Определение № 764 от 21.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2674/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 80/23.03.2023 г. по гр.д. № 6/2023 г. в частта, с която Окръжен съд – Шумен, потвърждавайки частично решение № 192/31.10.2022 г. по гр.д. № 670/2021 г. на Районен съд – Велики Преслав в обжалваните части, е отхвърлил исковете на Д. М. М. срещу Ж. И. Ж. с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на договорите за покупко-продажба по н.а. № 87/17.05.2017 г. и по н.а. № 120/27.06.2017 г. в размер на Ѕ ид.части. Решението се обжалва от Д. М. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните въпроси (първия – процесуалноправен, а останалите – материалноправни): 1. Когато във въззивната жалба има оплакване, че първостепенният съд е пропуснал да направи допълнителен доклад след допуснато изменение с добавяне на ново основание на предявения иск, длъжен ли е въззивният съд да даде указания на страните за възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими доказателства, които са пропуснали да извършат? 2. Следва ли преценката за нищожност на договора поради накърняване на добрите нрави да се извърши само чрез сравняване на насрещните престации, без да бъдат ценени и обсъдени останалите обстоятелства, съпътстващи сключването на договора, които са от значение за преценката дали добрите нрави са накърнени – здравословното състояние, възрастта, социалното положение на продавача, роднинските връзки и мотивите за сключването на договора? и 3. При твърдения за нееквивалентност на престациите по договор за покупко-продажба със запазено право на ползване как следва да се оцени имота – по ЗМДТ или по указанията, дадени в решение № 16/28.02.1985 г. по гр.д. № 131/1984 г. ОСГК на ВС? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване - общата предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, и твърди, че въззивният съд е решил първия в противоречие с указанията, дадени в т. 2 ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС, втория – с практиката на Върховния касационен съд, а третия – с решението на ОСГК на ВС – допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено при съществено процесуално нарушение по чл. 269, изр. 2, вр. чл. 214, вр. чл. 146 ГПК, нарушение по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и е необосновано – всички касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Претендира разноски. Ответникът Ж. И. Ж., ответник и по касация, възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че с договора по н.а. № 87/17.05.2017 г. М. М. М. (баща на ищеца) е продал на ответника Ж. Ж. (син на втората съпруга на продавача) на цена 8 000 лв. един свой имот в [населено място], обл. Шумен, застроен с две сгради – жилищна и селскостопанска, а с договора по н.а. № 120/27.06.2017 г. М. М. му е продал на цена 6 300 лв. друг свой имот в същия град, застроен със сграда за обществено хранене. И с двата договора продавачът си запазва пожизненото право на ползване. Той е починал на 06.11.2017 г. Неговите наследници са втората съпруга и ищецът. Въззивният съд е заключил, че ищецът е легитимиран да претендира прогласяване на нищожността в размера на равния си дял от наследството на продавача (чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН). Продаденият с първия договор имот е с данъчна оценка 7 190.30 лв., а вторият – 6 973.90 лв. Данъчните оценки обаче не отчитат запазеното право на ползване. При отчитането му, прехвърлената „гола собственост“ към сключването на първия договор е с действителна/пазарна стойност 12 324.00 лв., а прехвърлената „гола собственост“ към сключването на втория - 13 057.00 лв. Въззивният съд е заключил, че имотите са продадени на цени, по-ниски от пазарните: първият – малко над един път и половина, а вторият – малко над два пъти. Остойностил е престацията на продавача според допълнителното заключение на съдебно-икономическа експертиза, а не по данъчните оценки. Намерил е, че разликата в двете стойности (между уговорените и пазарните цени) не е така фрапантна, та да обоснове явна, значителна нееквивалентност на насрещните престации в степен, която свежда тази на купувача практически до нулева стойност. Отчел е, че договорът за покупко-продажба е двустранен и възмезден. Приел е, че извод за нищожност на такива договори произтича само от сравняването на престациите, когато нееквивалентността на престациите е изключително голяма, значителна, явна, до степен, която да сведе тази на купувача практически до нулева стойност. Изключвайки тази възможност и за двата договора и приемайки, че нееквивалентността на насрещните престации на страните по тях може да бъде обяснена със свободата на договаряне (чл. 9 ЗЗД), въззивният съд е пристъпил към изясняване на значението и на други установени по делото обстоятелства. Намерил е, че здравословното състояние на продавача съществено се е влошило още към 2010 г. До смъртта му през ноември 2017 г. той е лекуван в Шумен, Варна и Пловдив. През този дълъг период постоянни грижи за него са полагали втората съпруга и синът й/купувачът. Въззивният съд е заключил, че продавачът е имал мотив – благодарност. Мотивът обяснява нееквивалентността. Добавил е, че по делото не са установени други релевантни обстоятелства, които да са от значение за преценката дали сключените договори са довели до неоснователно разместване на блага. Така е изключил основанието по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната част, с която тези искове са отхвърлени. Исковете са станали част от предмета на делото след допуснато изменение на исковете с добавяне на ново основание за нищожност на двата договора (по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД) към първоначално предявените (по чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. последно ЗЗД). Във въззивната жалба, с която ищецът/сега касатор е обжалвал първоинстанционното решение само в частта по отхвърлените искове по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, той се е оплакал за липсата на доклад. След допуснатото изменение на исковете обаче първостепенният съд е докладвал, че е сезиран и с исковете за нищожност на договорите като накърняващи добрите нрави. Указал е на ищеца, че в негова тежест е да докаже нееквивалентност на насрещните престации. Други указания по тези искове не са давани както от първата, така и от въззивната инстанция, но за да е обуславящ първият повдигнат процесуално-правен въпрос, включително в смисъла, разяснен с т. 2 ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС, е необходимо ищецът да е разяснил във въззивната, респ. в касационната си жалба, кои конкретни обстоятелства освен неравностойността са от значение за изясняване на действителните отношения на страните по двата договора. В своята практика Върховният касационен съд константно приема, че при двустранните възмездни договори основание за нищожност произтича пряко от нееквивалентността на насрещните престации, когато нееквивалентността е в такава степен, че свежда едната практически до нулева стойност (напр. решение 24/09.02.2016 г. по гр.д. № 2419/2015 г. III-то ГО, решение № 615/15.10.2010 г. по гр.д. № 1208/2009 г., III-то ГО, решение № 119/22.03.2011 г. по гр.д. № 485/2010 г., I-во ГО и мн.др.). Приема се също, че когато степента на нееквивалентност не е такава, а може да се обясни с принципа на автономия на волята (чл. 9 ЗЗД), в установяването или отричането на основанието за нищожност по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД значение имат и други, конкретно проявени обстоятелства, съпътстващи сключването на договора и чиято комплексна оценка съдът дължи, за да обоснове или изключи извода за неоправдано разместване на блага (напр. решение № 119/22.03.2011 г. по гр.д. № 485/2011 г. I-во ГО, решение № 50062/01.12.2022 г. по т.д. № 278/2021 г., I-во ТО, решение № 241/15.01.2021 г. по гр.д. № 3796/2019 г. IV-то ГО и мн.др.). Свързването на първия с втория повдигнат въпрос налага извод, че според касатора такива конкретно проявени обстоятелства са здравословното състояние, възрастта, социалното положение на продавача, роднинските връзки и мотивите за сключването на договора. В решението са обсъдени онази част от тези обстоятелства, които въззивният съд е намерил за доказани. Именно чрез тях въззивният съд е установил мотива за сключените договори – благодарността на продавача. Така е обяснил констатираната известна нееквивалентност на престациите и е заключил, че е в пределите на договорната свобода. Необосновима е връзката на обусловеност на първия повдигнат процесуалноправен въпрос с обжалваното решение, т.е. за него е изключена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Макар тя да е налице по втория повдигнат материалноправен въпрос, въззивният съд му е отговорил в съответствие с казуална практика на Върховния касационен съд, на част от която се е позовава самият касатор. Третият въпрос обуславя решението, но начинът, по който въззивният съд му е отговорил не противоречи, а съответства на решение № 16/28.02.1985 г. по гр.д. № 131/1984 г. ОСГК на ВКС. В това решение е прието, че законодателството за местните данъци и такси има значение в отношенията между държавата гражданите по повод облагането на имуществото на последните, но няма значение за отношенията между гражданите. Въззивният съд е оценил престацията на продавача, зачитайки запазеното право на ползване и с двата договора, според пазарните цени на подобни имоти към релевантния момент – сключването на съответния договор. По последния въпрос е изключена допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. При този изход и по аргумент от обратното от чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на касатора остават и разноските, направени пред настоящата инстанция. При тези мотиви, съдът