Определение № 405 от 01.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 2162/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на А. С. Н. против решение №260085 от 29.03.2021 г. по гр.д. № 610/2020 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която след отмяна на решение №78 от 09.04.2020г. по т.д. № 52/19г. на Кърджалийски окръжен съд, в частта му, с която на А. Н. е присъдена сума на основание чл.52 ЗЗД над 30000лв. до 700000лв. по същество, в същата част, искът е отхвърлен. Ответникът по касация-ЗК „ Лев инс“АД, [населено място] е подал насрещна касационна жалба, в същата част до размер над 5000лв. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. В приложеното към жалбата изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът Н., чрез пълномощника си – адв. П. С. е поставила въпроса – „ Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от увредено в резултат на ПТП лице, в хипотезата на пряк иск срещу застрахователя и следва ли определеното от съда обезщетение да съответства на конкретно установените по делото факти.“ Страната е поддържала основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като е твърдяла отклонение на въззивния състав от тълкувателна практика на ВКС и такава обективирана в решения по чл.290 ГПК, посочени и приложени по делото. Поддържано е още, че противоречието се изразявало от една страна в това, че не били обсъдени всички обстоятелства, а именно възрастта на пострадалия и отношенията със сестра му, а от друга страна е поддържано, че приетите за релевантни обстоятелства били изброени, но не и мотивирани чрез своето значение за определяне на обезщетението. Поставен е въпросът – „ Как следва да рефлектират нормативно установените към момента на увреждането размери на лимитите на застрахователна отговорност на задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ върху размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от увредено в резултат на ПТП лице, в хипотеза на пряк иск срещу застрахователя“.Страната е заявила, че като не е взел предвид лимитите на застрахователна отговорност, въззивният съд постановил решението си в противоречие с изброена от него практика на ВКС, Поставен е въпроса – „Длъжен ли е съдът в решението си да обсъди в съвкупност и вземе предвид при постановяване на решението си всички събрани доказателства по делото“. Страната лаконично е заявила,че в случая въззивният съд не обсъдил“ изключително топлите отношения“на пострадалия със сестра му ., а „ отдал превес на изслушаната психологична експертиза,с което направил извод в противоречие с изброени множество актове на ВКС“- основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В заключение лаконично е отбелязано, че „ при условията на евентуалност“ страната иска да се допусне касационно обжалване на решението поради очевидната му неправилност. Други доводи не са развити. Касаторът Н., чрез пълномощника си – адв. П. С. не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. ОСГТК на ВКС с т. 1 на ТР № 1/09г. дефинира правния въпрос като такъв, който е включен в предмета на спор и е от значение за изхода на конкретното дело. С оглед така установената дефинитивност,първият поставен въпрос, макар и общ и относим към всяко производство третиращо претенция за вреди от непозволено увреждане е релевантен. Страната по него, обаче не обосновава допълнителен критерий. Касаторът не е развила доводи по поддържаното от нея основание – чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като е цитирала практика на ВКС, разглеждаща предпоставките, които следва да разгледа съдът при определяне размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД.Не е обоснована,обаче конкретната връзка между поставения въпрос и сочената практика. Обстоятелството, че при различна фактическа обстановка, съдилищата определят различен размер обезщетения, не налага извод за противоречиво приложение на чл.52 ЗЗД, тъй като преценката за стойностния адекват на вредата винаги се извежда от конкретно установените факти по спора. Този извод не се променя от поддържаното от касатора за това, че противоречието се състои в това, че не били посочени всички обстоятелства, които според нея имали отношение към търпените неимуществени вреди, уточнено като възрастта на починалия и ищцата, активността на пострадали в отношенията им. Тези доводи, освен че не съставляват противоречие по правен въпрос а са фактически и отразяват разбирането на страната, са и съобразени от възивният съд, макар и не по начина, по който касаторът счита за удовлетворяващ претенцията му. Така, тези твърдения са оплаквания за неправилност на акта а не обосноваване на извод за наличие на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Критериите за приложението на чл.52 ЗЗД също са изяснени, чрез нормативна практика на Върховния съд – ППВС № 4/1968 г., с която съдилищата / вкл. и цитираната практика на ВКС/ се съобразяват при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани по правните спорове, съобразно конкретните особености на разглежданите случаи. Или общото твърдение за отклоняване от тази практика, въпреки излагането от страна на съда на всички установени по спора факти в контекста на основателността на претенцията не може да обоснове довод за допускане на решението до касационно обжалване.. Поради това и така поддържаното от касатора Н. общо противоречие, не обосновава извод за наличие предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 ГПК. Вторият поставен въпрос също е релевантен, но необоснован с допълнителен критерий, доколкото цитираната практика на ВКС е формирана с оглед въпроси относно съобразяване на нормативно установените лимити и икономическата обстановка в страната. В случаят, обаче, общият размер обезщетение е съобразен и с тези критерии. Неудовлетворяването на страната от постановения резултат не съставлява основание в тази връзка обосноваващо допускане на касационно обжалване, а оплакване за неправилност на изводите на състава, което не се разглежда в тази фаза на производството. Третият поставен въпрос не е релевантен тъй като съдържа в себе си твърдения на касатора, изведен е от оплакването му за. неправилност на съдебното решение, поради липса на формирани мотиви въз основа на събрания доказателствен материал. Този извод се налага поради това, че страната не е посочила кои от събраните доказателства, съдът не е обсъдил и как това необсъждане се е отразило на формиране на неговия извод относно размера на обезщетението определено за А. Н. Направеното общо оплакване, че съдът не е взел предвид всички факти и обстоятелства извън това и не съответства на изложените подробни мотиви, обосноваващи постановения краен резултат.Съдът е обсъдил установените факти по спора и е формирал решаващия си извод с оглед тях. Обосновал е извода си относно общият размер на обезщетенията във връзка с приложението на чл.52 ЗЗД, като е взел предвид относимите към този размер факти. Или, с оглед тези фактически данни, въпросът не установява наличие на общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Касаторът Н. е поддържала и основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК, обосновано от нея чрез лаконичното твърдение, че било налице. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност. С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание, което същата не е съобразила с очертаните хипотези на очевидна неправилност, които следва да са обосновани като относими към случая, се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. Това основание, страната само е маркирала, без да изложи каквито и да било доводи по него. Или с това изложение, касаторът не обосновава извод за наличие предпоставки по чл.280, ал.2 пр. 3-то ГПК. С оглед изложеното решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. При този изход на спора и на основание чл.287, ал.4 ГПК насрещната касационна жалба не следва да бъде разглеждана. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение