Определение № 81 от 19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 594/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПк. Подадена е частна жалба от адв. П. Г. в качеството на процесуален представител на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], против определение № 573 от 13.09.2012 г. по ч.гр.д. № 440/2012 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о. Изложени са доводи за неправилност на определението и се иска неговата отмяна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба, взе предвид следното: С обжалваното определение е оставена без разглеждане подадената от [фирма]- [населено място] частна жалба против определение № 1877 от 09.04.2012 г. по в.т.д. № 361/12 г. на Варненския окръжен съд и е прекратено производството по делото. Прието е, че правният интерес на жалбоподателя от обжалване на определението на Варненския окръжен съд, с което е оставено без уважение възражението му по чл. 15 ГПК за неподведомственост на делото, е отпаднал с постановяване на решение по съществото на спора, което е влязло в сила. Определението е правилно. Съгласно чл. 15, ал.2 ГПК въпросът дали заведеното дело е подведомствено на съда може да бъде повдигнат от страните или служебно от съда във всяко положение на делото. По този въпрос съдът, пред който делото е висящо, се произнася с определение, което по изрично разпореждане на закона- чл. 15, ал.2 ГПК, подлежи на обжалване. Проверката на подведомствеността се осъществява в рамките на висящ исков процес и има за цел да разреши спор относно съществуването или несъществуването на една абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на делото и постановяване на валидно и допустимо решение по същество. Всички въпроси, свързани с допустимостта на процеса, се разрешават в рамките на исковото производство /т. нар. процес относно процеса/. Оттук следва, че правилността на определението по чл. 15, ал.2 ГПК може да бъде проверявана по реда на инстанционния контрол най - късно до влизане в сила на постановеното по делото решение, което слага край на исковото производство. В случая въззивното решение като необжалваемо /по аргумент от чл. 280, ал.2 ГПК/ е влязло в сила на 19.04.2012 г., а частната жалба срещу определението по чл. 15, ал.2 ГПК е подадена на 27.04.2012 г. Поради това правилно същата е оставена без разглеждане. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от гореизложеното съдът