Определение № 354 от 30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4111/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, подадена чрез процесуален представител юрк.К., срещу решение от 07.05.2019г., постановено по гр.д.№2667/2018г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение от 25.09.2018г., постановено по гр.д.№6174/2018г. на Районен съд – Пловдив, за уважаване на предявения от А. И. А. срещу „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по жалбата А. И. А., чрез процесуален представител адв.Т., оспорва касационната жалба като процесуално недопустима. Излага и съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК,, след преценка на данните по делото намира, че жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, по следните съображения: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявения от А. И. А. срещу „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че А. И. А. не дължи на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД сумата от 5 803,54 лв. с ДДС, представляваща допълнително начислена електрическа енергия за периода 08.12.2017 г. – 08.03.2018 г., за което вземане е издадена фактура № [ЕГН] от 30.03.2018 г., за описан обект в [населено място]. Съгласно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 3, т. 1 пр. 2 ГПК, решенията по въззивни търговски дела с цена на иска до 20 000 лв. не подлежат на касационно обжалване. В случая с обжалваното решение съдът се е произнесъл по искова претенция, цената на която е под 20 000 лв. Според действащата разпоредба на чл. 365, т. 1 ГПК, делото е по търговски спор, когато искът е с предмет право или правно отношение, породено или отнасящо се до търговска сделка, вкл. нейното неизпълнение или прекратяване и последиците от това. В случая се касае до иск относно съществуването на отричаното материално право, като спора се основава на търговска сделка по смисъла на чл.286 ТЗ, определяща и търговския характер на делото. В тази насока е константната практика на съставите на ВКС, ТК. Стриктното тълкуване на процесуалния закон не позволява разглеждането на делото да зависи от качеството на лицето, страна по търговската сделка /определение по т.д.№ 52/2020 г. на ВКС, II т. о./. Продажбата на топлинна енергия е търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 за ответника по иска – търговско дружество, тъй като е свързана с упражняваното от него занятие, а съгласно чл. 287 ТЗ след като за едната страна по сделката тя е търговска, разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни /определение по ч.гр.д.№242012г. на ВКС, ІІІг.о. и посочената там практика на ВКС/. Едва с изменението на чл. 113 ГПК, озаглавен "Искове на и срещу потребители", ДВ, бр. 100 от 20.12.2019 г., е създадено ново процесуално правило, а именно образуваните дела, страна по които са потребители, да се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес, от което би следвало, че за тях се прилага чл. 280, ал. 3, т. 1 пр. 1 ГПК и прагът за касационно обжалване е 5 000 лв. Нормата има действие за заварените производства. В настоящия случай исковото производство е приключило с постановяване на въззивното решение, като към този момент указанията на въззивния съд, че същото не подлежи на обжалване пред ВКС и съответно е окончателно, са били правилни. Следователно, нормата на чл. 113, изр. посл. ГПК не намира приложение спрямо него. В този смисъл определение № 112 от 28.02.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 332/2020 г., II т. о., определение № 29 от 5.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 52/2020 г., II т. о., ТК, определение № 40 от 20.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 1216/2019 г., II т. о., ТК, определение № 43 от 24.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 2210/2019 г., II т. о., ТК, определение № 46 от 20.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 241/2020 г., I т. о., ТК, определение № 111 от 28.02.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 101/2020 г., II т. о., ТК на ВКС. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение