Определение № 2260 от 20.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2646/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. С. А. против определение № 874/27.04.2023 г., постановено по гр.д.№ 4664/2022 г. от състав на ІV гр.отд. на ВКС. Ответникът Любима Д.-Т. оспорва частната жалба с писмен отговор. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, ВКС е приел, че касационното обжалване е недопустимо, тъй като се касае за трудов спор, който не е сред изключенията на чл.280, ал.3, т.3 ГПК. Видно от данните по делото, разгледания от районен и окръжен съд спор е квалифициран като такъв по чл.87 КТ – спор за законосъобразност на избор. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.3 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена над 5 000 лева. Спор по чл.87 КТ безспорно е трудов, като не попада сред изключенията на чл.280, ал.3, т.3 ГПК, поради което и на основание същата разпоредба решението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване. Доводите в частната жалба касаят спора по същество, не и относимите разпоредби на КТ и ГПК, посочени по-горе. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно. Водим от горното, състав на ВКС