Определение № 2718 от 29.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3540/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Я. О., приподписана от особения му представител адвокат М. Й. Г. против решение № 1283 от 15.11.2023 г., постановено по гр. д. № 25 по описа за 2023 г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено решение № 263196 от 27.10.2022 г. по гр. д. № 3590/2021 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявените от А. Я. О. против Г. Й. М., И. В. К. и С. И. С. искове по чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за вреди при провеждане на лечение в УМБАЛ „Св. Анна“ в размер на по 40 000 лв. за всеки ответник. С. И. С. е подал чрез пълномощника си адвокат Г. В. отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който е изразил становище, че касационната жалба е неоснователна и претендира възстановяване на направените разноски. Г. Й. М. и И. В. К. не са подали отговор на касационната жалба. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е констатирал, че при условията на разделност са предявени пасивно субективно съединени искове с правно основание чл.45 от ЗЗД за обезщетяване на претърпени от ищеца А. Я. О. неимуществени вреди, от неправилно проведено лечение след претърпяно ПТП на 23.04.2016г., извършено поотделно от тримата ответници в качеството им на лекари в УМБАЛ“Св.Анна“-гр.София и довело до трайно инвалидизиране на ищеца. Съдът е приел за установено, че на 23.04.2016 г. ищецът е претърпял ПТП, вследствие на което получил травматични увреждания: открито счупване с изкълчване на лява глезенна става, счупване на голямопищялна и малкопищялна кости на дясната подбедрица – тибия и фибула. Приет е по спешност в Клиниката по ортопедия и травматология при УМБАЛ „Св. Анна“ гр.София. Лечението (оперативно лечение на двата долни крайника, репозиция на фрактурите и наложена гипсова имобилизация – тип „ботуш“ на левия крак и тип „крачол“ на десния крак) е проведено от лекарски екип с лекуващ лекар д-р В. С.. Началник на клиниката е бил ответникът д-р С. И. С.. Ищецът е изписан от клиниката на 10.05.2016 г. с препоръки да носи имобилизация на двата долни крайника за срок от 60 дни. Ищецът е постъпил втори път в същото лечебно заведение на 13.06.2016 г. с диагноза „стара фрактура на дясна подбедрица за долекуване и стара открита фрактура - луксация на лява глезенна става“. Проведено е оперативно лечение на десен долен крайник с поставяне на пирон на Кюнчер. Като лекуващ лекар в епикризата е отбелязан ответникът д-р Г. Й. М.. Ищецът е изписан на 01.07.2016г. На 22.11.2016 г. ищецът отново е постъпил в Клиниката по ортопедия и травматология при УМБАЛ „Св. Анна“, където е било проведено оперативно лечение на лявата глезенна става с поставяне на два спонгиозни винта. Като лекуващ лекар е отбелязан д-р М. К., а като изписващ лекар д-р В. С.. Ищецът е изписан на 01.12.2016 г. Ищецът е провеждал лечение и рехабилитация в Специализирана болница за продължително лечение и рехабилитация П.. Понастоящем е трудноподвижен и се придвижва с помощни средства. Съдът е обсъдил заключението на вещите лица (д-р Ц. Г., съдебно-медицински експерт и д-р К. С., ортопед-травматолог), които при прегледа на ищеца са констатирали пълна анкилоза (пълна неподвижност на ставата, срастване на двете ставни повърхности, ставата не може да се движи) на лява глезенна става, медиална сублукация (непълно изкълчване) и ограничена дорзална флексия на ходилото на дясна глезенна става и липса на плантарна флексия. При изслушването на вещите лица в съдебно заседание на 27.01.2022 г. е отчетено състоянието на ищеца – затруднение на движението и почти невъзможен моноподален стоеж. Според вещите лица, състоянието на ищеца е било в причинна връзка преди всичко с описаните травми. Според изявленията на вещите лица в съдебно заседание, не е установена причинна връзка между действията на лекуващите лекари и констатираното понастоящем състояние на ищеца. На вещите лица не е зададен въпросът за своевременността и правилността на лечението. Заключението е прието, без оспорване от страните. За изясняване на обстоятелствата по делото в първоинстанционното производство е назначена нова единична СМЕ със задачи относно лечението, което е следвало да бъде проведено и лечението, което е проведено на ищеца и причините за констатираното състояние на ищеца по време на прегледите за изготвяне на експертизата. СМЕ е изготвена от вещото лице д-р С. Н.. Съгл. заключението на СМЕ, причините за състоянието на пациента са били характерът и тежестта на травматичните увреждания и неспазване на препоръките след оперативното лечение. Констатирано е, че при второто постъпване за лечение в УМБАЛ „Св. Анна“ – гр.София, пациентът е бил без гипсов ботуш, без имобилизация, която да поддържа външния глезен в репонирано състояние. Това е довело до неправилно зарастване на глезенната става с последващите усложнения. Вероятната причина за състоянието на долния десен крайник на освидетелствания е преждевременно натоварване на десния крак, което довело до изкривяване на пирона, забавено срастване на фрактурата и скъсяване на крайника с около 3 см. Според вещото лице, действията на ответниците са били в рамките на медицинския стандарт по ортопедия и травматология и правилата на добрата медицинска практика. И това заключение не е било оспорено. Съдът е кредитирал събраните свидетелски показания и представените множество медицински документи. При формиране на изводите си е приел, че са доказани претърпените от ищеца вреди (влошено здравословно състояние, неправилно срастване на увредените от ПТП лява глезенна става и дясна тибия, довело до затруднения в движението на долните крайници и почти невъзможен стоеж), но не е доказано, че ответниците са извършили някакво противоправно действие или бездействие по време на осъществяваното от тях лечение. Видно от приетите в първоинстанционното производство доказателства, съставляващи медицинска документация, както и предвид заключенията и на двете СМЕ, при всяко от посещенията на ищеца в УМБАЛ „Св.Анна“- гр.София, на същия е оказвана адекватна и навременна съобразена с конкретното му състояние, медицинска помощ в пълен обем. В настоящия случай не само не се установяват действия или бездействия на ответниците, които са неправомерни или несъобразени с медицинския стандарт по ортопедия и травматология или добрата медицинска практика, но не са и изложени от ищеца факти, които да навеждат на такива противоправни действия или бездействия. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК А. Я. О. се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поддържа, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС по решение № 508 от 18.06.2010 г. по гр. д. № 1411/2009 г., ІІІ г. о (даващо следното тълкуване: Допуска се съществено процесуално нарушение на нормата на чл. 188 ал.1 от ГПК (отм) и чл. 157 ал.3 от ГПК (отм), ако съдът възприеме медицинско заключение с даден отговор за „най вероятна причина” без да изгради вътрешно убеждение за наличие или липса на причинна връзка и без да съобрази кои от фактите, респ. връзките между тях, свързан с дадените от експертизата отговори, са предмет на специални (в случая медицински) знания и по отношение на кои факти следва да се изгради извод за причинно - следствена връзка по опитните правила и логиката, при преценка на доказателствения материал. Ако вещите лица посочат релевантна за отговорността причина като „най–вероятна”, от това не следва пряко извод за липса на пълно и главно доказване, от решаващо значение е дали останалите причини следва да бъдат изключени като вероятност поради обстоятелства, установени по делото, извън предмета на медицинското заключение или на основание констатации в него, съобразно приетите доказателства, включително свидетелски показания. Затова и преценката на всички доказателствата по делото, включително при изграждане на извод за причинно следствена връзка, е задължение на съда) и по решение № 77 от 30.05.2017 г. по гр. д. № 2956/2016 г., ІV г. о. (даващо следното тълкуване: В производството по иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за вреди от деликт, съдът следва да обоснове изводите си за настъпила вреда, противоправно поведение на дееца и причинна връзка между тях въз основа на факти, доказани по безсъмнен начин, излагайки мотиви въз основа на кои доказателства е формирал тези изводи. Произнасяйки се по иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за вреди, настъпили при и по повод оказана медицинска помощ в лечебно заведение, съдът следва да обсъди всички доказателства за наличието на вреди за пострадалия, явяващи се в причинна връзка с допуснати противоправни действия или бездействия от извършителите на работата, изхождайки от постановката, че медицинската помощ е правнорегламентирана дейност. Съгласно чл. 80 от Закона за здравето, качеството и се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, дейността на лечебните заведения и на медицинските и други специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента, а медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. Именно поради това, когато съдът се произнася по въпроса осъществен ли е деликт при изпълнение на медицинска дейност, той следва да обсъди не само доказателствата за фактите какви действия са били предприети или не са били извършени от медицинските специалисти, но и доколко те са отговаряли на дължимото съобразно утвърдените медицински изисквания - да посочи в какво се изразява нарушението на утвърдените медицински стандарти и правилата за добрите медицински практики.) Твърдяното противоречие е обосновано с довода, че в настоящия случай вещите лице предполагат, че вредата е настъпила следствие на натоварване върху оперирания крайник на ищеца и неосъществяване на предвидената следоперативна възстановителна терапия. С оглед тази обосновка не се констатира противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС. Съдът не е приемал, че вредата е настъпила в резултат на действията на ищеца, поради неспазване на предписанията в следоперативния период, а мотивите са, че не е установено предприетото лечение при болничния престой в УМБАЛ „Св.Анна“- гр.София ответниците да са извършили противоправно действие или бездействие при осъществяване на лечението или да са нарушили обичайната медицинска практика и медицинските стандарти. Тези изводи не противоречат на посочената от касатора практика на ВКС. При условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът поставя следните въпроси: 1) чрез какъв вид способ на доказване ищецът следва да докаже причинно-следствена връзка относно претърпените вреди; 2) следва ли съдът при постановяване на съдебното решение да обоснове правните си изводи единствено на медицинската експертиза или на всички приети по делото доказателства, включително и на свидетелските показания; 3) следва ли съдът при изслушване на медицинската експертиза да задава уточняващи въпроси с цел изясняване на обективната истина и причинно-следствената връзка. Първият въпрос се явява неотносим към изводите на съда, доколкото предпоставя, че по делото е счетено за установено наличието на противоправно поведение на ответниците, а мотивите във въззивното решение са, че липсва противоправно действие или бездействие, както и нарушение на медицинските стандарти. По отношение на втория въпрос свидетелските показания са изцяло неотносими, доколкото в показанията на свидетеля са общи и са единствено относно претърпяна катастрофа и проведено лечение в различни лечебни заведания. В останалата си част въпросът е свързан с довода, че между първото и второто посещение в УМБАЛ „Св.Анна“- гр. София ищецът е бил приет по спешност в УМБАЛСМ „Пирогов“, където било установено, че гипсовия ботуш е поставен върху отворена рана. Това обстоятелство обаче е отчетено от вещото лице д-р С. Н., който е обяснил и в кои случаи и защо се налага подобно лечение, а съответно въпросът също не може да бъде отнесен към формираните от съда мотиви и да бъде релевантен за конкретния правен спор. По отношение на третия въпрос не е обосновано каква е връзката му с изхода на настоящия правен спор, доколкото доводи за допуснати от съда при събиране на доказателствата процесуални нарушения не са направени, а и въззивният съд е констатирал, че ищецът не е оспорил приетите по делото експертни заключения. В обобщение не се констатира основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. При този изход на настоящото производство право на разноски имат ответниците по касационната жалба. С. И. С., който е подал отговор на касационната жалба, не е представил доказателства да е направил разноски по повод настоящото производство, поради което такива не следва да му се присъждат. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение