Определение № 114 от 13.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4014/2020 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ“ АД, представлявано от прокуриста П. П., срещу въззивно решение № 260031/09.10.2020 г., постановено от Добрички окръжен съд по въззивно гр.д. № 455/2020 г. Касаторът и твърди нищожност, евентуално неправилност на въззивното решение, като по същество излага съображения за недопостимост и неправилност. Иска да бъде прогласена нищожност на въззивното решение и делото да бъде прекратено, евентуално въззивното решение да бъде отменено. Насрещната страна Д. С. В., чрез адвокат Ю. О., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В евентуалност излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за инстанцията. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. За да се произнесе, ВКС взе предвид следното. Въззивният Добрички окръжен съд, като потвърдил решението на първостепенния Добрички районен съд, осъдил “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ“ АД /ВиК/ да заплати на Д. С. В., сумата от 12 600 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на авария на улична канализационна тръба на 17.12.2018 г. и 29.12.2018 г., ведно със законна лихва от 07.01.2019 г. до окончателното издължаване. Осъдил ответника да заплати на ищеца сторените съдебноделоводни разноски по делото. За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че Д. С. В. е собственик на дворно място с построена в него двуетажна къща, находящи се в [населено място], [улица]. През месец декември 2018 г. след полагане на водопроводи в рамките на проекта за обновяване на водния цикъл е разкрита канализационна авария. В резултат на аварията е налице разливане на фекални води по улицата, на която се намира имотът на В., като къщата й е наводнена. От изтеклите канализационни води, се е свлякла почва от стените на изкопа и са запушили канализационната тръба. От това запушване водите са започнали да се връщат обратно и да пълнят шахтата. От там водата си е намерила път по наклона и е избила в имота на ищцата. Констатирано е частично преминаване на водопроводна тръба през ревизионната шахта в резултат на разрушаване на шахтата. В резултат на наводнението в целия приземен етаж са настъпили поражения - всички помещения са били с дебел слой тиня и наноси. Тиня и фекални води са придошли от улицата под ивичните основи на сградата и са избили в едното /западно/ помещение на приземния етаж и преминавайки през целия етаж са се оттичали в двора и оттам в съседния имот. Разрушена е подовата настилка на целия приземен етаж. Мазилката по стените е прогизнала и подпухнала на височина над 1 метър. Унищожена е цялата налична домакинска ел. техника, като и мебели – рафтове, маси, стелажи. Съдът установил, че общата стойност на нанесените щети и нежните средства за възстановяване на имота в състоянието от преди наводонението, е в размер от 12 600 лв. Съдът изяснил, че съгласно чл. 19, ал. 1, т. 4 от Закона за водите, по правило водностопанските системи и съоръжения на територията на общината са публична общинска собственост, но същевременно законът установява монопол за извършване на дейностите по стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията, както и за предоставяне на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане (чл. 199). Според чл. 126 ЗВ лицата, които осъществяват експлоатацията на канализационните мрежи и пречиствателните съоръжения, са длъжни да ги поддържат в техническа и експлоатационна изправност и да осигуряват непрекъснато нормалната им експлоатация. Между Асоциацията по Водоснабдяване и Канализация, член на която е и [община], и ВиК дружеството има договор за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги, сключен, съгласно който асоциацията е възложила на оператора-ответник да стопанисва, поддържа и експлоатира публичните активи, намиращи се в обособената територия, като от името на асоциацията и всеки един от членовете й, включително и [община], упражнява всичките им права, като собственици на активите. Отговорността за подмяната, поддръжката и ремонта на водопроводите се носи от операторът на ВиК услуги на територията на [община]. По делото е установено, че авариралите тръби са постановени през 60-те години на миналия век и не са били подменяни или основно ремонтирани до този момент, като дружеството не е изпълнило задължението си да подмени стария водопровод с нов или да предприеме адекватни дейности по поддържането на вече изградения водопровод на населеното място. Съъдт направил извод, че са налице противоправни действия на служители нна ВиК - Добрич в пряка причинноследствена връзка с увреждането и приел иска за основателен в размер на 12 600 лв., на осн. чл. 49 ЗЗД. Съставът на Върховния касационен съд служебно установи, че първостепенният Добрички районен съд е осъдил „Водоснабдяване и канализация ЕООД да заплати на Д. В. обезщетение то 12 600 лв. за претърпени имуществени вреди в резултат на авария на улична канализационна тръба, като отхвърлил иска за разликата. Осъдил търговското дружество да заплати на В. компенсаторно обезщетение в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното издължаване, както и съдебноделоводни разноски. Оставил без разглеждане исковете на Д. В. срещу [община] и осъдил ищцата В. да заплати на общината съдебноделоводни разноски. Първостепенният съд е квалифицирал главната претенция по чл. 50 ЗЗД и на това основание уважил иска, въпреки, че в диспозитива липсват посочване на каквато и да е квалификация – по разгледаните главен иск, акцесорен (за компенсаторната лихва) и относно разноските. В обжалваното въззивно решение въззивният съд изрично е посочил, че предмет на висящия пред него спор е само решението, с което исковете са уважени и е формирал воля, че главният иск за заплащане на обезщетение за причинени на ищцата имуществени вреди от деликт, е с правна квалификация по чл. 49 ЗЗД и се е произнесъл именно на това основание. В диспозитива обаче е потвърдил първоинстанционното решение изцяло, и в необжалваната част, като не е посочил, че изменя правната квалификация, посочена в решението на ДРС за присъдената сума от 12 600 лв. от чл. 50 на чл. 49 ЗЗД. Съставът на Върховния касационен съд намира, че делото следва да бъде изпратено на Добричкия окръжен съд за преценка по чл. 247, ал. 1 ГПК за допусната явна фактическа грешка във въззивно решение № 260031/09.10.2020 г., постановено по въззивно гр.д. № 455/2020 г. По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд,