Определение № 719 от 04.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1605/2010 г.

ВКСI гражданско отделение04.09.2012 г.докладчик Костадинка Арсова

Диспозитив

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 25.05.2010 г. по гр.д. № 492 от 2010 г. на Софийски градски съд по касационната жалба на С. П. П. и К. П. М. при условията на чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. С. П. П. и К. П. М. са подали касационна жалба срещу решение от 25.05.2010 г. по гр.д. № 492 от 2010 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 13.07.2009 г. на Софийски районен съд, 50 състав, постановено по гр. № 11858 от 2006 г. и са осъдени К. П. М. и С. П. П. да предадат владението на имот №...., кв. №.... по плана на [населено място], м. “К.- п. к.” на В. Д. Й., С. Х. К., Ц. М. С. и Б. П. Д. както и да им заплатят разноски в размер на 750 лв. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на съдебният акт поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост- касационни оплаквания в предметното поле на чл.281, т.3 ГПК. Представено е изложение в което С. П. П. и К. П. М. преповтарят оплакванията по същество изразени в касационната жалба и посочват, че според тях е допуснато съществено процесуално нарушение по чл.266, ал.1 и ал.2, т.1 ГПК тъй като във въззивната инстанция ищците– въэзивници са представили за пръв път удостоверение за наследници №..... от ...... г. Считат, че се касае до процесуално нарушение, което е в противоречие с практиката на ВКС. Представят се съдебни решения. Ответниците В. Д. Й., С. Х. К., Ц. М. С. и Б. П. Д. са депозирали отговор, в който споделят разбирането за недопустимост на касационното обжалване предвид липсата на въпроси в предметното поле на чл.280, ал.1 ГПК. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допусне до касационно разглеждане решение от 25.05.2010 г. по гр.д. № 492 от 2010 г. на Софийски градски съд по касационната жалба на С. П. П. и К. П. М. защото не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК. Решението е съобразено с трайната съдебна практика по приложението на чл.108 от Закона за собствеността. Ответниците като наследници от четвърти ред на покойната М. Д. П. са предявили ревандикационен иск срещу С. П. П. и К. П. М. за имот №...., кв. №.... по плана на [населено място], м. “К. - п. к.”. В решението си въззивният съд е обсъдил и трите елемента от фактическият състав на осъдителният иск по чл.108 ЗС и е намерил, че ищците са доказали активната си легитимация, ответниците се намират във владение на имота и не е установено по реда на пълното и главно доказване, че са придобили собствеността му по силата на деривативна сделка, т.е. че притежават правно основание, противопоставимо на ищците. Не са установили, че тяхната праводателка е била наследник по завещание на покойната М. Д. П.. Настоящия състав намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на решението при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК тъй като не са налице въпроси в предметното поле на текста, а решението по съществото на спора е съобразено с трайната съдебна практика касаеща ревандикацията. В изложението отново е направено оплакване за допуснато процесуално нарушение по чл.266, ал.1и ал.2, т.1 ГПК, което обаче е невярно защото още с исковата молба е представено у-ние за наследници № ПНИО-.... от ...... г. На касаторите е дадена възможност да установят авторството на саморъчното завещание, изходящо от М. Д. П. в полза на П. В. Д., което обаче не е сторено. Саморъчното завещание е частен свидетелстващ документ и при оспорване, истинността му следва да бъде установена от страната, която се ползва от него. Касаторите не са го сторили, поради което са понесли и доказателствената тежест, завещанието да бъде изключено от доказателственият материал. Разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, който се различава от вече формираната съдебна практика или е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезата на приложното поле на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК защото изведеният от касаторите въпрос касае не намира опора в материалите по делото и не съответства на фактите. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

Цитирани разпоредби

9