Определение № 2119 от 14.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 1207/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. Н. М., против определение № 237/04.05.2026 г. по в. ч. т. д. № 191/2026 г. по описа на Апелативен съд - В., с което е потвърдено определение № 77/09.04.2026 г. постановено по т. д. № 1/2026 г. по описа на Окръжен съд - Търговище, с което производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1 т. 5 ГПК. В частната касационна жалба се излагат доводи, че обжалваното въззивно определение е неправилно, като постановено в отклонение от практиката на ВКС, СЕС и ЕСПЧ. Твърди се, че с атакувания съдебен акт въззивният съд е извършил разширително тълкуване и приложение на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, като е приел, че самото наличие на образувано досъдебно производство е достатъчно основание за спиране на гражданския процес без да са налице законовите предпоставки за това. В изложението на основанията за допускане на частното касационно обжалване са поставени следните въпроси: 1/ „Налице ли е основание за спиране на гражданско производство по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК само поради образувано досъдебно производство за същото деяние, без гражданският съд сам да констатира конкретни престъпни обстоятелства и невъзможност те да бъдат установени в гражданския процес?; 2/“Длъжен ли е съдът, постановяващ спиране по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, да посочи конкретно кои престъпни обстоятелства са релевантни за гражданския спор и защо същите не могат да бъдат установени по реда на ГПК?“; 3/ „Следва ли чл. 300 ГПК да се тълкува като основание за предварително спиране на гражданско производство при липса на влязла в сила присъда и при висящо досъдебно производство?“; 4/ Следва ли при искове по чл. 432, ал. 1 КЗ съдът да прилага чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК ограничително, като извършва преценка за пропорционалност между необходимостта от съобразяване с наказателно производство и правото на увреденото лице на ефективна съдебна защита в разумен срок?“ 5/ „Съвместимо ли е с принципа на ефективна съдебна защита национално тълкуване на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, при което прекият иск срещу застраховател се спира единствено поради висящо досъдебно производство?“ По първите три въпроса касаторът се позовава на допълнителното основание за селектиране на касационната жалба по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди противоречие на въззивното определение с практиката на ВКС, както следва: по първия въпрос с определение № 647/16.08.2023 г. по ч. т. д. № 722/2023 г., ТК, I т. о. на ВКС; по втория въпрос с определение № 450/ 06.11.2020 г. по ч. т. д. № 1446/2020 г., ТК, II т. о. на ВКС; по третия въпрос с определение № 60274 от 21.07.2021 г. по ч. т. д. № 836/2021 г., ТК, I т. о. По въпрос четири и пет се позовава на допълнителното основание за селектиране на касационната жалба по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ АД, с който се оспорва жалбата като неоснователна и се заявява молба съдът да не допусне касационно обжалване, евентуално да я остави без уважение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя и данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – изхожда от легитимирана страна, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт, отговаря на изискванията за редовност и е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Производството по делото е образувано по предявен пряк иск от ищцата А. Н. М. срещу застрахователното дружество, с правно основание в чл. 432, ал. 1 КЗ. Отправеното до съда искане е за осъждане на ответника да заплати обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени и имуществени вреди, причинени вследствие настъпил пътен инцидент на 22.08.2025 г., предизвикан от Х. Л. С. като водач на лек автомобил, застрахован при ответника. По делото е постъпила информация от ОП – Т. за образувано досъдебно производство № 283/2025 г. по описа на РУ - О. във връзка с процесното ПТП. Представено е постановление от 22.08.2025 г., видно от което като обвиняем по досъдебно производство е привлечен Х. Л. С. за извършено от него престъпление по чл. 342, ал.3, б.“б“ във вр. с ал. 1, предл.3-то във вр. с чл. 116 от ЗДвП във вр. с §1, т.5 от ДР на ППЗДвП. За да потвърди първоинстанционното определение, с което производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, въззивният съд е приел, че е налице константна практика на ВКС, съобразно която гражданското производство се спира, когато се разкрият престъпни обстоятелства, които имат обуславящо значение за правилното решаване на спора и не е възможно тези обстоятелства да се установят в самото гражданско производство, без значение дали има образувано досъдебно или съдебно наказателно производство. Съдът е отбелязал още, че изходът на гражданския спор зависи от установяването на съответните престъпни обстоятелства, когато фактическият състав на отговорността за вреди включва извършеното от делинквента престъпление. Приел е, че изходът на наказателното производство е от значение за правилното решение на спора по исковете за заплащане на обезщетение, с оглед разпоредбата на чл. 300 ГПК. Отбелязал е още, че в процесния случай е налице тъждество между твърденията на ищеца за осъществено от третото лице противоправно деяние и деянието, за което е образувано досъдебно производство. С оглед на изложеното при тази фактическа обстановка съдът е приел, че е налице основание за спиране на делото по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК до приключване на наказателното дело, присъдата по която би била задължителна за гражданския съд. С оглед разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, които съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК намират приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Формираните в изложението въпроси се свеждат до приложението на разпоредбата на чл. 229 ал. 1 т. 5 ГПК в случаите на предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ. Не са налице твърдените от жалбоподателя допълнителни предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Както е отбелязал и въззивният съд по отношение на основанието по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК за спиране на производството по гражданско дело е налице формирана константна практика на ВКС, съобразно която гражданското производство се спира, когато се разкрият престъпни обстоятелства, които имат обуславящо значение за правилното решаване на спора и не е възможно тези обстоятелства да се установят в самото гражданско производство, като е без значение дали има образувано досъдебно или съдебно наказателно производство. Когато фактическият състав на отговорността за вреди включва извършеното от делинквента престъпление изходът на гражданския спорт зависи от установяването на разкритите престъпни обстоятелства, в този смисъл са и решение № 116/15.05.2013 г. по гр. д. № 745/2012 г. на IV г. о., определение № 566/19.09.2013 г. по гр. д. № 5301/2013 г. на IV г. о., определение № 782/29.11.2013 г. по гр. д. № 7165/2013 г. на IV г. о. Константна е практиката на ВКС, че поради обвързаността на гражданския съд, разглеждащ иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), съответно чл. 432, ал. 1 КЗ за обезщетяване на вреди от ПТП, от влязлата в сила присъда срещу водача по въпросите извършено ли е деянието, неговата противоправност и вината на дееца – чл. 300 ГПК, изходът на наказателното производство срещу водача е от значение за правилното решаване на спора по посочените искове за заплащане на обезщетения и с оглед това производството по исковете подлежи на спиране. Извън хипотезите на чл. 124, ал. 5 ГПК гражданският съд няма правомощия да установява факта на престъпление инцидентно по повод на иска за вреди и в случай, че тези хипотези не са налице, но фактът на престъплението е от значение за гражданския спор, исковото производство следва да бъде спряно, за да бъде съобразено решението по иска за обезщетяване на вреди с евентуалната присъда/споразумение срещу делинквента. В определение № 134 от 2. 04. 2020 г. по ч. т. д. № 468/2020 г., I т. о., определение № 290 от 1. 09. 2020 г. по ч. т. д. № 1303/2020 г., I т. о., определение № 342 от 28. 07. 2022 г. по ч. т. д. № 653/2020 г., II т. о., определение № 440 от 16. 06. 2023 г. по ч. т. д. № 796/2023 г., ІІ т. о., определение № 493 от 28. 06. 2023 г. по ч. т. д. № 882/2023 г., ІІ т. о. и др. последователно се застъпва становището, че пречка за надлежното упражняване на правото на иск е наличието на образувано наказателно производство в съдебната му фаза или в досъдебната такава, когато деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от гражданския съд по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК. В случая произнасянето на въззивния съд за съществуване на основанието по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК за спиране на производството по исковете по чл. 432 КЗ, за да бъде установен фактът на престъплението и да бъде съобразено решението по претенциите за обезщетяване с крайния изход на наказателното производство срещу водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответния застраховател, е в съответствие с посочената практика на ВКС. Изводът на въззивния съд е основан на установените по делото обстоятелства, че посоченият в исковата молба делинквент Х. Л. С. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 342, ал. 3, б.“б“ във вр. с ал. 1, предл. 3-то във вр. с чл. 116 от ЗДвП във вр. с §1, т.5 от ДР на ППЗДвП по висящо досъдебно производство за процесното ПТП, вследствие на което се твърди, че за ищеца са настъпили вреди. Поради това не може да се приеме, че е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на обжалваното определение до касационен контрол. Наличието на константна и актуална практика по релевантния принципен въпрос изключва и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. От писмо с вх. № 14558/07.07.2026 г. по описа на ВКС от Окръжен съд – Търговище се установява, че със Споразумение № 10/26.06.2026 г. по НОХД № 162/2026 г. по описа на ОС – Търговище е приключило наказателното производство по ДП № 283/2025 г. на РУ – О. във връзка с ПТП от 22.08.2025 г. – застрахователно събитие, от което жалбоподателката в настоящото производство А. М. черпи своите права по предявения по т. д. № 1/2026 г. по описа на Окръжен съд – Търговище иск с правно основание чл. 432 КЗ. Видно от споразумението Х. Л. С. се е признал за виновен за престъпление по чл. 342, ал.3, б.“б“ във вр. с ал. 1, предл.3-то във вр. с чл. 116 от ЗДвП във вр. с §1, т.5 от ДР на ППЗДвП. С оглед на изложеното делото следва да бъде върнато на Окръжен съд - Търговище за продължаване на съдопроизводствените действия, доколкото приложение следва да намери разпоредбата на чл. 230 ГПК. По изложените съображения, Върховен касационен съд, състав на първо т.о. на ВКС