Определение № 664 от 28.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 169/2025 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба, подадена от Дарья Лапинина срещу определение № 685 от 05.11.2024г. по в.ч.т.д. № 524/2024г. на Апелативен съд В., с което е потвърдено определение № 241/07.08.2024г. по т.д.№ 95/2024г. на ОС Добрич. С последното първоинстанционният съд при служебна проверка на местната подсъдност е прекратил производството пред ОС Добрич и е изпратил делото за разглеждане на счетения за местно компетентен съд – Софийски градски съд. Изводът е формиран в резултат на преценката, че предявеният от ищцата срещу „И. 2011“ ЕООД иск с правно основание чл.29,ал.1 ЗТТРЮЛНЦ, съгласно чл.29,ал.2 ЗТРРЮЛНЦ се предявява по седалището на търговеца пред съответния окръжен съд. Констатирано е, че преди предявяване на иска, вписаното седалище на ответното дружество е в [населено място]. Сезиран с частна жалба на ищцата, въззивният съд е приел за неоснователен доводът й, че съдът, сезиран с иск с правно основание чл.29,ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, не следи служебно за спазване на местната подсъдност, а само по възражение на ответника. Приел е, че чл.29,ал.2 ЗТРРЮЛНЦ определя особена подсъдност на исковете по чл.29,ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, за която съдът следи служебно; че единствено компетентен да разгледа иск с правна квалификация по една от трите хипотези на пороци при вписването по чл.29,ал.1 ЗТР, е окръжният съд по седалището на търговеца относно когото е извършено оспореното вписване. Според състава на апелативния съд, целта на тази особена, едновременно родова и местна подсъдност, уредена от законодателя с оглед особения предмет на иска и използваща като единствено релевантно обстоятелство вписаното седалище на търговеца към момента на подаване на сезиращата искова молба, е да се улесни ответникът при осъществяване на защитата му. Преценено е, че местно компетентния съд да разгледа предявения иск, с който ищцата иска да установи вписване на несъществуващи обстоятелства по партидата на „И. 2011“ ЕООД - промяна на седалището и адрес на управление от [населено място] в [населено място], намаляване на капитала, промяна в членския състав, на правно организационната форма, смяна на управителя, съгласно чл.29,ал.2 ЗТР е съдът по седалището на търговското дружество, по отношение на което е извършено вписването на променените обстоятелства - СГС. С подадената частна касационна жалба се иска отмяна на въззивното определение като неправилно. Възразява се, че местната подсъдност, с изключение на подсъдността по местонахождението на недвижимия имот е относителна, а не абсолютна процесуална предпоставка и за нея съдът не следи служебно, а само по възражение на ответника - чл.119,ал.4 ГПК. Според обжалващата страна, въззивният съд е тълкувал разширително разпоредбата на чл.119,ал. 1-3 ГПК и е включил към изчерпателно изброените в тази разпоредби хипотези и производството по чл.29,ал.1 ЗТР. Изложени са и съображения, основани на оспореното с иска вписване на промяната на седалището на ответното търговско дружество от [населено място] в [населено място]. Поддържа, че когато предметът на спора е нищожност на вписване на ново седалище, местно компетентен съд да разгледа иска по чл.29,ал.1 ЗТР е окръжният съд по „действителното седалище“ на търговеца, тъй като относно него е извършено порочното вписване, предмет на иска. В изложението по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на частното касационно обжалване по въпросите: 1/ Когато ответникът по иск с правно основание чл.29,ал.1 ЗТРРЮЛНЦ за установяване несъществуване на вписани в Търговски регистър обстоятелства, в срока за отговор на исковата молба не заяви възражение за неспазена местна подсъдност, допустимо ли е съдът служебно да прекрати производството пред него и да изпрати делото на местно компетентния съд?“ Въведена е допълнителната предпоставка по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. 2/ Когато с иск по чл.29,ал.1 ЗТРРЮЛНЦ се оспорва вписване на ново седалище на търговско дружество, кой е местно компетентен съд по смисъла на ал.2 на същата разпоредба - окръжният съд по седалището на търговеца преди извършване на оспореното вписване или този по новото седалище, резултат от порочното вписване в регистъра. Счита, че виждането на Варненския апелативен съд, че местно компетентен е окръжния съд по новото седалище на дружеството е в противоречие с разрешението, дадено по ч.т.д.№ 411/2012г. на 2 т.о. на ВКС. В писмен отговор ответното дружеството оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване. Счита, че поставените въпроси не отговорят на изискването да послужат като обща предпоставка по чл.280,ал.1 ГПК, тъй като са относими към правилността на извършената с атакувания акт преценка на съда. Възразява и срещу основателността на частната касационна жалба. Изложени са аргументи, че родовата и местната подсъдност на исковете по чл.29,ал.1 ЗТРРЮЛНЦ се определя съобразно правилото на чл.29,ал.2 ЗТРРЮЛНЦ, с която разпоредба е уредена специална местна подсъдност спрямо разпоредбите на ГПК, отнасящи се до общия исков процес. Според ответното дружество разпоредбата на чл.29,ал.2 ЗТР не изключва иницииран от съда контрол по отношение спазването на местната подсъдност, защото установителният иск по чл.29,ал.1 ЗТР е пряко обусловен от вписаните в ТР обстоятелства, което предполага решаването на споровете в съда по седалището на юридическото лице. Счита за приложимо даденото с решението по т.д.№ 136/2020г. на 2 т.о. на ВКС тълкуване относно императивния характер на разпоредбата на чл.74,ал.1 ТЗ, определяща местната подсъдност на конститутивния иск. Ответното дружество излага и аргументи по отношение на предявен от ищцата иск с правно основание чл.71 ТЗ, но иск с такава правна квалификация не е обсъждан от първата и от въззивната инстанции. Настоящият състав счита за необосновани предпоставките за допускане на обжалването по втория въпрос от изложението. Обжалваното определение не съдържа мотиви и аргументи, основани на седалището и адреса на търговското дружество, което то е имало преди вписването на оспореното с иска по чл.29,ал.1 ЗТР ново седалище. Това, че въззивната инстанция е приела, че местно компетентният съд е в София, не е резултат на преценка, която обжалващата страна влага във втория въпрос. Следователно въпросът е неотносим към решаващите правни аргументи, изложени в обжалвания акт и не може да послужи като обща предпоставка по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК съобразно критериите, очертани в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк. дело 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Същевременно практиката на касационната инстанция е непротиворечива, че за определяне на местната подсъдност на исковете по чл.29,ал.1 ЗТР е без значение съдържанието на оспорените решения. Настоящият състав счита за обосновано искането за допускане на обжалването по първия въпрос в хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК като с оглед изложеното по-горе, че за местната подсъдност на предявения иск с правно основание чл.29,ал.1 ЗТР е без значение съдържанието на оспореното решение и релевирания порок на вписването (нищожност, недопустимост на вписването или несъществуване на вписано обстоятелство), въпросът следва да получи следния отговор: Когато ответникът по иск с правно основание чл. 365,т. 3 ГПК във вр. чл.29,ал.1 ЗТРРЮЛНЦ за защита срещу вписани в Търговски регистър обстоятелства, в срока за отговор на исковата молба не заяви възражение за неспазена местна подсъдност, не е допустимо окръжният съд служебно да прекрати производството и да изпрати делото на местно компетентния съд по седалището на търговеца, относно когото е извършено вписването. Съображенията се следните: Несъмнено е, че разглеждането на спора по чл.29,ал.1 ЗТР става по правилата на част Трета на ГПК, Глава 32 - Производство по търговски спорове и тъй като последната не съдържа разпоредби относно проверката на подсъдността, приложими са общите правила за производството пред първа инстанция - чл.377 ГПК. И без изричната разпоредба на чл.29,ал.2 ЗТРРЮЛНЦ подсъдността на иска с правно основание чл. 365,т. 3 ГПК във вр. чл.29,ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, произтичаща от разпоредбите на чл.365 ГПК (родова) и от чл.108,ал.1, изр. първо ГПК (местна), ще бъде пред този сред окръжните съдилища, в чийто район се намира седалището на юридическото лице - търговец. Тази констатация отрича възприемането на уредената в чл.29,ал.2 ЗТР местна подсъдност като „особена“ (по разбирането, изразено в атакуваното въззивно определение) и „специална“ (по разбирането на ответника по частната касационна жалба), доколкото тя е симетрична на определената от процесуалния закон подсъдност на искове срещу юридически лица. Оттук следва и неоснователността на аргумента, че именно чрез уредената в чл.29,ал.2 ЗТР местна подсъдност се създава улесняваща защита на ответника, тъй като в същия смисъл е и разпореждането относно местната компетентност на съда, уредена в процесуалния закон. Последната обаче не подлежи на служебна проверка от съда, а само при възражение, упражнено в срок от ответника – чл.119, ал.4 ГПК. Когато материалноправен закон съдържа правила относно специална компетентност на съдилища, каквато е разпоредбата на чл.613 ТЗ, този закон определя и специалната подсъдност на искове, които се разглеждат от съда с възложена специална компетентност и създава особени процесуални правила. Така, съгласно особените процесуални правила в производството по несъстоятелност, съдържащи се в разпоредбата на чл.621а, ал.1,т.1 ТЗ, определената от закона подсъдност за делата по несъстоятелност не може да бъде изменяна по съгласие на участващите лица; не може да бъде изменяна и подсъдността по исковете, посочени в ал.2 на чл.621а ТЗ. След като ЗТРРЮЛНЦ не предвижда особени процесуални правила, а исковете по чл.29,ал.1 се разглеждат по реда на процесуалния кодекс, единствените разпоредби, които биха могли да бъдат приложени в производството по подсъдността на тези искове, са уредените в раздел ІІІ на Общия исков процес - Производство по подсъдността. Проверката на съда по чл. 118,ал.1 ГПК дали започнатото пред него дело му е местно подсъдно, е подчинена на разпоредбата на чл.119 ГПК с оглед възможността за служебно следене, когато ответникът не е заявил възражение за местна неподсъдност. Случаите, в които съдът служебно следи за местната си компетентност са изчерпателно посочени в разпоредбите на процесуалния закон и не могат да се тълкуват разширително, а от друга страна от самата разпоредба на чл.29,ал.2 ЗТР не може да се извлече аргумент в подкрепа на извод местната подсъдност на исковете по чл.29,ал.1 ЗТР да се следи служебно от съда. Настоящата хипотеза (местна подсъдност по седалището на ответника юридическо лице/търговец - чл.108,ал.1, изр.първо ГПК) не попада сред тези по чл.119,ал.1-3 ГПК и приложима остава единствено разпоредбата на чл.119,ал.4 - извън случаите на чл.119,ал.1-3, възражение за неподсъдност на делото може да се прави само от ответника и най-късно в срока за отговор на исковата молба. Процесуалният закон не дава възможност на съда служебно да следи дали искът срещу юридическо лице е предявен пред съда в района на седалището му. Настоящият състав намира за неоснователни аргументите на ответника, черпени от решението по т.д.№ 136/2020г. на 2 т.о. на ВКС, като съобразява, че произнасянето в него не е по правния въпрос дали следи служебно за местната подсъдност съдът, пред който е предявен иск по чл.29,ал.1 ТЗ (разрешение, което би могло да се възприеме и в хипотеза на иск по чл.74,ал.1 ТЗ или на иск чл.71 ТЗ). Съставът на Второ т.о. на ВКС е дал отговор, че в конкретния случай, с оглед предвидената в чл.108,ал.1 ГПК местна подсъдност срещу ответници - юридически лица и императивната разпоредба на чл.74 ТЗ, определяща местната подсъдност на иска за отмяна на решения на ОСС на търговското дружество, искът е предявен пред окръжния съд, в района на който се намира седалището на ответника към датата на предявяване на иска. Даден е и отговор, че за определяне на местната подсъдност на иска по чл.74,ал.1 ТЗ от значение са вписаните в ТР по партидата на дружеството седалище и адрес на управление, а не промененият адрес на управление с решението, предмет на иска за отмяна. В това решение е налице позоваване на идентичните правила относно местната подсъдност, предвидени както в чл.108,ал.1 ГПК, така и в чл.74,ал.1, изр.първо ТЗ. Според настоящия състав правилото на чл.108, ал.1 ГПК е със същата императивност, както и това по чл.74,ал.1 ТЗ относно местната подсъдност на конститутивния иск, но тази императивност не преодолява разпоредбата на чл.119,ал.4 ГПК. С оглед на изложеното, атакуваното определение е неправилно, следва да бъде отменено и делото да бъде изпратено за разглеждане на първоначално сезирания окръжен съд Д., тъй като в срока за отговор на исковата молба ответникът не е заявил възражение за местна неподсъдност на спора, а подсъдността, уредена в чл.108,ал.1, изр. първо ГПК не е сред тези по чл.119,ал.3 ГПК, за които съдът следи служебно до приключване на делото в първото съдебно заседание. Разноски за производството не се присъждат. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.