Определение № 580 от 28.09.2018 г. на ВКС по т. д. № 1199/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Д. А. от [населено място] срещу постановеното от Пловдивски окръжен съд въззивно решение № 91 от 14.01.2015 г. по гр. д. № 2914/2014 г. С посоченото решение е потвърдено решение № 209 от 28.05.2014 г. по гр. д. № 662/2013 г. на Асеновградски районен съд, с което са отхвърлени предявените от В. А. пряк иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) против „ДЗИ - Общо застраховане” АД и евентуален иск с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б.”а” КЗ (отм.) против Гаранционен фонд за заплащане на сумата 12 000 лв. - част от вземане с размер 50 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестрата на ищеца С. А., починала при ПТП на 20.04.2008 г. С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение на основанията по чл.281, т.3 ГПК и е направено искане за неговата отмяна с произтичащите от това последици. Касаторът поддържа, че въззивният съд е мотивирал решението със задължителната практика на ВС и ВКС, отричаща правото на братята и сестрите да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на починал при деликт техен близък, която е остаряла, не отговаря на съвременните общественоикономически отношения и следва да бъде изоставена. Излага доводи, че отричането на правото на обезщетение противоречи на Закона за защита от дискриминация, тъй като поставя братята и сестрите на починалия в по-неблагоприятно положение спрямо останалите наследници по закон, без да има обективен критерий за това в чл.52 ЗЗД. Развива съображения, че поради явното й противоречие с европейската юриспрунденция, признаваща правото на обезщетение на всяко лице, което търпи вреди от смъртта на свой близък, с прокламирания в чл.6 от Конституцията на Република България принцип за равенство на гражданите пред закона и с международни актове, по които Република България е страна, ограничителната практика на ВС и ВКС не може да бъде основание за отричане на правото му да получи обезщетение за неимуществените вреди, които е претърпял в резултат на смъртта на С. А.. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване се поддържа бланкетно на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК (в редакцията преди изменението от ДВ бр.86/2017 г.), както и на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, подробно аргументирано със съображения за необходимост от промяна и осъвременяване на съществувалата към момента на подаване на касационната жалба практика на ВС и ВКС относно кръга от лица, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди при деликтно причинена смърт на друго лице. В касационната жалба е направено и искане Върховният касационен съд да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз относно тълкуване на разпоредбите на европейското законодателство, имащо за цел сближаване на законодателствата в областта на застраховката „Гражданска отговорност” за моторни превозни средства - Директива 72/166, Директива 84/5 и Директива 90/232 - Определяне на режима на гражданска отговорност, приложим към произшествията, причинени при използването на превозни средства. Ответникът по касация „ДЗИ - Общо застраховане” АД - [населено място], изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 24.03.2015 г. В срока по чл.287, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от евентуалния ответник Гаранционен фонд - [населено място]. Производството по делото е спряно на основание чл.292 ГПК с определение № 103 от 04.05.2016 г. до приемане на тълкувателно решение по образуваното след подаване на касационната жалба тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГТК на ВКС по въпроса дали братята и сестрите на починалия, както и неговите низходящи и възходящи от втора степен, се включват в кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от неговата смърт. С разпореждане на председателя на ВКС тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОСГТК на ВКС е преобразувано в тълкувателно дело № 1/2016 г. по описа на О. на ВКС и включеният в предмета на делото въпрос е преформулиран в следния смисъл: „Кои лица са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък”. След приключване на тълкувателно дело № 1/2016 г. с приемане на Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на О. на ВКС делото е възобновено с определение № 260 от 12.07.2018 г. и е насрочено за разглеждане по реда на чл.288 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди решението по гр. д. № 662/2013 г. на Асеновградски районен съд, с което са отхвърлени предявените от В. Д. А. против „ДЗИ - Общо застраховане” АД и Гаранционен фонд евентуално съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) и чл.288, ал.1, т.2, б.”а” КЗ (отм.) за заплащане на сумата 12 000 лв. - част от вземане с размер 50 000 лв., представляващо обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинената при ПТП на 20.04.2008 г. смърт на сестрата на ищеца С. А., Пловдивски окръжен съд е приел, че ищецът не е от кръга на лицата, материалноправно легитимирани да получат обезщетение в случай на смърт на друго пострадало лице. Изводът за отсъствие на активна материалноправна легитимация по исковете е мотивиран със задължителните указания в Постановление № 4/1961 г., Постановление № 5/1969 г. и Постановление № 2/1984 г. и на Пленума на ВС, според които в случай на настъпила смърт от деликт право на обезщетение за неимуществени вреди имат само съпругът, възходящите и низходящите на починалия, лицето, с което починалият е съжителствал на съпружески начала, и отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият от тях почине. Въззивният съд е съобразил задължителния характер на посочената съдебна практика, определяща изчерпателно кръга от лица, легитимирани да търсят и получат обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт на друго лице, и в съответствие с нея е отхвърлил иска срещу предпочитания ответник като неоснователен. Въззивният съд е отхвърлил и предявения срещу Гаранционен фонд евентуален иск, след като е направил извод, че освен отсъствието на активна материалноправна легитимация за ищеца, искът е неоснователен и поради отсъствие на пасивна материалноправна легитимация на Гаранционния фонд, предвид доказаното в хода на делото застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите между виновния за произшествието водач и предпочитания ответник „ДЗИ - Общо застраховане” АД. В изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК Пловдивски окръжен съд се е произнесъл по наведените във въззивната жалба на ищеца доводи за неприложимост на задължителната практика в ППВС № 4/1961 г., ППВС № 5/1969 г. и ППВС № 2/1984 г. поради нейния дискриминационен характер и противоречието й с чл.6 от Конституцията на Република България и чл.14 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. След преценка на разпоредбата на чл.4 от Закона за защита от дискриминация съдът е направил изводи, че нито един от въведените с нея дискриминационни критерии не е в основата на определяне на кръга от лица с право на обезщетение за неимуществени вреди от смърт на друго лице и че единственият критерий, с оглед на който съдебната практика е определила кръга на правоимащите лица, е справедливостта. По съображения, че отричането на правото на обезщетение на братята и сестрите почива на принципа за справедливост, въззивният съд е изразил становище, че задължителната практика на ВС не противоречи на закрепения в чл.6 от Конституцията на Република България принцип за равенство на гражданите пред закона, както и на чл.14 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, забраняващ всякаква форма на дискриминация. По основанията за допускане на касационно обжалване: В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е посочил като значими за изхода на делото следните въпроси: „ 1. Загубило ли е сила Постановление № 2/30.11.1984 г. по гр. д. № 2/1984 г. на Пленума на ВС и Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1961 г. на Пленума на ВС; 2. Критериите за определяне на материалноправната легитимация на ищците, претендиращи обезщетяване на неимуществени вреди поради смърт на починало лице, посочени в Постановление № 2/30.11.1984 г. по гр. д. № 2/1984 г. на Пленума на ВС и постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1961 г. на Пленума на ВС, дискриминационни ли са - пряка или непряка дискриминация; 3. Променени ли са общественоикономическите условия, при които са определени критериите за определяне на кръга на лицата, имащи право на обезщетение за причинени неимуществени вреди от смърт на брат или сестра; 4. Налице ли е мълчалива отмяна на Постановление № 2/30.11.1984 г. по гр. д. № 2/1984 г. на Пленума на ВС и Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1961 г. на Пленума на ВС от действието на по-новия Закон за защита от дискриминацията; 5. Налице ли е нарушаване на чл.6 от К. в Критериите за определяне на материалноправната легитимация на ищците, претендиращи обезщетяване на неимуществени вреди поради смърт на починало лице, посочени в Постановление № 2/30.11.1984 г. по гр. д. № 2/1984 г. на Пленума на ВС и Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1961 г. на Пленума на ВС; 6. Постановление № 2/30.11.1984 г. по гр. д. № 2/1984 г. на Пленума на ВС и Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1961 г. на Пленума на ВС противоречат ли на чл.14 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи във връзка с правата по Протокол № 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи”. Поставените въпроси се свеждат до един общ въпрос, чието разрешаване от въззивния съд е обусловило изхода на делото - въпросът за активната материалноправна легитимация на касатора - ищец по исковете с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) и чл.288, ал.1, т.2, б.”а” КЗ (отм.) да претендира и получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра си С. А., причинена при ПТП. С приетото след постановяване на въззивното решение, но по време на висящността на делото пред Върховния касационен съд, Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на О. на ВКС е формирана задължителна съдебна практика по въпроса „Кои лица са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък”. Задължителната практика е в смисъл, че: „Материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди. В наказателния процес тази материална легитимация може да бъде реализирана само от лицата, изброени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, както и от братята и сестрите на починалия и от неговите възходящи и низходящи от втора степен”. С тълкувателното решение е обявено за изгубило сила Постановление № 2 от 30.ХІ.1984 г. на Пленума на Върховния съд, според което кръгът на лицата с право на обезщетение е определен изчерпателно с Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. Отричането на активната материално правна легитимация на касатора - ищец да претендира и получи обезщетение за неимуществените вреди, които твърди, че е претърпял по повод смъртта на сестра си, противоречи на разрешението, възприето от О. на ВКС в Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. Констатираното противоречие съставлява основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационен контрол по поставения от касатора и прецизиран от касационната инстанция правен въпрос. Поради наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК не следва да се обсъждат останалите поддържани от касатора основания за достъп до касационен контрол, а и доводите във връзка с тях не са актуални с оглед формираната с Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на О. на ВКС задължителна практика по значимия за делото правен въпрос. Искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС е направено от касатора с оглед последователно поддържаната пред съдебните инстанции теза за несъответствие на съществувалата към момента на подаване на касационната жалба задължителна практика на ВС и ВКС, отричаща правото на братята и сестрите да търсят обезщетение за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт на техен близък, с правото на ЕС и с практиката на Съда на ЕС. Предвид обстоятелството, че с приетото от О. на ВКС Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. е обявено за изгубило сила Постановление № 2/1984 г. на Пленума на ВС и е призната възможността по изключение - при посочени в решението предпоставки, братята и сестрите да претендират и получат обезщетение за неимуществени вреди, наред с най-близките на починалия или вместо тях, искането за отправяне на преюдициално запитване е безпредметно и следва да бъде оставено без уважение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,