Определение № 3546 от 12.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 1738/2025 г.

ВКСII търговско отделение12.12.2025 г.докладчик Николай Марков

Диспозитив

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №248 от 08.05.2025 г. по в.т.д.№14/2025 г. на САС в частта, с която след частична отмяна на решение №1602 от 19.11.2024 г. по т.д.№336/2024 г. на СГС, са отменени на основание чл.74, ал.1 ТЗ взетите на проведено на 05.02.2024 г. общо събрание на съдружниците на „Дом Хармония“ ООД решения за изключването на Р. П. Р. - И. като съдружник при предпоставките на чл.126, ал.3 ТЗ и за освобождаването й като управител, както и решенията на едноличния собственик на капитала на „Дом Хармония“ ООД, обективирани в протокол от 05.02.2024 г., за намаляване на капитала с дяловете на изключения съдружник Р. П. Р. – И., за увеличаване на капитала с 25 дяла всеки на стойност от по 100 лв., за приемането на актуален устав и за продължаване дейността на дружеството като еднолично такова. Определението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Дом Хармония“ ООД срещу решение №248 от 08.05.2025 г. по в.т.д.№14/2025 г. на САС. С решението в обжалваната част, след частична отмяна на решение №1602 от 19.11.2024 г. по т.д.№336/2024 г. на СГС, са отменени на основание чл.74, ал.1 ТЗ взетите на проведено на 05.02.2024 г. общо събрание на съдружниците на „Дом Хармония“ ООД решения за изключването на Р. П. Р. - И. като съдружник при предпоставките на чл.126, ал.3 ТЗ и за освобождаването й като управител, както и решенията на едноличния собственик на капитала на „Дом Хармония“ ООД, обективирани в протокол от 05.02.2024 г., за намаляване на капитала с дяловете на изключения съдружник Р. П. Р. – И., за увеличаване на капитала с 25 дяла всеки на стойност от по 100 лв., за приемането на актуален устав и за продължаване дейността на дружеството като еднолично такова. В жалбата са наведени доводи, че решението е неправилно поради съществени нарушения на процесуалните правила, нарушения на материалния закон и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК: 1. Процедурата по чл.126, ал.3 ТЗ предвижда ли възможност провинилият се съдружник да коригира поведението си като поправи нанесената на дружеството имуществена вреда, доколкото допуснатото нарушение позволява това. 2. Следва ли съдът при проверка на законосъобразността на процедурата по изключване на съдружник да вземе предвид възможността нанесената на дружеството вреда, вследствие на извършеното от страна на изключвания съдружник нарушение, да бъде поправена от последния. 3. Следва ли съдът да се произнесе по всички направени от страните в производството доводи, оплаквания и възражения и да изложи собствени мотиви по спора. Ответникът по касация Р. П. Р. – И. изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на направени разноски пред ВКС. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежни страни в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е посочил, че задължителна предпоставка за законосъобразното прекратяване на членственото правоотношение на съдружник на основание чл.125, ал.1, т.2 ТЗ във всяка една от хипотезите в чл.126, ал.3 ТЗ, е надлежното връчване на писмено предупреждение, с което освен да узнае за намерението да бъде изключен, на съдружника се предоставя и възможност да се подготви за общото събрание, на което ще се разглежда този въпрос, като при желание той би могъл да изложи доводи против съобщените му писмено провинения, попадащи в някое от основанията по чл. 126, ал. 3 ТЗ, както и да коригира поведението си, ако нарушението позволява това. Изложил е съображения, че последната цел на писменото предупреждение по чл.126, ал.3 ТЗ поставя изискването в предупреждението да бъдат посочени и конкретизирани действията на съдружника против интересите на дружеството, в какво се изразява като конкретни обстоятелства поведението на съдружника, представляващо неизпълнение на задълженията му за съдействие за осъществяване на интересите на дружеството, за да се предостави на съдружника реална възможност да коригира поведението си, а липсата на предоставяне на такава възможност е самостоятелно основание за отмяна на решението на ОС за изключването му. Установил е, че с нотариална покана от 22.12.2023 г. е отправено предупреждение по чл.126, ал.3 ТЗ (едновременно с покана за свикване на Общо събрание на съдружниците в „Дом Хармония“ ООД), но това предупреждение изключва възможността предупреденият съдружник да има поведение или да предприеме действия, съобразени с предупреждението и по този начин съдружникът е лишен от възможност да коригира поведението си, което при съобразяване с предупреждението, да е в интерес на дружеството и да не го ощетява. Приел е, че определеното в предупреждението действие по сключване от ищцата, в качеството и на управител на друго дружество – „Мирознание“ ЕООД, на сделка с „Б.Л. лизинг“ АД, като такова против интересите на ответното „Дом Хармония“ ООД, с твърдение, че същото е увреждащо, предполага страната да се въздържа за в бъдеще от участие в такива сделки, а по делото няма твърдения, а и доказателства, че след получаване на предупреждението, ищцата в качеството и на управител на „Мирознание“ ЕООД, е сключвала други сделки с този съконтрахент или пък с трето дружество на лизингово имущество, или да е сключила каквато и да сделка по която страна е „Мирознание“ ЕООД и бидейки против интересите на „Дом Хармония“ ООД с тази сделка е ощетила последното. Подчертано е, че в обсъжданото предупреждение липсва конкретика относно ощетяването на „Дом Хармония“ ООД и неговия размер, евентуално покана за предприемане на реципрочни действия от съдружника, с които да бъдат репарирани твърдяните щети, евентуално срок за това. С оглед изложените от въззивния съд мотиви настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. Изцяло в съответствие с цитираната в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК практика на ВКС е изразеното от въззивния съд становище, че в предупреждението по чл.126, ал.3 ТЗ следва да бъдат посочени и конкретизирани действията на съдружника против интересите на дружеството, за да се предостави на съдружника реална възможност да коригира поведението си, ако нарушението позволява това, а липсата на предоставяне на такава възможност е самостоятелно основание за отмяна на решението на ОС за изключването. В случая въззивният съд, възприемайки разясненията на ВКС, е достигнал до извод, че в предупреждението по чл.126, ал.3 ТЗ не е предоставена реална възможност на изключвания съдружник да коригира поведението си, тъй като липсва конкретика относно ощетяването на дружеството и размера на вредата, като не са посочени и реципрочните действия, които следва да осъществи съдружникът, за да репарира твърдяната вреда и срок за репарирането й, което е самостоятелно основание за отмяна на решението на ОС за изключване на съдружника. С оглед изложеното касационно обжалване по първите два от формулираните от касатора въпроси не може да бъде допуснато, а тъй като при постановяване на решението си въззивният съд се е съобразил изцяло и с практиката на ВКС по приложение на чл.235 и чл.236 ГПК (в решението са изложени мотиви, съдържащи обсъждане и преценка на всички събрани по делото относими доказателства, а така също и фактически констатации и правни изводи, след подробно произнасяне по всички доводи, възражения и искания на страните), касационно обжалване не може де се допусне и по третия от въпросите. Следва да се отбележи, че невъзприемането на поддържаните от дадена страна тези само по себе си не означава, че е налице осъществено от съда нарушение при осъществяване на решаващата му дейност, а несъгласието на тази страна с възприетата в решението фактическа обстановка и направените правни изводи, е предмет на преценка на правилността на решението по същество, на основанията по чл.281, т.3 от ГПК и извън въведеното с ал.2 на чл.280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност, не може да бъде разгледано в настоящата фаза на селекция на касационните жалби. Ответникът по касация претендира присъждане на разноски пред ВКС, но предвид липсата на представени доказателства за извършването им, такива не се следват. Мотивиран от горното и на основание чл.292 от ГПК, Върховен касационен съд, състав на Второ отделение,

Цитирани разпоредби

11