Определение № 2310 от 08.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2608/2024 г.

Производство по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба от 20.03.2025 год. на А. Н. Н. – М., чрез адв. Х. Н. /надлежно упълномощен/, в която се съдържа искане за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 1012 от 05.03.2025 год. в частта му за разноските. Поддържа се, че с посоченото определение съдът е пропуснал да се произнесе по отговорността за разноските, въпреки че искането за присъждане на разноски е направено в отговора на касационната жалба, като е представен договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че претендираното адвокатско възнаграждение е заплатено. Касаторите /ищците/ Е. Л. Ч. и Т. Ч. считат, че искането следва да се остави без уважение, тъй като не им е връчен препис от отговора на касационната жалба, договора за правна защита и съдействие, разписката за заплащане на адвокатското възнаграждение и списъка за разноските. Поддържат, че претендираните от ответницата разноски за адвокатско възнаграждение са прекомерни с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, както и че същата не е представила списък на разноските, поради което няма право да иска изменение на определението в частта му за разноските. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като прецени данните по делото, намира следното: Искането е процесуално допустимо, тъй като е направено от надлежна страна и в рамките на законоустановения срок по чл. 248, ал. 1 ГПК /в частност в едномесечния срок от постановяване на определението по чл. 288 ГПК/. Представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на съдебния акт в тази му част /т. 8 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 год. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 год., ОСГТК/. Разгледано по същество, искането е частично основателно. Касационното производство е образувано по касационна жалба на ищците Е. Л. Ч. и Т. Ч. срещу въззивно решение № 5976 от 22.11.2023 год., постановено по в. гр. дело № 15200/2021 год. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІV-В с-в. Ответницата А. Н. Н. – М. е подала отговор на касационната жалба, с който е поискала присъждането на направените разноски, като е представила договор за правна защита и съдействие /с характер на разписка/, от който е видно, че е заплатила в брой уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 9 800 лв. С определението по настоящото дело № 1012 от 05.03.2025 год. е оставена без разглеждане касационната жалба на Е. Л. Ч. и Т. Ч. срещу въззивното решение, в частта му по предявения от Е. Л. Чачи срещу А. Н. Н. – М. иск с правно основание чл. 51 от Закона за адвокатурата /ЗА/ за сумата от 1 886.07 лв. – част от вземане с цял размер от 18 860.73 лв., представляващо обезщетение за имуществени вреди, по предявения от Т. Ч. срещу А. Н. Н.-М. иск с правно основание чл. 51 ЗА за сумата от 602.02 лв. – част от вземане с цял размер от 6 020.20 лв. и по предявените солидарно от Е. Л. Ч. и Т. Ч. срещу А. Н. Н.-М. искове с правно основание чл. 51 ЗА за сумата от 722.20 лв. – част от вземане с цял размер от 7 222 лв., представляващо обезщетение за имуществени вреди, за сумата от 92.13 лв. – част от вземане с цял размер от 921.30 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, за сумата от 3 000 лв. – част от вземане с цял размер от 30 000 лв., представляващо обезщетение за лишаване от ползване на собствения им недвижим имот за периода от 22.05.2015 год. до 21.04.2017 год. и за сумата от 5 000 лв. – част от вземане с цял размер от 50 000 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на собствения им недвижим имот за периода от 21.04.2017 год. до 22.07.2020 год. и не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в останалата му част. От даденото разрешение с решение от 25.01.2024 год. по дело С-438/22 год. на СЕС по преюдициално запитване, което е задължително за съдилищата – чл. 633 ГПК, следва че при направено искане за намаляване поради прекомерност на размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът /каквото в частност е своевременно релевирано от касаторите/, съдът не е обвързан от минималните размери, определени в Наредба № 1 от 09.07.2004 год. на ВАдвС, респективно – от ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine ГПК, с което – чрез посочения там чл. 36 ЗАдв., се препраща към наредбата. Размерът на разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъде определен в тези случаи при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото и извършената работа от адвоката. В разглеждания случай касационното производство се е развило само в първата си фаза – делото не е насрочвано в открито съдебно заседание и по него не е постановено решение по чл. 290 ГПК, а е приключило с постановеното по реда на чл. 288 ГПК в закрито заседание определение. Касационната жалба на ищците съдържа оплаквания за нищожност на обжалваното въззивно решение, евентуално за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и са поставени три правни въпроса, по които се твърди, че е допуснато противоречие с практиката на ВКС. Ответницата, чрез упълномощения от нея адвокат, е подала отговор, с който са оспорени наведените основания за допускане на касационно обжалване /аргументирането на становището за липсата на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е съпроводено с позоваване и анализ на съдебна практика, а съображенията за липсата на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 1 ГПК са бланкетни/, а по отношение на касационните основания е посочено, че касаторите не са изложили мотиви и приповтарят доводите си, изложени във въззивната жалба. Спорните между страните въпроси са свързани с това дали описаното в исковата молба поведение на ответницата има характера на противоправно, дали е причинило твърдените вреди и налице ли са основания за ангажиране на отговорността й по чл. 51 ЗА, като по поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси /два от които са свързани/ е налице изобилна практика на ВКС. Следователно касационното производство не отличава нито с фактическа, нито с правна сложност и с оглед обема и съдържанието на положения от пълномощника на ответницата труд по осъществяване на защитата й в това производство и невисокия материален интерес по делото, настоящият съдебен състав намира, че претендираните от ответницата разноски за възнаграждение за един адвокат в размер на 9 800 лв. се явяват прекомерни по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК и следва да бъдат намалени, като обоснованото и справедливо възнаграждение е за сумата от 2 000 лв. В този смисъл налице са предпоставките за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 1012 от 05.03.2025 год., като предвид изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК касаторите /ищците/ следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата разноски за касационното производство за възнаграждение за един адвокат в посочения по-горе размер, които са своевременно поискани и действително сторени, а в останалата част искането по чл. 248, ал. 1 ГПК трябва да бъде оставено без уважение. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение