Определение № 2287 от 29.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 883/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Илиин Марина“ АД срещу Определение № 651 от 06.03.2026 г. по т. д. № 2095/2025 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от дружеството касационна жалба срещу въззивно решение № 4399 от 07.07.2025 г. по в. гр. д. № 875/2024 г. на Софийски градски съд, IІ-е състав. Без да сочи конкретни оплаквания срещу изводите на първия състав на ВКС, при обосноваване неправилността на обжалваното определение частният жалбоподател излага принципни съображения срещу обуславянето на допустимостта на касационното обжалване от цената на частичния иск, а не от пълния му размер, като препятстващо съдебния контрол от страна на ВКС. Ответникът по частната жалба – Д. Л. Н., чрез адв. З. В., депозира отговор, с който я оспорва. Претендира разноски за настоящото производство. С Определение № 1330/12.05.2026г. производството по настоящото дело е било спряно на основание чл. 229, ал.1, т.6 ГПК до произнасяне на Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 5/ 2026 г. По същото има постановено Решение № 10 от 9.07.2026г., с което Конституционният съд отхвърля искането на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на чл.280, ал.3 ГПК. С оглед на това производството по настоящото дело следва да бъде възобновено. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да остави без разглеждане подадената касационна жалба, първият тричленен състав на ВКС е установил, че искът, с който е бил сезиран районният съд, е за заплащане на възнаграждение по договор за възлагане управлението на клон на търговско дружество с материален интерес 4000 шв.фр., чиято левова равностойност към датата на подаването на исковата молба – 17.05.2021г. е 7120 лв. Изложено е, че съгласно мотивите към ТР № 3/23.02.2022г. по тълк.д.№ 3/2019г. на ОСГТК на ВКС понятията „търговско дело“ и „търговски спор“ не се припокриват, като първото е с по-широк обхват, защото обхваща и споровете, разглеждани от районния съд по реда на общия исков процес; Търговски са както делата, образувани по търговските спорове, изрично посочени в чл.365 ГПК,така и делата, имащи за предмет спорове относно обезпечителни права, отнасящи се до търговска сделка, както и делата, при които е налице функционална обвързаност на предмета на правния спор с търговското качество на страните. След съобразяване с предмета му - възникнало по реда на Търговския закон правоотношение между страните по възлагане управлението на клон на търговското дружество- ответник по делото, първият състав на ВКС е приел, че образуваното пред Софийски районен съд дело е с търговски характер. За да направи този извод съдът се е позовал на трайната практика на ВКС, обективирана в определение №361/28.11.2014 г. по т.д.№3470/2014 г. на ІІ т.о. на ВКС, определение №141/14.03.2016 г. по ч.т.д.№201/2016 г. на ІІ т.о. на ВКС, определение №91/19.02.2018 г. по ч.т.д.№275/2018 г. на І т.о. на ВКС, определение №60180/27.08.2021 г. по т.д.№1885/2021 г. на І т.о. на ВКС и др.,според които спор за вземания, основани на договор за възлагане на управлението на търговско предприятие /който се сключва за целите на извършваната от търговското дружество търговска дейност/, обуславя търговски характер на делото, като определящи за това са търговското качество на ответника по исковете и целта на договора. Тъй като цената на иска е под 20 000 лв. депозираната пред ВКС касационна жалба срещу решението на Софийски градски съд е приета за недопустима, поради което с обжалваното определение същата е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. Обжалва се въззивно решение, постановено по иск за заплащане на сумата от 4000 швейцарски франка, представляваща дължимо възнаграждение по договор за възлагане на управление на търговско предприятие, сключен между страните по делото на 26.03.2018г., за периода 20.04.2018г. – 20.05.2018г. Левовата равностойност на главната претенция към датата на подаването на исковата молба - 17.05.2021г. е 7120 лв. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска под 5 000 лв. / 2556.46 евро/, ако делото е гражданско, и под 20 000 лв. /10225.84 евро/ – ако е търговско (с изключение на решенията по искове с по-ниска цена, обусловени от исковете, по които надлежно е упражнено правото на касационно обжалване). Видно от мотивите към обжалваното определение първият състав на ВКС не е приемал, че искът е предявен като частичен, което съответства и на обективираната в исковата молба воля на ищеца – претендира се възнаграждение по договор за управление за един месец. Няма данни в хода на първоинстанционното производство ищецът да е уточнявал, че искът е частичен, в който смисъл е и становището му в отговора на частната жалба. Следователно, възраженията в частната жалба, изхождащи от твърдението на частния жалбоподател, че главният иск е предявен като частичен, са неотносими към спора за допустимостта на касационното обжалване с оглед цената на иска, релевантната която според частния касатор е тази, съответна на пълния негов размер. Доколкото няма възражения срещу извода на съда, че спор за вземания, основани на договор за възлагане на управлението на търговско предприятие обуславя търговски характер на делото, в който смисъл е и трайната практика на ВКС, на която изрично има позоваване в обжалваното определение и която се споделя от настоящия състав, частната жалба следва да бъде оставена без уважение. При този изход на делото частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на насрещната страна разноски за настоящото производство в размер на 150 евро, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение