Определение № 2545 от 27.05.2024 г. на ВКС по д. № 1571/2024 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 5 АПК. С определение № 4891/19.04.2024 г. по гр. д. № 6356/2024 г. Районен съд - Пловдив е повдигнал спор за подсъдност между него и Административен съд – Пазарджик относно съдебното производство, образувано по искова молба на Н. Н. А., подадена срещу Административен съд - Пазарджик, Министерство на правосъдието на Република България и Република България, във връзка с която е образувано адм. д. № 930/2023 г. на Административен съд - Пазарджик, преобразувано в гр. д. № 6356/2024 г. на Районен съд - Пловдив. В определението е визирано, че въпросът за подсъдността е бил решен с влязло в сила определение на Апелативен съд – Пловдив, № 181/16.05.2023 г. по ч. гр. д. № 209/2023 г., съгласно което делото било изпратено по компетентност на Административен съд – Пазарджик. Прието е, че Районен съд – Пловдив не е компетентен за разгледа и реши спора. Настоящият състав по чл. 135, ал. 5 АПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Пред Окръжен съд – Пазарджик е образувано гр. д. № 546/2022 г. по подадена от Н. Н. А. искова молба, насочена срещу Административен съд – Пазарджик, за заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, вследствие нарушаване на правото на Европейския съюз. Съдът е предоставил безплатна правна помощ на ищеца и е оставил исковата молба без движение, с указание за конкретизиране на претърпените неимуществени вреди, както и за посочване в резултат на какви точно действия или бездействия на ответника те са претърпени. В указания срок е депозирана уточнителна молба и приложена нова искова молба, в които се излага, че неимуществените вреди се изразяват в това, че месеци наред, по време на адм. д. № 819/2020 г., адм. д. № 324/2021 г. и адм. д. № 916/2021 г. по описа на Административен съд - Пазарджик и след приключването с окончателен съдебен акт, ищецът не можел да спи, чувствал се постоянно неспокоен, разтревожен и нервен поради това, че не получил търсеното правосъдие и справедливост. Сочат се действия и бездействия от страна на ответника Административен съд - Пазарджик, а именно, че по време на съдебните заседания не били свалени белезниците от краката на ищеца и така той бил поставен от съда в унижаващо, дискриминационно и неравнопоставено положение спрямо другите страни и участници в съдебния процес, които били без белезници. Освен това по касационно адм. д. № 819/2020 г. (№ 916/2021 г.) по описа на Административен съд - Пазарджик съдът не отправил преюдициално запитване за тълкуване до Съда на ЕС, от отговора на което зависело правилното решаване на делото, нито изложил мотиви за неотправяне на преюдициалното запитване, като и сам не дал тълкуване на нормите на ЕС. Според ищеца, при разглеждане на делото са нарушени: чл. 1 ХОПЕС, гарантиращ му правото на човешко достойнство; чл. 4 ХОПЕС, гарантиращ му правото да не е подложен на изтезания, на нечовешко и унизително отношение или наказание; чл. 20 ХОПЕС, гарантиращ равенството пред закона; чл. 21 ХОПЕС, гарантиращ липсата на дискриминация; чл. 41 ХОПЕС, гарантиращ правото на добра администрация; чл. 47, чл. 53 и чл. 54 ХОПЕС, гарантиращи правото на справедлив съдебен процес и спазване на забраната за злоупотреба с право. Н. А. сочи, че нарушаването от страна на Административен съд – Пазарджик на горепосочените гарантирани права от ХОПЕС е в пряка връзка с правата, гарантирани му от чл. 6, чл. 13, чл. 14 и чл. 17 КЗПЧОС (право на справедлив съдебен процес, право на ефективни средства за защита, право да не бъде дискриминиран и забрана за злоупотреба с право). С определение № 106/20.02.2023 г. по гр. д. № 546/2022 г. Окръжен съд - Пазарджик е прекратил производството по делото по исковете, предявени срещу държавата и Министерство на правосъдието, поради липса на каквито и да е твърдения за ангажиране отговорността на тези ответници. Квалифицирал е иска, предявен срещу Административен съд - Пазарджик, по чл. 2в, ал. 1, т. 1, предл. второ ЗОДОВ, поради което е прекратил делото по този иск и го е изпратил по компетентност на Административен съд – Пазарджик. Сезиран с частна жалба на Н. А., Апелативен съд - Пловдив, с определение № 181/16.05.2023 г. по ч. гр. д. № 209/2023 г., е обезсилил определение № 106/20.02.2023 г. по гр. д. № 546/2022 г. на Окръжен съд – Пазарджик в частта, с която е прекратено производството по исковете срещу държавата и Министерство на правосъдието, поради липса на компетентност на Окръжен съд – Пазарджик в тази част. Потвърдил е определението на Окръжен съд – Пазарджик в останалата му част и е постановил делото да се изпрати на Административен съд – Пазарджик по всички предявени искове по чл. 2в ЗОДОВ, вкл. за извършване на предварителна преценка на тяхната допустимост. С определение № 2508/12.09.2023 г. по ч. гр. д. № 2903/2023 г. на ВКС, ІV г. о. въззивното определение не е допуснато до касационно обжалване. Административен съд – Пазарджик, на когото е изпратено делото, с определение № 1481/26.10.2023 г. по адм. д. № 930/2023 г. е намерил, че същото е подсъдно на районен съд и го е изпратил на Районен съд - Пазарджик. Приел е, че е предявен иск по чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗДискр., доколкото основанието е неравенство на третирането по признаци. Позовал се е на Тълкувателно постановление № 1/16.01.2019 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСС от ГК от ВКС и ОСС от І и ІІ колегия на ВАС. На Районен съд – Пловдив делото е изпратено по реда на чл. 23, ал. 3 ГПК, с определение № 134/08.04.2024 г. по ч. гр. д. № 168/2024 г. на Апелативен съд – Пловдив. Въз основа на гореизложеното, настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС по така повдигнатия спор намира, че спорът е подсъден на административните съдилища. Съображенията му за това са следните: Изложеното в исковата молба, след направеното уточнение, недвусмислено сочи, че Н. А. претендира обезщетение за вреди от правораздавателната дейност на Административен съд – Пазарджик, като се позовава на действия и бездействия на съда, представляващи съществено нарушение на правото на Европейския съюз. Поради това, и доколкото като ответници са посочени и други правни субекти, предявените искове попадат в приложното поле на чл. 2в, ал. 2 ЗОДОВ и се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс, респ. спорът е подсъден на административните, а не на общите съдилища. Предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 2, изр. първо ЗОДОВ, делото следва да се изпрати на Административен съд – Пловдив, като най-близък на ответника Административен съд – Пазарджик. По изложените съображения настоящият петчленен състав от съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд