Определение № 793 от 01.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1577/2011 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Българска национална телевизия срещу решение от 15.07.2011г по гр.дело № 4587/2011г. на Софийски градски съд ,с което е потвърдено решение от 02.07.2009г по гр.д.17329/2008г на Софийски районен съд по трудов спор ,в частта по исковете на основание 344 ал.1 т.1 и т.2 КТ и след отмяна на първоинстанционното решение е уважен иска за обезщетение по чл. 225 ал.1 КТ Спорът е разрешен без да бъдат съобразявани доказателства, които касаторът е представил към въззивната жалба с твърдението ,че ги е изпратил на съда по пощата още с отговора на исковата молба В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се поставя въпроса за „пропуснат” от страна на ответника срок за отговор на исковата молба. Цитира се и основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, обосновката му се изразява в становището, че липсва съдебна практика. Коментират се чл. 260 т.6 и чл. 266 ал.3 ГПК като неправилно приложени от въззивния съд ,тъй като въпросните отговор на исковата молба и доказателствата към него са били представени с въззивната жалба, но Софийски градски съд е приел правата на ответника за преклудирани. Твърди се противоречие с приложените решения №497/2010г гр.д№1235/2010г ІІ г.о на ВКС реш.№326/2009г по д.№2318/2008 ІІ г.о ,реш.№54/2009 по гр.д.№5683/2007г ІІ г.о ,реш.№141/2009 гр.д№646/2008 ІV г.о,по въпроса за „законността на уволнението на служителя” ,правото на защита и принципа за установяване на истината. Ответникът по жалбата Л. Г. М. е заявила писмен отговор. Обжалваното решение е правилно, изложението няма мотивация .Претендират се разноски След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по критерия на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК ,не е налице и основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. По въпроса за видовете доказателства, които въззивният съд може да приеме при спазване разпоредбите на чл. 260 т.6 и чл. 266 ал.3 ГПК, както и за последиците, когато ответникът не представи доказателствата си в срока за отговор, е налице практика на ВКС по реда на чл. 290 вр. чл. 291 ГПК, обобщена в реш.№893/2010г гр.д.№111/2009 ІІІ г.о, реш.359/2011г гр.д.№1878/2010г, така че общото съображение на касатора за липса на съдебна практика ,по процесуален въпрос, не може да бъде споделено. При това, по отношение на допустимите доказателства въззивния съд се е съобразил с установената вече практика, според която пред него могат да се приемат само три групи доказателства – които страните не са могли да узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата, съответно в срока за отговор, нововъзникнали след подаване на жалбата доказателства, съответно след изтичане срока за отговор и доказателства, които не са били допуснати поради процесуални нарушения. Въззивното решение не е в противоречие с установената по реда на чл. 290 ГПК практика, не е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК. При обжалваното понастоящем решение решаваща се оказала преценката ,че въпреки твърденията си за изпращане на отговора и доказателствата по пощата ,с адрес първоинстанционния съд, липсата им по делото до неговото приключване в първа инстанция не се дължи на нарушения на съдзопроизводствени правила ,доколкото обратната разписка не е надлежно оформена и поради това не е доказтелство за твърденията на въззивника ,че ги е изпратил в срок. Общ правен въпрос, която няма връзка с тази решаваща в случая по делото преценка, не може да обоснове допускане до касационно обжалване, съгласно поясненията, дадени в Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС. Върховен касационен съд не приема да е налице противоречие между обжалваното решение и приложените от касатора. В реш. №497/2010г гр.д№1235/2010г ІІ г.о на ВКС,което е за отмяна, при основанието по чл. 303 ал.1 т.5 ГПК е прието нарушение на реда за призоваване, в следствие на което и на участие в процеса, но в настоящия случай упълномощен представител на ответника – касатор се е явил в съдебно заседание пред първа инстанция ,редовно призован. В същото заседание определението по чл. 140 ГПК е било докладвано от районния съдия, а в него е отразено ,че отговор не е постъпил, че доказателства от ответника не са ангажирани и пр. Останалите приложени съдебни решения на ВКС, в които различни процесуални нарушения по конкретни дела са преценени като съществени ,са постановени по прилагането на ГПК (отм) и не става ясно в каква връзка същите се изтъкват от защитата. Липсва сходство на обстоятелствата ,обусловили решението по изтъкнатите за сравнение дела, липсва обоснова на заявеното противоречие по конкретен правен въпрос, извън оплакването на нарушено право на участие. Процесуалната дисциплина и свързаните с това срокове, след които възможността за представяне на доказателства се преклудира, не са в конфликт с основните принципи, гарантиращи участие на страните в процеса. Не е налице основание за допускане до касационно обжалване по този принципен въпрос. Ответникът по жалбата претендира разноски ,но не ги е установил .Поради това не следва да се присъждат. Воден от горното Върховен касационен съд състав на ІІІ г.о.