Определение № 838 от 25.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3928/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 178 от 21.07.2022г. по гр.д. № 162/2022г. на Шуменски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 683 от 20.12.2021г. по гр. д. № 1265/2021г. на Шуменски районен съд, с което е изнесен на публична продан недвижим имот: двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ****, със застроена площ от 29 кв.м., намираща се на пл. “О.“ № 3-б в [населено място], заедно с дворното място, в което е построена - поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 29 кв.м., съставляващ парцел ** в квартал 255 по регулационния план на [населено място], като е постановено получената от проданта сума да се разпредели между съделителите П. Д. П. и Д. П. П. при равни квоти. С решението е отхвърлена претенцията на П. Д. П. за възлагане на имота по чл. 349, ал.2 ГПК. Касационната жалба е подадена от П. Д. П.. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се атакува извода на съда, че при съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт, възлагането е недопустимо. Формулиран е въпросът: не следва ли съдебната практика да бъде променена в посока, даваща възможност и задължаваща съда да изследва характера на възникване на съсобствеността в резултат на повече от един юридически факт, с цел защита правата на съделител, отчитайки възможността да са нарушени или ограничени при сделки с общо имущество, предмет на делбата. Визира се допълнителното основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът твърди, че правата му са нарушени, тъй като имотът е представлявал съпружеска имуществена общност и бившата му съпруга се е разпоредила с дела си в полза на сина им, при което той е лишен от възможност да прави каквито и да било възражения. Счита решението за несправедливо, защото го оставя без дом и без място за работа. Ответникът по касационната жалба Д. П. П. моли да не се допуска касационно обжалване и претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството е по делба във фазата по извършването. Предмет на делбата е двуетажна жилищна сграда, застроена на 29 кв.м. с дворно място със същата площ. Съделителите са двама - баща и син и квотите им са равни. Приетата техническа експертиза сочи, че допуснатият до делба недвижим имот е неподеляем съобразно техническите изисквания на ЗУТ.Сградата се ползва за работилница, търговско помещение и жилище; нивата са четири, като всяко от тях се състои от едно помещение. От улицата се влиза в първия етаж - търговско помещение, вторият етаж е помещение за работилница и за живеене, над втория етаж има използваема таванско помещение, а в мазето има помещение и санитарен възел. Входът за втория етаж е от първия етаж чрез вита стълба; кухня не е обособена. Претенция за възлагане на имота на основание чл. 349, ал.2 ГПК е заявена своевременно от съделителя П. Д. П.. Съдът я е отхвърлил, съобразявайки, че не са налице елементите от предвидения в нея фактически състав. Сочената разпоредба изисква претендиращият възлагане съделител да е наследник, който е живял в имота при откриване на наследството. В случая имотът, чието възлагане се иска, не е наследствен и П. П. няма качеството наследник. Имотът е придобит чрез покупко-продажба по време на брака му с майката на другия съделител и е представлявал съпружеска имуществена общност. След прекратяване на брака бившата съпруга на П. П. е дарила на сина им Д. П. своята 1/2 идеална част. Наред с това съдът е посочил и че имотът не е жилищен. Техническата експертиза установява, че той не отговаря на изискванията за жилище и в този смисъл налице и изявления на жалбоподателя в съдебно заседание. За пълнота съдът е посочил, че не са налице и предпоставките за възлагане по чл.349, ал.1 ГПК, тъй като към момента на постановяване на решението за развод от брака не е имало ненавършили пълнолетие деца. По тези съображения и при липса на възможност за извършване на делбата чрез възлагане съдът е потвърдил изнасянето на неподеляемия имот на публична продан. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд, ІІ г.о, приема че такива липсват. Формулираният правен въпрос изисква от съда да промени съдебната практика относно условията за възлагане по чл. 349, ал.2 ГПК като приеме, че такова може да се извърши и когато имотът не е наследствен, а съсобствеността е възникнала от различни юридически факти. Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, така както са разяснени в т.4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК. От една страна, разпоредбата на чл. 349, ал.2 ГПК е ясна и не буди съмнение, че е приложима по отношение на съсобственост, възникнала от наследяване. По прилагането й е налице трайно установена практика, включително и тълкувателен акт - Тълкувателно решение № 1/2004г. на ОСГК и не се налага да бъде променяна. А и претендираната от касатора промяна всъщност се явява в противоречие със закона. За съсобственост, възникнала от прекратена съпружеска имуществена общност, е приложимо възлагането по чл. 349, ал.1 ГПК, но в случая и за него не са налице законовите изисквания, както е посочил въззивния съд. Ето защо въпросът не може да обоснове достъп до касационно обжалване. Наведените от жалбоподателя доводи, че са нарушени интересите му посредством извършената сделка от другия съсобственик, са несъстоятелни. Дори и да не е сключван договора за дарение на идеални части, то прекратяването на съсобствеността между него и бившата му съпруга би било извършено по същия начин. Предвид горното следва да се откаже допускане на касационно обжалване. В полза на ответника по жалбата следва да се присъдят направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000лв. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.