Определение № 605 от 30.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3670/2014 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.2 от ГПК Образувано е по частна жалба на П. Х. Б. чрез адв. И. Й. от САК срещу определение № 5917 от 20.03.2014г по ч. гр.дело № 662/2014г на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 10.06.2013 по гр.д № 19386/2008 на СРС 27 състав Отхвърлена е молба на жалбоподателя за издаване на изпълнителен листв частта за сумата 102 842 лв по съдебен диспозитив, с който по възражение на жалбоподателя е признато правото му на задържане на недвижим имот до нейното заплащане от собствениците, съгласно влязло в сила решение №86 от 15.04.2013г по гр.д № 809/2012г на ВКС І г.о. Съдилищата са изтъкнали липсата на осъдителен диспозитив. В изложението по допускането на касационно обжалване се поставя въпрос представлява ли изпълнителен титул, изпълнително основание решението на съда, с което на добросъвестния владелец(чл. 70 ал.1 или чл. 70 ал.3 ЗС) ,упражнил правото по чл. 72 ал.1 ЗС е признато правото на задържане до заплащане стойността на подобренията, във втората му част, за стойността на подобренията. Изтъква се противоречие с практика на ВКС по този въпрос ,реш. №1942 от 14.09.1963г по гр.д №5910/63 на ВС на РБ ,реш. №225 от 28.05.2011г по т.д №631/2010 ТК ,както и противоречие с Тълкувателно решение № 55 от 03.04.1967г по гр.д № 23/67 ОСГК ,реш. №1105 от 2008г по гр.д № 4931/2007г ІІ г.о, опр. №903 от 27.12.2013г по ч. гр.д № 3015/2013 и опр. № 45/03.02.2012г ч. гр.д № 495/2011 на ВКС, включително по обуслаовящия въпрос формира ли се сила на пресъдено нещо относно посочения размер ,макар да няма насрещен иск, съответно има ли право упражнилият възражението добросъвестен владелец след това да предяви осъдителен иск за размера на същите подобрения Изтъква се основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. В отговор ответниците по жалбата П. и Л. А. изтъкват обстоятелства ,които са от значение за материалните отношения между страните във връзка със строежа на сградата и нейното въвеждане в експлоатация. Молбата им е да не се допуска касационно обжалване. Частната жалба е депозирана в срок, по отношение на нея следва да бъде допуснато касационно обжалване по поставения правен въпрос, на който следва да бъде даден положителен отговор. За добросъвестния владелец, както и за приравнения на него владелец по чл. 70 ал.3 ЗС постановеното съдебно решение, с което е признато правото му на задържане до заплащане на посочената в решението парична стойност, е основание за снабдяването му с изпълнителен лист за тази стойност. Решението влиза в сила както в първата му част ,така и в частта за присъдените подобрения, които правото на задържане обезпечава ,като не е допустимо упражнилият чрез възражение своето право наново да предявява иск за същите подобрения. Както при действието на чл.221 от ГПК от 1952г (отм), така и съгласно аналогичната разпоредба чл.298 ал.4 ГПК - въпреки нейната редакционна промяна, няма основание силата на пресъдено нещо да се ограничава само до признатото право на задържане и от нея да се изключва стойността на подобренията, които задържането само обезпечава. Връзката между двете е израз на законовата възможност правото да бъде упражнено от добросъвестния владелец по пътя на възражението, без насрещен иск, при тази терминологична особеност, че предявеното чрез възражение материално субективно право законът индивидуализира посредством обезпечението му ,като право на задържане. За изпълнителната сила на съдебното решение обаче е от значение петиумната същност на правото ,упражнено чрез самото възражение. Запазват сила указанията, дадени в Тълкувателно решение № 55 от 03.04.1967г по гр.д № 23/67 ОСГК, както е утвърдил Върховен касационен съд и в по- новата си практика съгласно реш. №1105 от 2008г по гр.д № 4931/2007г ІІ г.о, опр. №903 от 27.12.2013г по ч. гр.д № 3015/2013 ІІ г.о и опр. № 45/03.02.2012г ч. гр.д № 495/2011 І г.о на ВКС, споделяна и от настоящия състав. Застъпеното в опр.№362 от 26.05.2014г по гр.д № 2453/2014г ІІІ г.о на ВКС разбиране, че по стойността на подобренията при упражнено право на задържане не се формира сила на пресъдено нещо по аргумент от действаща редакция на чл. чл. 298 ал.4 ГПК ,както и че подобно разрешение се съдържа в отговор на правен въпрос при постановяването на реш. №21 от 15.05.2013г по гр.д № 741/2012г ІІ г.о, не могат да бъдат споделени. Частната жалба е по същество основателна. След като въззивният съд в съответствие с данните по делото е намерил ,че молбата за издаване на изпълнителен лист ( изпратена му заедно с частната жалба в служебно заверено копие съгласно чл.276 ал.2 предл. второ ГПК ) е постъпила от ответник, на който с оглед качеството му на приравнен към добросъвестния владелец е било признато право на задържане до заплащане на подобрения в установен съгласно диспозитива на влязло в сила решение №86 от 15.04.2013г по гр.д № 809/2012г на ВКС І г.о размер, или за сумата 102 842 лева, следвало е Софийски градски съд да отмени обжалваното разпореждане, съответно да укаже издаването на изпълнителен лист по тази молба. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІг.о., на основание чл.278 ал.3 ГПК