Определение № 10200 от 16.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10018/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на П. Б. К., [ЕГН], с постоянен адрес гр. София, [улица], [адрес], подадена чрез пълномощника адв. Даутева, срещу Определение № 1757/05.08.2026 г., постановено по адм. дело № 437/2026 г. по описа на Административен съд – Кюстендил, с което е оставена без разглеждане жалбата на лицето против Акт за установяване на задължения (АУЗ) по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 1932-1/13.02.2026 г., издаден от орган по приходите при Община Кочериново, производството по делото е прекратено и делото е изпратено като преписка на компетентния орган за произнасяне по жалбата. В частната жалба се съдържат доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че са спазени процедурата и срокът за задължително оспорване на акта по административен ред. Изтъква се, че е налице хипотеза на мълчаливо потвърждаване на акта, което не е съобразено от административния съд. Искането е за отмяна на първоинстанционното определение и за връщане делото на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – Началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Кочериново, редовно уведомен, не изразява становище по основателността на частната жалба. Настоящият тричленен състав на ВАС, Осмо отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна поради следното: Административен съд – Кюстендил е бил сезиран с жалба с вх. № 16177/13.05.2026 г. по описа на Административен съд – София-град, подадена от П. Б. К. срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 1932-1/13.02.2026 г., издаден от орган по приходите при Община Кочериново, изпратена му по подсъдност с Определение № 27199/07.07.2026 г. по описа на Административен съд – София-град. С Определение № 1757/05.08.2026 г., постановено по адм. дело № 437/2026 г. по описа на Административен съд – Кюстендил, за да остави без разглеждане жалбата на лицето и да прекрати образуваното производство, изпращайки делото като преписка на съответния компетентен орган, съдът е приел, че същата е недопустима поради неизчерпване на реда за задължително оспорване на акта пред горестоящия административен орган. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съобразно чл.144, ал. 1 и 2 ДОПК по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго, като разпоредбите на тази глава се прилагат в производствата по обжалване, уредени и в другите дялове на този кодекс, именно в която хипотеза се провежда обжалването и на актовете за установяване на задължения, какъвто е и процесният. Съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ДОПК, решаващият орган разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 60-дневен срок от изтичане на срока по чл. 146, съответно от отстраняване на нередовностите по чл. 145 или от одобряване на споразумението по чл. 154. Според чл. 156, ал. 2 ДОПК ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е обжалван по административен ред. Неподкрепени от доказателствата по делото са твърденията на частния жалбоподател, според които срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 1932-1/13.02.2026 г. е подадена жалба по административен ред на 19.02.2026 г., за което се съдържало по преписката официално удостоверение от ССЕВ, приложено към първоначално сезиращата съда жалба. На първо място, следва да се посочи, че макар в жалбата с вх. № 16177/13.05.2026 г. по описа на Административен съд – София-град да е описано като приложение „Разпечатка от системата на МЕУ за подадена жалба пред решаващия орган“, такава, относима към оспорване на процесния акт, не се съдържа. Приложени са следните документи: жалба срещу Акт за установяване на задължения по декларация № 1913-1/21.01.2026 г., различен от процесния; Акт за установяване на задължения по декларация № 1913-1/21.01.2026 г., ведно с известие за доставяне; Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 1932-1/13.02.2026 г.; Писмо с изх. № РД-01-11-106(1)/06.02.2026 г. на Директор Дирекция „МДТ“ при Община Кочериново във връзка с подадената срещу АУЗ № 1913-1/21.01.2026 г. жалба. Съобразно това, неоснователно в частната жалба се твърди, че към сезиращата съда жалба са представени надлежни доказателства за изчерпване на предвиденото задължително оспорване по административен ред на процесния АУЗ № 1932-1/13.02.2026 г. Второ, в съответствие с изискването на чл. 150, ал. 2 ДОПК, както и съгласно чл. 152, ал. 5 АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, съдът, с Разпореждане от 02.06.2026 г., е изискал от адмиистративния орган да представи в цялост административната преписка, касаеща оспорване на Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 1932-1/13.02.2026 г. Изискано е да се представят, ако има такива, документи относно оспорването му по административен ред, като се приложи жалбата; да се установи има ли произнасяне на горестоящия административен орган и ако да – да се приложи, както и доказателства за връчването му на адресата. В изпълнение дадените му указания, административният орган е приложил административната преписка, като същата съдържа: 1. Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 1932-1/13.02.2026 г.; 2. Известие за доставяне на акта; 3. Заповед на Кмета на Община Кочериново, издадена на основание чл. 44, ал. 1, т. 1 вр. чл. 44, ал. 2 ЗМСМА; 4. Жалба с вх. № РД-01-11-106/28.01.2026 г. срещу Акт за установяване на задължения по декларация № 1913-1/21.01.2026 г.; 5. Писмо отг. Писмо с изх. № РД-01-11-106(1)/06.02.2026 г. на Директор Дирекция „МДТ“ при Община Кочериново по повод оспорване АУЗ № 1913-1/21.01.2026 г., ведно с известие за доставяне; 6. Заповед на Кмета на Община Кочериново по чл. 4 ЗМДТ; 7. Получена чрез системата за електронно връчване на 16.06.2026 г. жалба до Административен съд – София-град жалба срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 1932-1/13.02.2026 г. Съответно, и от съдържанието на административната преписка не се установява наличие на доказателства за проведено оспорване по административен ред. Трето, към частната жалба е представена подписана с електронен подпис жалба срещу процесния АУЗ до Кмета на Община Кочериново, с представянето на която очевидно жалбоподателят се домогва да докаже твърдяното обстоятелство по проведено оспорване по административен ред. Към жалбата обаче не е представено доказателство за подаването ѝ до органа. Доколкото неуспешно проведеното оспорване на АУЗ по административен ред е абсолютна положителна процесуална предпоставка за възникването на правото на достъп до съд, правилно с оспореното определение жалбата на лицето против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 1932-1/13.02.2026 г., издаден от орган по приходите при Община Кочериново, е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено и делото е изпратено като преписка на компетентния орган за произнасяне по жалбата. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,