Определение № 3019 от 19.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 2193/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано е по частна касационна жалба на „ГАНЧЕВ ИНВЕСТ“ АД, [населено място], срещу определение № 543 от 16.08.2024 г. по ч.т.д. № 559/2024 г. на Софийски апелативен съд. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е потвърдил определение № 1394 от 11.04.2024 г. по т.д. № 1040/2023 г. на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска за установяване на нищожността на решение от 31.05.2023 г. на Съвета на директорите на „Крамекс“ АД за избор на представляващ и управляващ член на Съвета на директорите. За да постанови този резултат, въззивният състав е развил съображения, обосновани с т. 2 от ТР № 1/06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС, че нищожността на решение на орган, различен от Общото събрание на търговско дружество, което засяга права на акционер, може да се установи по иск, предявен на основание чл. 71 ТЗ вр. чл. 124, ал. 1 ГПК от акционер при наличие на правен интерес от търсената защита. Правният интерес в конкретния случай следвало да се разглежда с оглед въпроса доколко атакуваното решение е в състояние да накърни членствените права на акционера, т.е. решението да нарушава законово регламентирани членствени права на акционера или изобщо да отрича правото му на членство. Съставът е заключил, че в настоящата хипотеза нищожното решение само по себе си не засяга и не уврежда членствените права на акционера, поради което дори и да бъде обявено за нищожно, нищожността му няма да рефлектира върху обема и съдържанието на притежаваните от ищеца-акционер акционерни права. Частната касационна жалба е допустима като подадена в срок, срещу подлежащо на обжалване, валидно въззивно определение. Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В изложението за допускане до касационно обжалване са формулирани въпросите: 1. “Следва ли въззивният съд при постановяване на определението си да обсъди всички наведени от страните доводи и възражения, както и да обсъди и прецени всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно и следва ли определението на съда да бъде постановено след тяхната съвкупна преценка?”; “2. Може ли съдът да постанови определението си без да изложи мотиви по част от направените възражения и без да извърши анализ на събраните по делото доказателства, относно тези възражения?”; 3.“Налице ли е правен интерес за акционер да иска прогласяване за нищожно еднолично решение на един единствен член на СД, с което последният се самоизбира за изпълнителен директор на дружеството, при условие, че към датата на решението няма останали други членове на съвета, а самоизбралият се за изпълнителен директор е бил вече освободен като член на СД по решение на общото събрание на акционерите?”; 4.“Нарушава ли членствените права на акционерите решение, с което се определя представляващо дружеството лице, взето от нелегитимен състав на СД (еднолично, при непопълнен минимален състав на съвета) и при липса на компетентност (освен от непопълнен минимален състав на съвета, но и от лице, което е освободено като член на СД по решение на общото събрание на акционерите)”; 5. “Има ли компетентност единственият член на СД, след като останалите членове са заличени, да взема еднолични решения от името на СД, при условие, че последният е колективен орган?”; 6. “Валидни ли са решенията на единствения останал член на СД, след като останалите членове са заличени като такива по техни молби и съответно СД е с непопълнен състав и под законоустановения минимум?”; 7. „Кой съвет има компетентност да избере изпълнителен директор от членовете си и да заяви вписването му в Търговския регистър, след като досега вписаният съвет е освободен от общото събрание на акционерите - освободеният от общото събрание на акционерите, но все още вписан в Търговския регистър съвет или новоизбраният от общо събрание, но все още невписан в регистъра съвет?“ Въпроси 1 и 2 са обосновавани в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК, Решение № 80 от 2.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4031/2019 г., IV г. о., ГК, Решение № 3 от 15.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2526/2015 г., III г. о., ГК, Решение № 65 от 30.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1656/2013 г., II т. о., ТК и Решение № 212 от 1.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 1106/2010 г., II т. о., ТК. По въпроси от 3 до 7 се поддържа наличието на допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с оглед твърдяно произнасяне на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, намерила израз в Решение № 133 от 22.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 17/2011 г., I т. о., ТК, Решение № 60034 от 8.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 3009/2019 г., I т. о., ТК, Решение № 282/2018 г., постановено по т.д. № 2537/2017 г. на ВКС, II т.о, Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК, Решение № 103 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2994/2013 г., I т. о., ТК, Определение № 120 от 13.03.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 402/2017 г., I т. о., ТК, Решение № 86 от 1.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 1068/2016 г., II т. о., ТК, Решение № 135 от 9.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 184/2009 г., I т. о., ТК. По формулираните въпроси частният касатор в условията на евентуалност поддържа и наличието на основанието за допускане на атакуваното определението до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. На самостоятелно основание се поддържа очевидна неправилност на обжалвания акт – чл. 280, ал. 2 ГПК. В обосноваване за защитната си теза частният касатор извежда правен интерес от заявените искове с качеството си на мажоритарен акционер на дружеството-ответник и с аргумент, че при взимане на едноличното решение за самоизбирането си като представляващ на „Крамекс“ АД „Александров и сие“ ООД нарушава членствените права и интереси на акционера, изразяващи се правото му на глас и участие в избора на представляващ на дружеството, чрез участието му в избора на членове на съвета на директорите. Подчертава, че волеизявленията на „Александров и сие“ ООД като представляващ обвързват акционерното дружество и са в състояние да накърнят имуществените интереси на акционера. Излага твърдения за множество образувани съдебни производства за освобождаването на „Александров и сие“ ООД от съвета на директорите, с които обосновава становище за недобросъвестни действия на ответника, при липса на компетентност в противоречие с влезли в сила решения и с волята на Общото събрание на акционерите, съставляващи основание за нищожност на атакуваното решение. Съгласно възприетите в т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. №1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС задължителни постановки, правен въпрос, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, е този, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело, който е бил включен в предмета му, чрез валидно предприетите и извършени от страните процесуални действия и е свързан с обективираната в крайния му акт правна воля на съда. Частният касатор не обосновава наличие на предпоставките за допускане на жалбата му до касационен контрол. С формулираните първи и втори въпрос не се обосновава общия селективен критерий на чл. 280, ал. 1 ГПК поради несъответствието му с решаващите изводи на въззивния състав. Въпросите са формулирани общо и абстрактно, доколкото за касатора, за да е налице общото основание, съществува задължение да мотивира кои точни възражения и доводи, надлежно въведени с частната му жалба, са останали неразгледани от въззивния съд и как това се отразява на постановения правен резултат. Или, в случая не се касае за релевиране на оплаквания по правилността на акта, които са ирелевантни в производството по допускане на жалбата до касационно обжалване, а за посочване на конкретни възражения и доказателства, които съдът не е разгледал, но които ако бяха съобразени, щяха да доведат до различен краен резултат. Поддържаните оплаквания, обосноваващи правния интерес от търсената защита, са разгледани по същество и са отречени от съда. Въпроси от пети до седми включително са изцяло ирелевантни, защото касаят основателността на иск за установяване на нищожността на решение на съвета на директорите на акционерно дружество, взето без да е налице компетентност при липса на законоустановен състав. Доколкото настоящият процесуалноправен спор касае допустимостта на такъв иск, същите не са относими към решаващите изводи на въззивния съд, поради което не е налице общият селективен критерий за допускане на атакуваното определение до касационно обжалване. Въпроси трети и четвърти, обобщени като въпрос относно наличието на правен интерес за акционер да иска прогласяване за нищожно на еднолично взето решение на член на СД, с което се определя представляващо дружеството лице, взето от нелегитимен състав на СД /при непопълнен минимален състав на съвета/ и при липса на компетентност, с оглед преценка за нарушаване на членствените му права, е обусловил крайния извод за недопустимост на предявения иск и като такъв страната обосновава общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. Касаторът е поддържал като допълнителен селективен критерий основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поддържаното от касатора противоречие не е налице поради неотносимост на приложените от него съдебни актове с разглеждания процесуален въпрос. С решение № 133 от 22.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 17/2011 г., I т. о. е разгледан въпросът за допустимостта на предявен от съдружник иск за прогласяване на нищожността на сделка /договор за ипотека/, сключена от дружеството. Решение № 60034 от 8.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 3009/2019 г., I т. о отрича правния интерес на трето лице, което не е акционер, да атакува решенията на съвета на директорите на акционерно дружество. Решение № 103 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2994/2013 г. касае неотносима хипотеза на действия, извършени без представителна власт /чл. 301 ТЗ/, а в решение № 135 от 9.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 184/2009 г., I т. о. се дава отговор на въпроса от кой момент се прекратяват правомощията на управител на ООД. Предмет на решение № 86 от 1.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 1068/2016 г., II т. о. е въпросът от кой момент се губи качеството „съдружник“ в ООД. В определение № 120 от 13.03.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 402/2017 г., I т. о., се приема, че предвид заявените обстоятелства е налице предявен конститутивен, а не установителен иск по чл. 71 ТЗ за нищожност на взетите решения. С решение № 282/2018 г., постановено по т.д. № 2537/2017 г. на ВКС, II т.о, стъпващо на възприетото в т. 1 Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК, се приема, че решенията, взети от съвет на директорите на акционерно дружество, който е действал в намален състав, под законоустановения минимален брой членове, но в шестмесечния срок по чл.252, ал.1, т.6, вр. т.4 от ТЗ, са нищожни, като взети извън пределите на определената от закона компетентност. Това разрешение обаче отново е свързано с основателността на предявения иск, а не с неговата допустимост, която е самостоятелна процесуална предпоставка, подлежаща на изследване при предявяването на всеки установителен иск, поради което не се установява твърдяното противоречие на въззивното определение с цитираното решение на ВКС. По формулирания въпрос страната е поддържала и допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, който се явява необоснован поради наличието на константна съдебна практика на ВКС, която го разрешава, а това изключва обосноваване на приложението на цитираната разпоредба. С определение № 822/29.12.2014 г. по ч.т.д. № 3752/2014 г. на ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, е прието, че взетото от СД решение за определяне нов изпълнителен директор не засягат правата на ищеца като акционер, с оглед характера им тези решения не могат да рефлектират върху членственото правоотношение на ищеца и притежаваните от него права. Съдебното решение, с което евентуално биха се признали взетите решения за нищожни, няма да разпростре сила на пресъдено нещо върху обема и съдържанието на притежаваните от ищеца акционерни права. Затова ищецът няма правен интерес от предявения иск по чл. 124 ал. 1 ГПК, който иск е недопустим. В същото подробно е изследвана и анализирана съдебната практика на ВКС, изведена от задължителните постановки на т. 2 от ТР № 1/06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС, за да се формира извод за недопустимост на предявения иск. Цитираната съдебна практика се споделя от настоящия състав и не е налице необходимост от осъвременяване на тълкуването й предвид липсата на изменения в законодателството и в обществените условия. С оглед изложеното определението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение