Определение № 977 от 01.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 2430/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Мегатранс ауто“ ЕООД със седалище в [населено място] - чрез адв. П. Г., срещу определение № 10391 от 29.05.2025 г., допълнено с определение № 1740 от 22.01.2026 г., двете постановени по в. ч. гр. д. № 5137/2025 г. на Софийски градски съд, в частта, с която след частична отмяна на определение № 10984 от 07.03.2025 г. по гр. д. № 24726/2024 г. на Софийски районен съд е изменено първоинстанционното решение в частта относно присъдените на „Мегатранс ауто“ ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение, възложени в тежест на ЗК „Лев Инс“ АД, като е намалено включеното в разноските от 3 107 лв. адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв. до сумата 1 000 лв. В жалбата се прави искане за отмяна на определението в обжалваната част като неправилно. Навеждат се оплаквания, че въззивният съд незаконосъобразно е намалил адвокатското възнаграждение поради погрешната преценка, че делото е без фактическа и правна сложност, без да съобрази времето, което е било необходимо на процесуалния представител на ищеца за снабдяване с нужните за изясняване на спора документи, в т. ч. четлив протокол за ПТП. С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК с доводи, че постановеното от въззивния съд определение е несправедливо, тъй като уговореното адвокатско възнаграждение съответства на икономическата обстановка в страната след м. април 2024 г., а размерът му е разумен и конкурентен с оглед цената на предявения иск. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответника по частната касационна жалба ЗК „Лев Инс“ АД със седалище в [населено място] - чрез юрк. Х. П., в който е изразено становище за недопускане на обжалваното определение до касационен контрол и за неоснователност на жалбата по същество. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, намира следното: Частната касационна жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С решение № 1606 от 31.01.2025 г. по гр. д. № 24726/2024 г. на Софийски районен съд е осъдено ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на „Мегатранс ауто“ ЕООД сумата 20 161 лв. - обезщетение за вреди, причинени при ПТП на 26.01.2024 г. на лек автомобил „Киа“, застрахован в ответното дружество със застраховка „Каско“ по полица с № 93002410004478, вземането за което е прехвърлено на „Мегатранс ауто“ ЕООД с договор за цесия от 26.02.2024 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба – 26.04.2024 г. до окончателното плащане, както и разноски в размер на 3 107 лв., в т. ч. 2 000 лв. - адвокатско възнаграждение. В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена молба от ЗК „Лев Инс“ АД за изменение на решението в частта за разноските, съдържаща и искане за намаляване на основание чл. 78, ал. 5 ГПК на присъденото на дружеството - ищец адвокатско възнаграждение, която е оставена без уважение от първоинстанционния съд с определение № 10984 от 07.03.2025 г. Сезиран с частна жалба от ЗК „Лев Инс“ АД срещу определението по чл. 248 ГПК, Софийски градски съд е постановил обжалваното с частната касационна жалба определение, допълнено с определение от 22.01.2026 г., с което е намалил присъдените на „Мегатранс ауто“ ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение от 2 000 лв. (с равностойност 1 022.58 евро) до сумата 1 000 лв. (с равностойност 511.29 евро). За да се произнесе в посочения смисъл, въззивният съд е приел, че възнаграждението от 2 000 лв. е прекомерно спрямо фактическата и правна сложност на делото, като се вземат предвид цената на предявения иск - 21 000 лв., и извършените процесуални действия от упълномощения от ищеца адвокат. В мотивите към обжалваното определение въззивният съд се е позовал на решение от 25 януари 2024 по дело C-438/22 на Съда на ЕС и с оглед на него е направил извод, че при преценката за размера на дължимото адвокатско възнаграждение не е обвързан от действащата Наредба за възнагражденията за адвокатска работа на Висшия адвокатски съвет, тъй като произтичащите от нея ограничения на конкуренцията не могат да се считат за присъщи на преследването на легитимни цели. Настоящият състав на Върховен касационен съд намира, че не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на постановеното от Софийски градски съд определение. В практиката на ВКС е възприето разрешението, че очевидната неправилност, уредена в чл. 280, ал. 2, пр.3 ГПК като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване, се свързва с особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция „prima facie” въз основа на мотивите към обжалвания въззивен акт - решение или определение. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност предполага въззивното решение или определение да е постановено при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необосновано. Особено тежко нарушение на закона ще е налице, когато въззивният съд е приложил закона „contra legem” - във видимо противоречие с неговия смисъл, решил е спора „extra legem” - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството, а явна необоснованост - когато въззивният съд е формирал изводите си във видимо грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона и от нарушаване на правилата на формалната логика, попада в хипотезите на чл. 281, т. 3 ГПК и подлежи на преценка от Върховния касационен съд само в случай, че въззивното решение или определение бъде допуснато до касационен контрол на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. В конкретния случай частният касатор не е изложил аргументи, насочващи към очевидна неправилност на обжалваното определение в посочения по-горе смисъл. Изводът на въззивния съд, че присъденото в полза на ищеца, под формата на разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК, адвокатско възнаграждение е прекомерно спрямо фактическата и правна сложност на делото и подлежи на намаляване на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, е обусловен от преценката на конкретни факти и доказателства по делото. Евентуалната необоснованост на този извод, с която частният касатор е аргументирал основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, може да бъде констатирана след извършване на касационна проверка на правилността на определението, но не и по повод селектирането на частната касационна жалба в производството по чл. 274, ал. 3 ГПК. Въз основа на мотивите към определението настоящият състав на касационната инстанция не преценява същото като очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК и приема, че касационно обжалване на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК не следва да се допуска. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,