с оглед регулиране на ръка на бетонов пръстен, в канализационната шахта слязъл М. Б., като поради липсата на видимост между багериста и Б. последният извикал на багериста „Пускай!“ и Т. пуснал кофата на багера, за която бил закачен пръстенът, надолу, при което тя ударила главата на пострадалия в областта на дясната лицева половина. В решението е посочено, че според вещото лице основната причина за възникване на произшествието е допускане в областта на работния орган на багера да престоява пострадалият Б. в момент, в който с багера се изпълняват строително-монтажни работи. Въззивният съд е счел, че смъртта на М. Б. не е настъпила при ПТП – при използване на процесния багер като средство за транспорт, а като строително-монтажна машина, поради което отговорността на ответника - застраховател по риска „Гражданска отговорност“ не може да бъде ангажирана. Позовал се е на разпоредбата на чл. 267, ал. 1 КЗ /отм./, съгласно която застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността за причинени на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство. Като е обсъдил решенията на СЕС, на които се позовават страните по делото, а именно решенията по дело С-162/13 и дело С-514/16, въззивният съд е приел, че съдържащото се чл. 3, § 1 от Директива 72/166/ЕИО понятие „използване на превозни средства“ следва да се тълкува като използване като средство за транспорт, а не като средство за изпълнението на други функции. Формирал е извод, че в случая към момента на злополуката багерът не е бил в движение, съответно не е бил използван като средство за транспорт, а като строително-монтажна машина. Изтъкнал е също, че увреждането не е причинено от свойствата на вещта, а е резултат от противоправно човешко поведение, поради което не е налице основанието по чл. 50 ЗЗД. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Първите два въпроса в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на касационната жалбоподателка се отнасят до обекта на застраховане и застрахователното покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и по-конкретно до значението на понятието „използване на превозни средства“. Тези въпроси са били обсъждани от въззивния съд и имат обуславящ решаващите му изводи характер, поради което отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е налице, обаче, въведеното от касационната жалбоподателка допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за достъп до касация. С решение от 4. 09. 2014 г. по дело С-162/13 на СЕС, на което се позовава жалбоподателката и което е обсъждано в мотивите на акта на въззивния съд, е изяснено, че чл. 3, параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 г. относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в него понятие „използване на превозни средства“ включва всяко използване на превозно средство, което отговаря на обичайната функция на това превозно средство. С оглед отправеното преюдициално запитване е прието, че така в това понятие би могла да се включи маневрата на трактор в стопански двор, за да вкара в хамбар прикачено към него ремарке. Във връзка с целената защита на пострадалите при произшествия, предизвикани от моторни превозни средства, СЕС е постановил по същество, че понятието „използване на превозни средства“ не обхваща само хипотезите на движение по пътищата, тоест на движение по обществената пътна мрежа, а и всяко използване на превозното средство в съответствие с обичайната му функция, а именно като средство за транспорт. Обжалваното въззивно решение не е в противоречие с цитираната практика на СЕС, доколкото по делото е установено, че процесният багер не е използван като средство за транспорт- същият не се е намирал в движение и е бил използван само като подемна строително-монтажна машина. Възприетото от съда разбиране, че в случая не е налице „използване на превозното средство“ е в пълно съответствие и с решението на СЕС, на което също е направено позоваване в обжалвания акт, а именно решение от 28. 11. 2017 г. по дело С-514/16 на СЕС. С него е прието, че съдържащото се в чл. 3, параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО понятие „използване на превозни средства“ не обхваща случая, в който селскостопански трактор е участвал в произшествие и основната му функция към момента на настъпване на това произшествие не е била да служи като средство за транспорт, а да генерира като работна машина двигателна сила. В последното решение на СЕС, при направено изрично позоваване и на решение на СЕС по дело С-162/13, е подчертано, че понятието „използване на превозни средства“ по смисъла на чл. 3, параграф 1 от директивата обхваща всяко използване на превозното средство като средство за транспорт. Становището на касационната жалбоподателка за неприложимост в случая на решението на СЕС по дело С-514/16 е основано на несъответно на това тълкуване на СЕС разбиране, че в обхвата на понятието „използване на превозните средства“ се включва и използването на превозното средство съобразно неговата друга, макар и основна към момента на увреждането, функция – на работна машина. По отношение на последния поставен от касационната жалбоподателка въпрос относно задълженията на въззивния съд да обсъди доводите във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, който покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, не е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. По този процесуален въпрос е налице задължителна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 9. 12. 2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и постоянна практика на ВКС, намерила израз в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения, цитирани от касационната жалбоподателка и служебно известните на състава решение № 388 от 17. 10. 2011 г. по гр. д. № 1975/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 94 от 28. 03. 2014 г. по гр. д. № 2623/2013 г. на ВКС, IV г. о., решение № 55 от 3. 04. 2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 63 от 17. 07. 2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, II т. о., решение № 111 от 3. 11. 2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, II т. о. и др. Съгласно посочената практика непосредствената цел на въззивното производство е повторно разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Преценката на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си. В случая не е допуснато отклонение от практиката на ВКС, тъй като въззивният съд е обсъдил фактическия и доказателствен материал и е формирал собствени изводи, че не е налице основанието по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./. Неоснователни са доводите, във връзка с които е въведен въпросът на касационната жалбоподателка, че въззивният съд не се е произнесъл по смисъла на понятието „използване на превозни средства“ и не е обсъдил практиката на СЕС, на която ищцата, въззивник се е позовавала. Въззивният съд е възпроизвел разрешенията, дадени в решенията на СЕС по дело С-162/13 и дело С-514/16, за да направи извод, че понятието „използване на превозно средство“ следва да се тълкува като използването му като средство за транспорт, а не за изпълнение на функции, извън тези на транспортно средство. Поради това не може да се приеме, че апелативният съд се е отклонил от практиката на ВКС по поставения процесуален въпрос, съответно не е налице въведеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за достъп до касация. По изложените съображения въззивното решение на Софийски апелативен съд не следва да се допуска до касационно обжалване. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение