Определение № 3046 от 17.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5092/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на КПКОНПИ против решение № 104/21.07.2023 г., постановено по гр.д.№ 150/2023 г. от състав на АС – Бургас. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение съдът е счел молбата на КПКОНПИ за отнемане на незаконно придобито имущество за неоснователна и е постановил решение в този смисъл, като е отменил решението на окръжен съд, с което е уважена частично молбата. Съдът е приел, че в процесния случай се касае за суми, внесени от ответника на каса без да е ясен техния произход и които парични суми в края на проверявания период не са налични в патримониума на лицето. В това отношение съдът се е позовал на експертно заключение – л.37 по делото на ОС, съгласно което ответникът към момента на изготвяне на заключението има само една активна банкова сметка, като размера на наличната сума е 0.00, а по сметката има начислени такси за обслужване на сметката в общ размер на 41.89 лв. и наложен запор за сума в размер на 135 693.32 лв./. Посочено е, че въпросните суми в общ размер на 177 517.71 лв. само са преминали през имуществото на проверяваното лице – ответник по време на проверявания период, те са били разходвани, без да са вложени в друго, подлежащо на отнемане имущество / няма налична трансформация/. При това положение като се приспадне от общата сума на придобитото имущество по вариант втори, приет от съда - 322 217.61 лв. сумата на внесените на каса пари от ответника, преминали през сметките му и неналични – 177 517.71 лв. придобитото имущество възлиза на стойност 144 700 лв. При нетен доход от 3 585 лв. несъответствието за проверявания период между придобитото имущество и нетния доход възлиза на минус 141 115 лв. – което е по-малко от граничната стойност 150 000 лв. и по смисъла на закона не представлява значително несъответствие. При това положение съдът е приел, че не са налице основания за отнемане в полза на държавата на имуществото по исковата претенция на КПКОНПИ и следва да се отхвърли претенцията на КПКОНПИ по исковата й молба за отнемане на имущество на ответника в полза на държавата. В изложението на касационните основания относно допустимостта на обжалването се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси при наличието на касационни основания по чл.280 ГПК. Сочи се правен въпрос относно задължението на съда да се произнесе по всички възражения на страните и да изложи собствени мотиви по спора. Касаторът обосновава поставения въпрос с липса на произнасяне по довод във въззивната жалба относно доказването на получаването на заем от 50 000 лева от страна на ответника. Видно от въззивната жалба, подобен довод не е правен, а се твърди единствено, че следва да се приеме, че тази сума е послужила за закупуване на недвижим имот, който довод не се отразява на крайните изводи на съда относно липсата на доводи за основателност на искането за отнемане на имущество. В тази насока следва да се приеме, че поставения въпрос не е относим към производството по чл.288 ГПК, тъй като съдът не е бил сезиран с оплакване във въззивната жалба в насоката, в която е поставен правни въпрос. По т.д.№4/2021 г. на ОСГК на ВКС е прието, че не представляват „имущество“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Прието е също така, че не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Изводите на съда изцяло са съобразени с приетото тълкуване с цитираното тълкувателно решение, поради което поставените въпроси по съществото на спора не са разрешени при наличието на касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване и същото не следва да се допуска. С оглед изхода на спора, в полза на пълномощника на ответника следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева, съобразено с фактическата и правна сложност на спора и обема на осъществената защита, изразяваща се в подаване на отговор на касационната жалба. Водим от горното, състав на ВКС