Определение № 928 от 01.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 1260/2023 г.

Производството е по реда на чл.280 ГПК, образувано по касационна жалба на присъединения по реда на чл. 629,ал.4 ТЗ кредитор „Петрол“ АД, [населено място] срещу решение № 2 от 30.01.2023г. по в.т.д.№ 115/2020г. на Апелативен съд Б., с което е потвърдено решение № 97 от 25.03.2019г. по т.д./н/ на ОС Бургас относно определената начална дата на свръхзадълженост на длъжника „Еврокапитал България“ ЕАД, [населено място]. С решението на първоинстанционния съд е обявена по исканията на: молителя „С. маре“ ЕООД и на присъединените кредитори „И ар би лизинг“ ЕАД, [населено място], „Инвестбанк“ АД, [населено място], „Петрол“ АД, [населено място] и М. В. С. свръхзадължеността на „Еврокапитал“ България с начална дата 30.09.2018г. и по отношение на длъжника е открито производство по несъстоятелност. Първоинстанционното решение в частта за откриване на производство по несъстоятелност поради свръхзадълженост на длъжника, в частта за отхвърляне искането на присъединения кредитор „Нафтекс петрол“ ЕООД за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Еврокапитал България“, както и постановеното от окръжния съд решение (№67 от 20.02.2020г.) по същото дело за отхвърляне на искането на присъединения кредитор „БПИ“ АД за откриване на производство по несъстоятелност на същия длъжник, са влезли в сила. Влязло е в сила (с постановяване на определението по т.д.№ 556/2022г. на 2 т.о.) и определението за връщане на жалбата и за прекратяване на производството по въззивната жалба на „Нафтекс Петрол“ ЕООД /н/. В касационната жалба като начална дата на свръхзадължеността се поддържа датата 31.12.2015г. в противовес с посоченото във въззивната жалба и уточнено в хода на въззивното производство след оставяне на жалбата без движение, че най-ранната дата на проявление на състоянието е 05.03.2018г. Според поддържаното във въззивното производство това е датата, на която длъжникът е поел задължение за плащане на цена в размер на 47,5 милиона лева по договор, сключен между М. В. С. като продавач и „Еврокапитал България“ като купувач за продажба на 237 500 бр. поименни акции с право на глас от капитала на „Петрол холдинг“АД /н/. Касаторът се позовава се на основанията за отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Основният поддържан довод е, че вещото лице е следвало да извърши корекция на балансовата стойност и на други активи на длъжника и най-вече на балансовата стойност на вземането на „Еврокапитал България“ от М. С. - вземане, произтичащо от договор от 06.11.2017г., с който длъжникът е продал на С. свои акции от капитала на две дружества („Транскарт Файнешъл Сървисис“ ЕАД и „Балнеохотел Поморие“ ЕАД), в размер на 25 100 000лв., като я сведе до „нула“. Поддържа се, че престациите по договора от 05.03.2018г., с който М. С. е продал на „Еврокапитал България“ акциите от капитала на „Петрол холдинг“/н/ за сумата 47,5 млн. лева, са напълно нееквивалетни, тъй като това са акции на дружество в несъстоятелност, т.е. с нулева стойност, което е основание за нищожност на този договор. Оспорва се и правилността на отказа на въззивната инстанция да възложи поисканата от касатора-въззивник допълнителна задача към назначената пред апелативния съд експертиза - експертът да изследва възможността за събираемост на вземането на купувача (Еврокапитал България) за цената по договора от 06.11.2017г. към М. С. - дали вземането изначално е било събираемо. Счита, че това е отказ за допускане събиране на доказателства за финансовото състояние на „Еврокапитал България“ от значение за правилното определяне на началната дата на свръхзадължеността. Твърди и, че експертите, изслушани пред първа и въззивна инстанция, са се позовали на неприобщени по делото доказателства, а съдилищата са основали изводите си на техните заключения. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: 1./„ Началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадълженост, определя ли се чрез анализ на цялостното икономическо състояние на търговеца въз основа на всички събрани по делото доказателства?“. Позовава се на противоречие с решенията по т.д.№ 2205/2017г. на 1 т.о. на ВКС и по т.д.№ 2572/2015г. на 1 т.о. на ВКС. Счита, че въззивният съд не се е съобразил с критериите, очертани в цитираните актове на ВКС, съобразно които се преценява настъпването на неплатежоспособност /свръхзадълженост като обективно икономическо състояние и насоките за определяне на датата на настъпване на това състояние. Твърди, че не са изследвани данните за обективното икономическо състояние на длъжника за всяка една от финансовите 2015-2018 години, структурата и ликвидността на активите на обявеното за свръхзадължено дружество на фона на данните за печалбите и загубите от дейността му; не е отчетено значението, което имат за това дружество прехвърлянето на притежавани акции от негови дъщерни дружества с активна търговска дейност; не е съобразено извършването на прихващане във връзка с двете сделки от 06.11.2018г. и 05.03.2018г. и формирането на голям размер на дълг. 2/„Длъжен ли е въззивният съд да допусне доказателствено искане за изготвяне на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, когато от заключението на първоначалната експертиза остават неизяснени факти и обстоятелства, които са от значение за решаването на спора?“ Позоваването е на несъответствие на процесуалните действия, дължими от въззивната инстанция, с указанията по т.3 на ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. 3/„Дължи ли въззивният съд произнасяне по посочените във въззивната жалба основания за неправилност?“ Твърдението е, че съставът на апелативния съд не е процедирал в съответствие с указанията, дадени в т.1 на ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС и с разрешението, дадено по т.д.№ 3428/2014г. на 2 т.о. на ВКС. Посочва се, че в отношение на евентуалност - „ако не са налице основанията за касационно обжалване по тези въпроси, решението е очевидно неправилно, а ако е правилно - то е недопустимо“. В писмен отговор присъединеният кредитор „Инвестбанк“ АД оспорва основателността на жалбата и основателността на искането за допускане на касационното обжалване. Отговорът, подаден от „БПИ“ АД не изхожда от страна по спора. В писмен отговор длъжникът изразява несъгласие с искането за допускане на касационния контрол и с твърденията в касационната жалба. Други писмени отговори от страните, участващи в тази фаза от производството по несъстоятелност, не са постъпили. За да се произнесе съставът на ВКС съобрази следното: Чрез заключението на съдебно-икономическата експертиза, приета пред окръжния съд, се установява, че „Еврокапитал България“ ЕАД е част от корпоративна група „Петрол холдинг“ АД. Структурирането на бизнеса на групата е заложило отношенията между участниците в нея да бъдат обвързани с финансови и други рискове. В групата са били наложени сложни схеми на сделки, които впоследствие са довели до конфликти, правни и финансови проблеми, висящ е и спор относно собствеността на капитала на ответника. Върху дейността на „Еврокапитал България“ в изследвания период (31.12.2015г.- 31.12.2018г.) влияние са оказали сключени в предходни години договори, по които дружеството е лизингополучател или съдлъжник с други лица от групата или ипотекарен длъжник по договори за заем, сключени и усвоени изцяло от свързани лица от групата. Дружеството е било подложено на натиск от кредиторите от края на 2015г., които са наложили обезпечителни мерки и са блокирали възможността за постъпления и продължаване на активна търговска дейност, довели са до намаляване на паричните потоци и спиране изплащането на текущите задължения по заемите. Съобразявайки се с указанията, дадени в определение № 559 от 04.11.2019г. по ч.т.д.№ 2263/2019г. на 2 т.о. на ВКС (с което е отменено определение, постановено по предходното образувано по въззивната жалба на „Петрол“ АД, въззивно дело № 158/2019г. на АС Бургас, с което тази жалба е била върната като недопустима), в производството по в.т.д.№ 115/2020г. съставът на апелативния съд е дал указания на въззивника „Петрол“ да уточни жалбата си относно оспорването на приетата от окръжния съд начална дата на свръхзадължеността и да формулира твърдения във връзка със сочената от него друга начална дата. Както се посочи, във връзка с тези указания, въззивникът „Петрол“ АД изрично е уточнил, че сочи като най-ранна датата на състоянието на свръхзадълженост 05.03.2018г. Това становище е заявено в молба - уточнение от 19.12.2019г. по в.т.д. №158/2019г. (л.181 ), потвърдено е в молба от 28.08.2020г. по в.т.д. № 115/2020г. (л.90) и отново е подробно аргументирано с молба от 22.06.2022г. (л.152 от материалите по в.т.д.№ 115/2020г., с която е поискано възлагането на задачи към експертиза, която да се изслуша пред апелативния съд). Като най-ранна дата на проявата на трайното състояние на свръхзадълженост в тези молби въззивникът „Петрол“ АД еднозначно счита дата на сключването на договора от 05.03.2018г., твърдейки, че инвестицията по закупуване на акции от капитала на „Петрол холдинг“ е с нулев резултат за купувача „Еврокапитал България“, поради което състоянието на свръхзадълженост към 31.12.2017г. не е било преодоляно и този извод на вещото лице, депозирало експертното заключение пред окръжния съд, е неправилен. По искане на единствения обжалващ първоинстанционното решение жалбоподател „Петрол“ АД, въззивната инстанция е допуснала изслушване на нова експертиза по поставените в молбата от 22.06.2022г. шест нови задачи, които са получили отговор в заключението. Касаторът е изразил несъгласие само с отговора на вещото лице по поставената задача № 5: „Ако вземането на „Еврокапитал България“ от М. С. за 25 000 000лв., което не е коригирано за целите на експертизата към 31.12.2017г., е погасено през 2018г. срещу цената на акциите от капитала на „Петрол Холдинг“ АД (с открито производство по несъстоятелност през 2016г.), и която цена в експертизата, приета пред окръжния съд, е коригирана от 47.5 млн. лева до нула лева към 31.12.2018г., то не следва ли балансовата стойност и на вземането за 25 000 000лв. към 31.12.2017г., да бъде коригирана също до нула лева за целите на отговора на задача девета по приетата пред ОС експертиза?“. На тази задача експертът, изслушан пред АС, е дал отговор, че не съществуват счетоводни данни вземането на „Еврокапитал България“ от М. С. от 25 млн. лева да бъде коригирано в годишния финансов отчет на дружеството към 31.12.2017г. Въззивникът не е изразил несъгласие с изводите на вещото лице по т.6, в която е даден отговор на въпроса в хипотеза на такава корекция (при корекция на балансовата стойност на вземането на „Еврокапитал България“ от М. С. от 25 млн. лева на нула лева към 31.12. съответно на 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г.): че за всяка една от финансовите години няма превишение на дългосрочните пасиви над стойността на дълготрайните активи; при същото зададено условие, краткосрочните пасиви превишават стойността на краткотрайните активи за всяка една от посочените дати като съотношението дълготрайни активи/дългосрочни пасиви и съотношението краткотрайни активи/краткосрочни пасиви показва доколко е възможно предприятието на търговеца да осъществява дейността си в следващите отчетни периоди; за същите периоди и при поставеното условие, сумата на пасивите е по-голяма от сумата на активите и именно това е показател за способността дружеството да погаси задълженията си. В съдебното заседание 15.12.2022г. въззивникът е поискал поставянето на нова задача за изчисление на събираемостта на вземането на „Еврокапитал България“ от М. С. - „дали физическото лице има декларирани приходи за предходните 2017г. пет години, за да се прецени, дали освен чрез извършеното на 06.04.2018г. със споразумение между двете страни прихващане, това вземане е било събираемо и удовлетворено по друг начин, освен с прихващането с насрещното вземане за акциите на Петрол холдинг, които са обезценени на нула лева“. Поддържано е, че ако няма доказан произход на средствата, с които да се погаси това вземане, очевидно то е трябвало да бъде коригирано за целите на настоящото дело, за да се даде точен отговор относно финансовото състояние на длъжника. Въззивната инстанция не е уважила искането по съображения, че депозираното заключение, ведно с обясненията на вещото лице, дадени в съдебното заседание, отговарят пълно на поставените въпроси, поради което не се налага частично приемане на заключението и не се налага допускането на нови задачи. С обжалваното решение въззивната инстанция подробно е анализирала фактите по делото, включително и изводите на приетата пред окръжния съд счетоводна експертиза. Възприела е изводите на първоинстанционния съд, основани на т.9 от заключението на експертизата относно извършената корекция на: - балансовите стойности на дългосрочните инвестиции на стойност 47, 501 хил. лв. по цена на придобиване на акции при изразено съмнение на експерта, че балансовата стойност превишава тяхната възстановима стойност, доколкото дружеството, чиито акции са придобити от „Еврокапитал България“ ЕАД, не осъществява дейност и не генерира приходи; - по отношение на търговски вземания от клиенти, които са прекратили търговска дейност или са в лошо финансово състояние; - по отношение на вземания от заематели в същото състояние. Възприето е, че въз основа на това експертизата е извършила корекция на балансовите стойности на посочените активи и е констатирала, че към 31.12.2018г., 31.12.2016г. и 31.12.2015г. паричните задължения на дружеството (изискуеми и неизискуеми) превишават неговите активи (краткотрайни и дълготрайни), че през 2018г. такова превишение е било налице към 30.09.2018г., когато е изготвен междинен отчет след осчетоводяването на загуба от обезценка на инвестиционните имоти, когато органите на дружеството са взели решение за преоценка на активите и за осчетоводяване на загуба. Споделен е изводът на ОС, че тази корекция на балансовите стойности на някои от активите напълно кореспондира с възприетото в решение № 152/13.07.2018 г. по т. д. № 2205/2017 г. на І т. о. ВКС - че следва да се съобрази действителната ликвидност на активите, при това с реалната им, пазарна (а не балансова) стойност, когато е въведен довод или обективно са налице доказателства за различие на същата от счетоводното й отразяване. Недоказаност на съществуването и/или ликвидността на съответен вид активи изключва съобразяването им при формиране общата стойност на актива на търговското предприятие, за преценка наличието на свръхзадълженост. Споделен е и изводът, че влошените показатели на финансова автономност към 31.12.2018г. установяват, че дружеството е свръхзадължено и това състояние се е проявило на 30.09.2018г. - датата на осчетоводяване на загубата от обезценка на инвестиционни имоти на стойност 28073 хил. лв.; че действително в резултат на нанесените корекции от експертизата, се установява превишение на паричните пасиви над активите и към 31.12.16г. и 31.12.15г., но към 31.12.17г. това състояние, ако е съществувало през предходните две години, е било преодоляно. Съставът на апелативния съд подробно е обсъдил доводите, поддържани във въззивното производство за необходимост от допълнителна корекция в балансовите стойности на активите на длъжника, основани на фактическите твърдения за възникналото вземане през 2017г. на „Еврокапитал България“ към М. С. за сумата 25 млн. лева; за възникнало вземане на М. С. към „Еврокапитал България“ през 2018г. за сумата от 47.5 млн. лева и споразумение за прихващане от 06.04.2018г., в резултат на което дружеството остава със задължение към физическото лице за 22 566 866 лв. Във връзка с горното въззивната инстанция е съобразила обстоятелството, че придобитите от длъжника акции от капитала на „Петрол Холдинг“ЕАД, заведени като балансова стойност на 47 501 000лв., са коригирани от вещото лице на балансова стойност нула и според въззивника тази корекция следва да рефлектира с корекция с посока минус 25 млн. лева и на балансовата стойност на вземането в краткотрайните активи за 2017г. като от краткотрайните активи се изключи вземането за тази сума, тъй като то е прихванато от длъжника с друго насрещно задължение на стойност нула лева. Съставът на апелативния съд е отрекъл основателността на искането да бъде извършена корекция на вземанията на длъжника за 2017г. по съображенията, че: то се основава на договор за покупко-продажба на акции от 06.11.2017г. и фактура от 01.12.2017г., осчетоводена към 31.12.2017г. и включена в краткотрайните активи по баланса на дружеството; към момента на възникването си то е било съществуващо, валидно породено и не е имало основание да не фигурира в баланса; че последващо погасяване на вземането чрез прихващане с актив, счетен за лишен от стойност, не може ретроактивно да рефлектира върху стойността на вземането към момента на пораждането му, тъй като обратното би означавало, че това възникнало вземане е несъбираемо; че това е редовно възникнало вземане за продадените на М. С. акции, редовно и правомерно осчетоводено без да съществуват основания за заличаването от активите. Обсъдени са и изводите на изслушаната пред апелативния съд експертиза, че одиторът на финансовия отчет за съответната година не е изразил резерви по отношение на това вземане, а датата на съставяне на отчета е след продажбата на акциите и е това е събитие, което следва да се отрази в отчета; че последващото задължение от 47,5 млн. лева датира към 2018г. и не може да доведе до корекции в отчета за 2017г. В обжалваното решение е формиран изводът, че погасяването на вземането за цената на акциите чрез компенсация с цената, дължима за обезценен актив е неблагоприятно решение на управителния орган на длъжника, което е довело до негативна промяна във финансовото му състояние, но занапред, което не означава, че вземането следва да се заличи от неговото възникване. Изложено е и допълнителното съображение за неоснователност на довода на въззивника за наличие на предпоставките за обезценяване на вземането на базата на неговата изначална несъбираемост, за която убедително доказване със своевременно наведени доводи и ангажирани доказателства в тази насока, не е провеждано. Искането за допускане на касационното обжалване не следва да бъде уважено. Първият въпрос не е разрешен от въззивната инстанция в обратен на вложения от касатора смисъл и не влиза в противоречие с цитираната от него практика на касационната инстанция. Решаващият състав при конкретните си изводи по спора е обвързал определянето на началната дата на свръхзадължеността с изследване на финансовото състояние на длъжника с помощта на специалните знания на съдебно-икономическа експертиза на база данните по финансовите отчети за релевантния период. Акцентирал е на необходимостта от съобразяване действителната стойност на активите като реална, пазарна, а не балансова величина, на която те могат свободно да се разменят особено при наличието на довод или обективно състояние, сочещо на разминаване между тази действителна стойност и счетоводното отразяване в баланса. Посочил е, че при недоказаност съществуването или ликвидността на даден актив той следва да се изключи при преценката на действителното финансово състояние на длъжника. Именно въз основа на тази изходна принципна позиция въззивната инстанция е подложила на самостоятелен анализ заключението на приетата пред ОС експертиза за финансовото състояние на длъжника през 2015г.-2018г. и обоснованата от експерта необходимост да се извършат корекции по балансови стойности на осчетоводени от дружеството активи - инвестиционни имоти, пренасяйки загубата в обезценката им, извършена пред юли-септември 2018г. и в предходните изследвани периоди, за които тази загуба няма счетоводно отражение. Акцентирано е, че след корекцията по т.9 от заключението (по отношение на придобитите от дружеството акции, които нямат стойност, както и по отношение на предоставени заеми и търговски вземания) към изследваните периоди тридесет и първи декември за годините 2015г, 2016г. и 2018г., паричните задължения на дружеството (изискуеми е неизискуеми) превишават неговите активи (краткотрайни и дълготрайни), и такова превишение е било налице и към 30.09.2018г., когато е изготвен междинен отчет след осчетоводяване на загуба от обезценка на инвестиционните имоти. Анализирано е, че превишение на пасивите спрямо активите, установено след извършената корекция, е било налице към 31.12. 2015г. и 2016г., но е било преодоляно към 31.12.2017г., с оглед на което за датата на проявление на влошените показатели на финансова автономност е приета 30.09.2018г.-датата на осчетоводяване на загубата от обезценка на инвестиционните имоти. При тези правни изводи, формирани в обжалвания акт, първият въпрос има характер на декларативно и несъответно на правните аргументи на въззивната инстанция оплакване за неправилност (неизследване и отсъствие на анализ на цялостното икономическо състояние на търговеца въз основа на всички събрани по делото доказателства при определяне на действителната дата на състоянието на свръхзадълженост), което води до неоснователност на искането за осъществяването на факултативния касационен контрол въз основа на него. Основанията за неправилност по чл.281,т.3 ГПК не са тъждествени на общата предпоставка като изискване за осъществяване на факултативния касационен контрол. Във втория въпрос е включена едностранно въведена от касатора предпоставка, условие, че експертизата, искането за допускането на която не е уважено от въззивната инстанция, е за „неизяснени факти и обстоятелства, които са от значение за решаването на спора“. Такъв въпрос би бил релевантна обща предпоставка за допускане до касационен контрол само при обосноваване от касатора (включително и посредством друг въпрос с правна характеристика), че „неизяснените факти и обстоятелства са от значение за решаването на спора“. Наличието на посочената обусловеност по отношение правилното разрешаване на спора от фактите и обстоятелствата, за установяването на които е искана от въззивника-касатор допълнителна задача към експертизата, не е установена. По тези съображения въпросът не е обуславящ, а хипотетичен, което отнема характеристиката му на общо основание за осъществяване на факултативния касационен контрол, съобразно критериите, очертани в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. С новата задача за изчисляване на събираемостта на вземането на длъжника от М. С. на практика се цели да се обезсмисли и изключи като релевантен за спора отговорът на вещото лице по т.5 от заключението, с който отговор касаторът не е бил съгласен. С искането за нова задача на практика е изоставена и поддържаната до момента във въззивното производство позиция на „Петрол“ АД, че това вземане е следвало да бъде коригирано по приложимите счетоводни стандарти. Неточен и несъответстващ на аргументите на въззивната инстанция за отхвърлянето на искането за нова задача към експертизата е доводът на касатора, че недопускайки доказателственото искане, съдът в мотивите си е акцентирал на недоказаност на твърдението за несъбираемост на вземането. Недоказаност на твърдението е само допълнително съображение на Бургаския АС след подобен отговор на искането на въззивника за корекцията на вземанията на длъжника за 2017г. в посока минус 25 млн. на балансовата стойност на вземането в краткотрайните активи за 2017г. В мотивите си въззивната инстанция се е позовала не на недоказаност на нововъведената теза, а на отсъствие на своевременно заявени доводи и своевременно ангажирани доказателствени средства в тази насока. При подадена от въззивника жалба през 2019г. и уважени всички негови доказателствени искания, направеното през декември 2022г. ново искане за събиране на доказателства и то за обстоятелства, които не са били предмет на възлагане и изследване в приетата експертиза (т.е. констатациите на вещото лице в нея не са повод, основание, причина за искане за възлагане на допълнителна задача; съответно същата задача е могла да бъде поставена наред с другите, обективирани в молбата от 22.06.2022г., а не в съдебното заседание на 15.12.2022г. и то при положение, че делото многократно е било отлагано за изготвяне на експертизата, възложена по молбата от 22.06.2022г.), и за обстоятелства, които не са били заявени като защитни доводи от страната в продължение на висящото повече от три години производство пред въззивната инстанция, отсъства и основание за преценка процесуалното действие на съда по отказ да допусне нова задача, да е в противоречие с цитираната от касатора задължителна практика, включително и с практиката на ТК на ВКС относно засиленото служебно начало и значението на преклузиите в производството по Глава 38 и 39 ТЗ. Следователно, отсъства и въведената от касатора допълнителна предпоставка. Както е посочено в решението по т.д. № 983/2011г. на Първо т.о. на ВКС съблюдаването на особените правила на производството по несъстоятелност (суверенност на преценката на съда относно началната дата на състоянието на неплатежоспособност/свръхадълженост на база събраните доказателства; възможността по свой почин да установява факти и да събира доказателства; наличието на специалната разпоредба на чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ по отношение нормата на чл. 266, ал. 1 ГПК; засиленото служебно начало) не следва да води и да има за резултат ограничаване на други, гарантирани от ГПК принципи и въпрос на приоритет е градиране на значението им в конкретното производство. В този смисъл в настоящия спор въззивният съд е отдал значение и на принципа на равенство на страните и на принципа на решаване на делата в разумни срокове. През призмата на изложеното следва да се преценява и въведеното в хода на устните състезания пред апелативния съд и в касационната жалба искане за определяне на нова начална дата на свръхзадължеността. Както се посочи, това искане е в разрез със заявеното от кредитора относно началната дата на свръхзадължеността. То е в разрез и с необходимостта/изискването тезата на страната, обжалваща началната дата на неплатежоспособността/ свръхзадължеността, да бъде ясно заявена като реквизит на жалбата, обвързваща съда със задължението да се произнесе по правилността на решението единствено въз основа на наведеното в нея - чл.266, изр. второ ГПК. С определението по ч.т.д.№ 2263/2019г. на 2 т.о. на ВКС, постановено във връзка с развитието на въззивното производство по настоящия спор, съставът на ВКС ясно е очертал, че оспорващият началната дата на състоянието на неплатежоспособност/свръхзадълженост жалбоподател следва да въведе конкретни оплаквания срещу изводите на съда по несъстоятелност относно началната дата, както и да заяви ясно формулирано искане във връзка с твърдяната друга начална дата. Както се посочи в касационната жалба се сочи началната дата на свръхзадължеността 2015г. - довод, по който длъжникът не се е защитавал и който съществено изменя заявеното във въззивната жалба на „Петрол“ АД. Третият въпрос по начина, по който е поставен, няма правна характеристика, а съставлява касационно оплакване за неправилност. Въпросът е изцяло некоректен и ненамиращ опора в мотивите на въззивната инстанция, възпроизведени в настоящото определение, поради което е невъзможно да послужи за обща предпоставка за допускане на касационния контрол. Извън горното и трите въпроса в голямата си част възпроизвеждат касационните оплаквания за неправилност и по същество представляват именно такива касационни оплаквания. Основанията за неправилност са релевантни за втората фаза от касационното производство и са неотносими и без значение за фазата по допускане на касационното обжалване. Несъгласието на касатора с възприетата по делото фактическа обстановка не може да послужи като основание за допускане на касационното обжалване - съгласно мотивите към т.1 на ТР №1//2010г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Необосновано е искането за директен достъп до касационния контрол, заявено като евентуално „ако не са налице основанията за касационно обжалване по тези въпроси, решението е очевидно неправилно, а ако е правилно - то е недопустимо“. Изрично следва да се подчертае, че отсъства съмнение въззивният акт да не отговаря на изискванията за валидност и допустимост, поради което не се налага допускане до касационно обжалване за извършване на такава проверка. Правно абсурдна е тезата на касатора, че едно правилно решение може да бъде същевременно и недопустимо. Очевидно неправилен е съдебен акт, с който делото е решено въз основа на несъществуваща или на отменена правна норма, който е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, при грубо нарушение на основните принципи и начала, на които се основава гражданският съдопроизводствен ред. Такива пороци по отношение на въззивното решение касаторът не обосновава. Във всички останали случаи, неправилността, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Подалият отговор на жалбата кредитор „Инвестбанк“ АД не е претендирал разноски за производството. Такива претендира процесуалният представител на длъжника, но към депозирания от адв. М. Г. отговор не са представени доказателства за договорено възнаграждение за производството пред ВКС, съответно липсват доказателства и за заплащането му. По изложените съображения, ВКС, състав на ТК, І т.о.