Определение № 123 от 18.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 365/2019 г.
ВКСIII гражданско отделение18.03.2019 г.
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 19 от 04.01.2019 г. по регистъра на Висш адвокатски съвет, подадена от адвокат П. С. В. против решение № 1411 от 30.11.2018 г. на Висшия адвокатски съвет по преписка вх. № 2420/2018 г., с което е оставена без разглеждане като недопустима жалба вх. № 2420/31.10.2018 г. на адвокат П. С. В. против решение № 818, обективирано в протокол № 16/16.10.2018 г. на Адвокатски съвет – В.. ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 365/2019 г. на Върховен касационен съд, гражданска колегия, трето отделение. Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му с връчване на препис на страните. Председател: Членове:
Мотиви
Производството по чл. 7, ал. 5 от ЗА /Закон за адвокатурата/ е образувано по жалба вх. № 19/04.01.2019 г., подадена от адвокат П. С. В. от АК /Адвокатска колегия/ - В. против решение № 1411 от 30.11.2018 г. на ВАдС /Висш адвокатски съвет/. ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение намира, че жалбата е процесуално недопустима, поради следните съображения: С решение по протокол № 34 – извънредно заседание на Висшият адвокатски съвет от 30.11.2018 г. е оставена без разглеждане като недопустима жалба вх. 2420/31.10.2018 г. на адвокат П. С. В. против решение № 818, обективирано в протокол № 16/16.10.2018 г. на Адвокатски съвет – В.. Решението на АС е взето по жалба на В. Д. срещу адвокат Н. Т. и с него е постановено на основание чл. 137, ал. 1 ЗА да се поискат писмени обяснения от адвокат Н. Т. по жалба вх. № 1313/10.10.2018 г. Цитираното решение от 30.11.2018 г. е извън хипотезите, изброени в закона, при които касационният съд упражнява контрол за законосъобразност на актовете, приети от ВАдС. ВКС е компетентен да се произнесе по жалби срещу следните актове на ВАдС: решение или мълчалив отказ по чл. 7, ал. 5 ЗА; решение по чл. 10, ал. 5 ЗА; решение по чл. 13, ал. 4 ЗА; решение по чл. 53, ал. 2 от ЗА; решение по чл. 61, ал. 4 ЗА. В съответствие с регламента по чл. 134, ал. 1 от Конституцията на Република България предвиждащ, че адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се, Законът за адвокатурата урежда възможността решенията на адвокатския съвет да се обжалват по реда на чл. 7 от същия нормативен акт пред ВАдС. Решенията на ВАдС, съгласно посочените по – горе норми подлежат на съдебен контрол само в изчерпателно изброените хипотези. В този смисъл са правните разрешения, обективирани в трайно установена практика на ВКС ( о пределение 250/10.01.2017 г. по гр. дело № 3301/2016 г. на състав на ІІІ г.о., определение № 1 от 5.01.2011 г. по гр. дело № 1869/2010 г. на състав на IV г. о., о пределение № 366 от 5.11.2014 г. по гр. дело № 4883/2014 г. на състав на IV г. о., определение по гр. дело № 6379/2014 г. на състав на III г. о. на ВКС, определение № 236 от 01.11.2016 г. по гр. дело № 2803/2016 г. на състав на III г. о.). В случая обжалваното от адвокат П. В. решение на ВАдС не попада в нито една от тях, поради което подадената от същия жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство да се прекрати. По изложените съображения, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение