Определение № 60 от 27.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 20/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от адв. П. К. от САК, като процесуален пълномощник на К. А. С., от [населено място], срещу определение № 11900 от 16.09.2020 г. по гр.д. № 3966/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 14 -ти състав, с което е оставена без уважение (в действителност – без разглеждане) молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на постановеното по същото дело решение № 508 от 26.02.2020 г. в частта за разноските, чрез присъждане на адвокатски хонорар, определен по реда на чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв), за осъществено от адв. К. процесуално представителство пред въззивната инстанция. В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на определението по чл. 248 ГПК. По изложените в жалбата подробни съображения се иска отмяна на атакувания съдебен акт, разглеждане по същество на молбата по чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските и осъждане на ответника в първоинстанционното производство да заплати сумата от 2 076 лв. с ДДС, представляваща адвокатски хонорар за осъществено от адв. К. безплатно процесуално представителство на ищцата в първоинстанционното производство пред въззивната инстанция, съобразно защитения материален интерес по оставената без уважение въззивна жалба на ответното застрахователно дружество. С частната жалба е представено и изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, което не следва да бъде обсъждано, тъй като жалбата подлежи на разглеждане по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК и произнасянето по нея не е обвързано с предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. Против жалбата е постъпил писмен отговор от „Дженерали застраховане“ АД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, който навежда доводи за правилност на атакувания съдебен акт и неоснователност на жалбата, поради което моли за оставянето й без уважение. По същество на молбата за изменение на въззивното решение в частта за разноските, излага доводи, че съобразно изхода на спора във въззивната инстанция и оставяне без уважение както на въззивната жалба на ответното застрахователно дружество срещу осъдителната част на първоинстанционното решение, така и на насрещната въззивна жалба на ищцата срещу решението на първата инстанция в неговата отхвърлителна част, разноските следва да останат за сметка на всяка от страните, така, както са били направени. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение на апелативен съд, при спазване на едноседмичния преклузивен срок и е процесуално допустима. За да постанови обжалвания акт, решаващият състав на Софийски апелативен съд е приел, че адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв се присъжда директно на процесуалния представител на страната, но по отношение на него са приложими процесуалните правила на чл. 78 и сл. ГПК, респ. правилото на чл. 248 ГПК, включително и изискването адвокатското възнаграждение да бъде включено в списъка на разноските. Доколкото адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв се третира от ГПК като разноски, то следва да бъде посочено като вид и размер в списъка по чл. 80 ГПК. Изхождайки от съображението, че тълкуването, направено в т. 9 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, е валидно и по отношение на разноските по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, въззивният съд е посочил, че изменение по реда на чл. 248 ГПК на акта по чл. 81 ГПК е допустимо, на основане чл. 80 ГПК, само ако е представен списък на разноските в инстанцията, в която се прави самото искане за присъждането им. В случая, според решаващия съдебен състав, такъв списък не е представен в производството до приключване на устните състезания пред Софийски апелативен съд, не е инкорпориран нито във въззивната жалба, нито в друго писмено изявление по делото пред въззивната инстанция, поради което подадената от адв. К. молба по чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските чрез присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв е счетена за недопустима. Определението е неправилно. Приетото от въззивната инстанция е в противоречие с Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, както и с практиката на ВКС по приложението на чл. 80 ГПК в хипотезата на безплатна адвокатска помощ, предоставена на материално затруднено лице. Съгласно приетото в т. 9 от цитирания акт на нормативно тълкуване разпоредбата на чл. 80 ГПК предвижда, че страната, която е поискала присъждане на разноски, следва да представи списък на разноските. Правната последица от неизпълнение на това процесуално задължение е въведена със самата норма – страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Следователно, чл. 80, изр. второ ГПК установява положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните, а именно – представяне на списък за разноските. Липсата му води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението, поради което това искане е недопустимо. Със задължителните указания по приложението на разпоредбата на чл. 80 ГПК, дадени в т. 9 на цитираното тълкувателно решение, не са отграничени и изключени от изискването за представяне на списък по чл. 80 ГПК, обуславящо надлежното упражняване на правото да се иска изменение на решението, случаите, в които разноските следва да бъдат присъдени по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. В посочената хипотеза, претендираното вземане за разноски следва да е определено или определяемо. В настоящия случай, както в подадения отговор на въззивна жалба, така и в проведеното о.с.з. на 18.02.2020 г. процесуалният представител на ищцата изрично е поискал присъждане на разноски. Няма противоречие в постановената практика на ВКС, че не е задължително списъкът с разноски да бъде обективиран в отделен, самостоятелен документ, а може да бъде част от съдържанието на друго изявление на страната. Достатъчно е да е налице яснота относно вида на претендираните разноски, както и техният размер да бъде определен или определяем. В депозирания отговор на въззивна жалба се съдържа изрично искане на пълномощника на ищцата – адв. К., да й бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, което е определяемо по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ). Т.е., това изявление до съда, инкорпорирано в отговора на подадената от застрахователното дружество въззивна жалба, представлява и списък по чл. 80 ГПК, в който търсените разноски са определени по вид и определяеми по размер. Поради това, искането за изменение в частта за разноските на постановеното решение № 508 от 26.02.2020 г. по гр.д. № 3966/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд е било допустимо заявено и е следвало да бъде разгледано по същество от решаващия съд. Установява се от данните по делото, че в първоинстанционното производство е представен договор за правна защита и съдействие от 21.12.2016 г., сключен между ищцата К. А. С. и адв. К. при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, а с пълномощно от същата дата процесуалният представител е бил упълномощен до приключване на делото пред всички инстанции. Предметът на спора в първата инстанция е за присъждане на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) на сумата от 50 000 лв. – обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 20.06.2016 г., ведно със законната лихва от датата на настъпване на застрахователното събитие. С решение № 2828 от 18.04.2019 г. по гр.д. № 16252/2016 г. по описа на Софийски градски съд предявеният иск е уважен за сумата от 40 000 лв., респективно – отхвърлен като неоснователен за разликата над сумата от 40 000 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв. Първоинстанционото решение е било обжалвано както от ищцата – в отхвърлителната му част, така и от застрахователното дружество в частта, с която искът е уважен за сумата до 40 000 лв. С решение № 508 от 26.02.2020 г. по гр.д. № 3966/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд решението на първата инстанция е било потвърдено изцяло, като са оставени без уважение както въззивната жалба на ответното застрахователно дружество срещу осъдителната част на първоинстанционното решение, така и насрещната въззивна жалба на ищцата срещу решението на първата инстанция в неговата отхвърлителна част При така установеното от фактическа страна молбата по чл. 248 ГПК се явява основателна по следните съображения: Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв в случаите на оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1 ЗАдв, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Разпределянето на отговорността за разноски се осъществява по правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, приложими за всяка инстанция. Когато и двете страни по спора са обжалвали първоинстанционното решение и същото е потвърдено изцяло от въззивната инстанция, направените от тях разноски за собствените им въззивни жалби не се възлагат върху другата страна, а остават за тяхна сметка. Ако някоя от страните е направила разноски, относими към защитата срещу подадената от другата страна въззивна жалба, то тези разноски следва да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 ГПК. В настоящия случай, видно от договора за правна защита и съдействие от 21.12.2016 г. и пълномощното от същата дата, адв. К. е упълномощена да извършва всички съдопроизводствени действия до приключване на делото пред всички инстанции, като относно дължимото адвокатско възнаграждение е договорено, че правната помощ се предоставя на материално затруднено лице, поради което е безплатна. Въз основа на така учредената й надлежна представителна власт адв. К. е подала освен насрещна въззивна жалба, която е оставена без уважение, и отговор на подадената въззивната жалба на ответното застрахователно дружество, като своевременно и надлежно е заявила искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. За присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв пред съответната инстанция е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, като не е необходимо страната да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ, ако то не бъде оспорено. Предвид изложеното и съобразно изхода от спора пред въззивната инстанция – оставената без уважение въззивна жалба на застрахователя, по която адв. К. е осъществила процесуално представителство във въззивното производство, молбата по чл. 248 ГПК се явява основателна за сумата от 2 076 лв., представляваща определен съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от НМРАВ във вр. с § 2а от ДР на НМРАВ, хонорар в полза на адвоката, сключил договора за безплатно оказване на правна помощ и съдействие на материално затруднено лице. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение