Определение № 50079 от 20.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 607/2022 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. П. Г., представляван от адв. С. Б., против решение №1100/01.11.21г. по в.гр.д.№1388/21г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение №260033/09.03.2021г. по т.д.№67/20г. на Врачански окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от него срещу Гаранционен фонд иск по чл.557 ал.1 т.2 б.“а“ КЗ за заплащане на обезщетение за причинени му в резултат на ПТП, настъпило на 24.12.2019г. неимуществени вреди за разликата над 15 000 лв. до предявените 30 000 лв., ведно със законната лихва. В касационната си жалба касаторът навежда оплаквания за неправилност на въззивния акт, поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Сочи се,че въззивният съд е разрешил в противоречие с практиката на ВКС правни въпроси от значение за изхода на делото, които са: „реализирано ли е ПТП, пострадалия от ПТП на който ответното застрахователно дружество дължи обезщетение за причинените му неимуществени вреди, като пострадал от ПТП, размера на тези вреди и доказателствените средства за доказването им“ /цит./. Касаторът счита, че с частичното уважаване на претенцията му, доказана и основателна, според него, в размер на 30 000 лв., въззивната инстанция е нарушила материалния закон и принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД, като изводът ,че сума в размер на 15 000 лв. е паричната равностойност на претърпените и продължаващи болки и страдания е в противоречие с практиката на ВС и ВКС, обективирана в ППВС №4/1968г., определение №137/01.03.2011г. по т.д.№566/10г. на Второ т.о на ВКС, „решение №93 №43/23.06.11г.“, решение №36/08.03.2016г. по т.д.№507/15г. на Първо т.о. на ВКС. Наред с това се излага,че въззивното решение е очевидно неправилно, тъй като в него е извършено повратно или никакво тълкуване на доказателствата, нарушени са процесуални правила и принципи на гражданския процес и е извършено позоваване на неотносима практика на ВКС, присъденото обезщетение няма нищо общо с реалните вреди и не отчита липсата на принос от пострадалия. Въз основа на това изложение е направено искане след допускане на касационния контрол по същество и отмяна на въззивното решение в обжалваната му част, на касатора да бъде присъдено обезщетение на неимуществени вреди до пълния размер от 30 000 лв.,ведно със законната лихва, като в тежест на ответника бъдат възложени разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния им представител по реда на чл.38 ЗА. Ответникът по касационната жалба Гаранционен фонд не е подал писмен отговор. Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и при изпълнение изискванията на чл.284 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. При произнасянето си по реда на чл.288 ГПК настоящият състав съобрази следното: Предявеният от Ц. П. Г., със съгласието на законния си представител Д. П., иск по чл.557 ал.1 т.2 б.“а“ КЗ е основан на твърдения за настъпило на 24.12.2019г. по вина на водача на л.а. Мазда, в който ищецът е пътувал като пътник, пътно-транспортно произшествие, вследствие на което ищецът е получил травматични увреждания, от които е търпял болки и страдания. Тъй като водачът е управлявал автомобила без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, искането си за обезщетяване на вредите, които е оценил на 30 000 лв., ищецът е насочил срещу Гаранционен фонд. Искът е намерен от първоинстанционния съд за основателен и доказан в размер на 5 000 лв., които са присъдени ведно със законната лихва от 18.05.2020г. и разноски. Решението е обжалвано в отхвърлителната му част от ищеца. Съобразявайки се със силата на пресъдено нещо, формирана до размер на сумата 5000 лв., Софийски апелативен съд е приел за единствено спорни между страните въпросите относно справедливия размер на обезщетението и наличието на съпричиняване /доколкото ответникът се е позовавал на липса на поставен от пострадалия предпазен колан и съгласие от негова страна да пътува с алкохолно повлиян водач/. За да определи справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди съставът се е позовал на разясненията, дадени в ППВС №4/68г., като е съобразил установените по делото обстоятелства: обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът – пътуване през нощта след употреба на алкохол и от двамата; брой, вид и тежест на причинените на ищеца телесни увреждания и техния медикобиологичен характер, установен от медицинската експертиза – неразместено счупване на дясна ключица, пукване на 7-мо и 8-мо десни ребра и охлузвания в областта на лицето; вида и продължителността на проведеното лечение и свързаните с това ограничения на пострадалия – болнично за два дни и домашно-амбулаторно; продължителността на лечебния и възстановителен процес – общо около 4 седмици. Взел е предвид степента на търпените болки, установена със свидетелските показания, както и,че по време на възстановителния период ищецът е търпял дискомфорт и затруднения в обслужването си. Съобразил е установеното от вещото лице,че към момента ищецът е напълно възстановен от травматичните увреждания,като раменната му става може да извършва активни и безболезнени движения в пълен обем и липсват травматични изменения в засегнатите области. Отчел е също изпитаните от пострадалия негативни преживявания от инцидента, младата му възраст -14 години, социално-икономическите условия в страната към 24.12.2019г. и лимита на застрахователните покрития към същата дата и на базата на всички тези обстоятелства е определил като справедлив размер за обезщетяване на описаните вреди сумата 15 000 лв.Отказал е да признае наличие на съпричиняване,поради непоставен предпазен колан от страна на пострадалия, доколкото по делото са липсвали категорични доказателства, на базата на които да бъде направен извод,че поставянето на такъв би предотвратил частично или напълно движението на тялото му при удара в дървото и би се намалила степента на получените увреждания. Като принос за настъпването на вредите Софийски апелативен съд е приел фактът,че пострадалият обективно се е поставил в риск от настъпването им, приемайки да пътува в автомобила, знаейки,че водачът му е алкохолно повлиян /обстоятелство, което е установено от показанията на самия водач/.Поради това е намалил размера на обезщетението с 1/3. Съставът на Второ търговско отделение на Върховен касационен съд намира за необосновани предпоставките за допускане на въззивното решение до касационен контрол, съобразно критериите по чл.280 ал.1 ГПК, преценявани в съответствие с указанията в Тълкувателно решение №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно чл.280 ал.1 ГПК и възприетото с т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС задължително тълкуване на разпоредбата, до разглеждане по същество от касационната инстанция се допускат въззивни съдебни решения, във връзка с чиито, обуславящи крайния постигнат с тях резултат, разрешения касаторът следва да формулира съответни конкретни въпроси, тъй като именно с тях се определят рамките, в които ВКС дължи селекцията на касационните жалби. От значение за осъществяването на достъпа до касация е, че въпросите следва да са от правен характер, което означава да са обусловили решаващите изводи на въззивната инстанция, като същевременно разрешението им, което касационната инстанция дължи да даде с отговора си, да има общоважимо и общоприложимо към други случаи значение. Въпросите не могат да са хипотетични, а да са от непосредствено значение за изхода на делото, но същевременно да не са от фактологичен характер. Съставът на касационната инстанция нито е длъжен, нито има правото да извежда правни въпроси от твърденията на касатора или от сочените от него факти и обстоятелства,с оглед спазването на принципа за диспозитивното начало,а непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване,без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Касаторът не е формулирал въпроси, които биха могли да бъдат квалифицирани като такива от правно естество и значими за изхода на делото в смисъла, разяснен с т.1 от Тълкувателно решене №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Въпросите реализирано ли е ПТП с участието на пострадалия от него, дължи ли му ответното застрахователно дружество обезщетение за причинените му неимуществени вреди, какъв е размерът на тези вреди и с какви доказателствени средства те подлежат на установяване са въпроси по правилността на съдебния акт, тъй като изискват преценка на конкретните обстоятелства и събраните по делото доказателства. Поради това не може да се приеме за осъществена с тях общата предпоставка на чл.280 ал.1 ГПК. Не може да бъде направен извод и за наличие на допълнителния критерий за извършване на селекцията, поддържан от процесуалния представител на касаторите в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. При формирането на изводите си въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС, обективирана както в цитираната в касационната жалба, така и в служебно известната на състава такава, като е взел предвид всички релевантни за определяне на справедливо обезщетение за вредите обстоятелства, обсъждайки установяващите ги по делото доказателства в тяхната съвкупност. Поради изложеното, не може да бъде обоснован извод в посока на удовлетворяване искането за допускане извършването на касационен контрол по същество на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Не е налице и основанието за достъп, предвидено в чл.280 ал.2 предл.3 ГПК. За да е очевидно неправилно по смисъла на посочената разпоредба, въззивното решение следва да страда от такъв съществен порок, който позволява на касационната инстанция да отрече правилността му без да се налага извършването на преценка на доказателствата,въз основа на които въззивният съд е приел за установена конкретна фактическа обстановка, както и на преценка за съответствие и обоснованост спрямо приложените към хипотезата материално-правни норми, обусловили решаващите му правни изводи. Наличието на такава предпоставка би могло да бъде обосновано само когато неправилността е обективно и явно установима - например, когато въззивният съд е основал изводите си на правна норма, която е отменена или, макар и да е приложена действащата такава към релевантния момент, смисълът й да е изтълкуван очевидно превратно; решаващият извод да е в явно противоречие с основополагащ принцип на правото или с правилата на елементарната формална логика и др.под. Аргументите на касатора в тази насока не биха могли да се преценят като осъществяващи някоя от изброените по-горе хипотези,а се свеждат до излагане на съображения,които са относими единствено към фазата по разглеждане на спора при вече допуснато обжалване на съдебния акт. Изложеното налага да бъде постановен отказ за допускане на обжалвания въззивен акт до разглеждане и осъществяване на касационен контрол. Така мотивиран, Върховен касационен съд,състав на Второ търговско отделение