Определение № 4631 от 16.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4892/2024 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена от името на С. Г. К. чрез адв.Б. касационна жалба с вх.№ 5650 от 17.09.2024 г. срещу решение № 272 от 08.08.2024 г. на Окръжен съд – Перник, постановено по гр.д. № 270/2024 г. по описа на същия съд. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 233 от 06.12.2023 г. и решение № 19 от 26.01.2024 г., постановени по гр.д. № 895/2022 г. на Районен съд – Радомир, с които са отхвърлени предявените от ищците ревандикационни искове за признаване правото им на собственост върху имот, с площ от 200 кв.м., част от имот планоснимачен номер * в квартал в населената част на [населено място], при граници на частта: улица, от две страни - общински имот и С. С. Р. и С. В. Н. с УПИ *, -, която част от имота попада в УПИ *, *, и за осъждане на С. С. Р. и С. В. Н. да предадат владението на процесната част; както и за признаване правото на ищците на собственост върху недвижим имот с площ от 200 кв.м., част от имот планоснимачен номер * в квартал 18 в населената част на [населено място], при граници на частта: общински имот, С. С. Р. и С. В. Н. с УПИ *, *, УПИ * и УПИ * в кв.18 по плана на селото, и за осъждане на К. К. Д. и Ц. З. З. да предадат на ищците владението върху посочената част. Касаторът счита, че въззивното решение е неправилно поради наличие на всички касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, тъй като същото е недопустимо. Формулиран е въпрос в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК относно правомощията на въззивната инстанция, за който се твърди, че е разрешен в противоречи с практиката на ВКС. В писмени отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касация И. Р., К. Д., Ц. З., С. Н., С. Р. изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и липса на основание за допускането й до касационен контрол. Ц. Д., Ю. С., К. К., Ю. К., М. К. и К. А. изразяват становище за основателност на жалбата. Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение приема, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Настоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение за проверка допустимостта на решението по следните съображения: Ищците са предявили ревандикационен иск срещу С. С. Р. и С. В. Н. за предаване владението на двеста квадратни метра от собствения им имот планоснимачен номер * в квартал 18 на [населено място], при граници на частта от този поземлен имот по скица: улица, от две страни - общински имот и С. С. Р. и С. В. Н. с урегулиран поземлен имот /парцел/ *, *, която част от имота попада в урегулиран поземлен имот /парцел/ *, * по плана на селото. Срещу К. Д. и Ц. З. е предявен ревандикационен иск за предаване владението на собствения на ищците имот с площ от 200 кв.м., част от имот планоснимачен номер * в квартал 18 на [населено място], при граници на частта: общински имот, С. Р. и С. Н. с УПИ *, *, УПИ - и УПИ *. В исковата молба ищците твърдят, че техните наследодатели Е. К. и Б. К. притежавали дворни места в землището на [населено място], от които процесните имоти били част. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване, съставът на ВКС, Второ г. о., съобрази следното: Според задължителните указания, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, при наличие на вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, касационната инстанция е длъжна да го допусне до касационен контрол, независимо от посочването от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Преди да пристъпи към преценка наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси, касационният съдебен състав констатира, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК с цел преценка дали въззивното решение не е процесуално недопустимо като постановено по нередовна искова молба. От въззивното решение не може да се направи извод къде в рамките на УПИ *, * е ситуирана частта, за която съдът се е произнесъл по отношение на ответниците С. С. Р. и С. В. Н., както и къде в рамките на имот планоснимачен номер * в квартал 18 по плана на [населено място] е ситуирана частта, за която съдът се е произнесъл по отношение на ответниците К. К. Д. и Ц. З. З.. В исковата и уточняващата молба твърдения за точното местонахождение на процесните части не са изложени, като в изпълнение на дадените указания ищците са посочили граници, чрез които не може да се индивидуализира къде върху земната повърхност, респективно върху скиците, които я отразяват, се намират процесните площи от по 200 кв.м., за които се иска осъждане на ответниците да ги предадат. Същевременно на скици към заключенията на вещото лице инж.С. към приетите заключения на СТЕ пред първата и въззивната инстанция посоченото от ищцата претендирано място е в границите на УПИ * (приложение № 3 към заключението по гр.д. № 895/2022 г. на Районен съд – Радомир и приложение № 9 към заключението по гр.д. № 270/2024 г. на Окръжен съд – Перник). Освен това от приложените към исковата молба скици и от заключенията на вещото лице е видно, че имот за пл.№ *, от който се претендират 200 кв.м. срещу ответниците К. К. Д. и Ц. З. З., по регулационния план на селото са отредени парцел * и парцел * (съсобствен). Следователно индивидуализацията на претендираната срещу ответниците К. К. Д. и Ц. З. З. част не е направена по актуалния регулационен план. Изложеното мотивира ВКС да приеме, че е налице вероятност произнасянето на въззивния съд да е по нередовна искова молба с произтичащите от това последици по отношение допустимостта на съдебния акт. Ето защо касационното обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато, за да се провери неговата допустимост при условията на чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК и т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. Така констатираното основание за служебно допускане на касационното обжалване прави безпредметно обсъждането дали е налице основание в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК във връзка с въпроса, формулиран от касатора. Жалбоподателят дължи внасяне на държавна такса в размер на 50 лева /чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси/ по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба по същество. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение