Определение № 275 от 15.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1607/2020 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. Д. П. и П. Г. П. срещу определение на Върховен касационен съд, ІV г.о., № 277 от 28.04.2020 г. по гр.д.№ 928/ 2020 г., с което е оставена без разглеждане подадената от същите лица касационна жалба срещу въззивно решение на Варненски окръжен съд № 1352 от 19.11.2019 г. по гр.д.№ 1374/ 2019 г. и жалбоподателите са осъдени да заплатят П. М. Х. 800 лв разноски по делото. Жалбоподателите заявяват, че им е известна практиката на Върховния касационен съд, според която конститутивните искове касаещи сделки с недвижими имоти са облигационни и не попадат в изключението от общата хипотеза на чл.280 ал.3 т.1 ГПК. Считат обаче, че тази практика трябва да бъде променена, ако се касае за искове, пряко обуславящи правото на собственост върху недвижим имот, когато действителната стойност на имота значително надхвърля данъчната оценка. Според тях не съществува принципна разлика между случаите, в които се търси защита на вещно право на собственост върху един имот и тези, в които се упражнява по съдебен ред потестативно право за придобиване на собственост върху същия имот. Поради това молят обжалваното определение да бъде отменено и подадената от тях касационна жалба да бъде разгледана. Ответната страна П. М. Х. счита обжалваното определение за правилно. Според него няма основание за отклонение от трайно установената съдебна практика, според която искът за обявяване на предварителен договор за окончателен не е иск за защита на вещни права върху недвижими имоти и не попада в изключението на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Върховният касационен съд намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна. Исковото производство е образувано пред Варненски районен съд по искова молба, с която П. М. Х. е предявил срещу К. Д. П. и П. Г. П. иск за обявяване на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот за окончателен. Към исковата молба е приложено удостоверение за данъчна оценка на имота, предмет на договора, която е в размер 3 366,90 лв и тази сума е посочена от ищеца като цена на иска. Въпрос за цената на иска не е повдигнат нито от ответниците, нито служебно от съда. С решение от 27.05.2019 г. по гр.д.№ 19088/ 2018 г. Варненски районен съд уважил иска. Този акт е обжалван от ответниците пред Варненски окръжен съд, който го потвърдил с решение № 1352 от 19.11.2019 г. по гр.д.№ 1374/ 2019 г. Касационната жалба срещу това решение е оставена без разглеждане по същество от друг състав на Върховния касационен съд с обжалваното в настоящето производство определение. Другият състав приел, че цената на иска, предявен по делото, се определя съобразно чл.69 ал.1 т.4 ГПК и е под 5000 лв. В тази хипотеза счел, че касационният контрол на въззивното решение е изключен по силата на императивното правило на чл. 280 ал.3 т.1 ГПК. Обжалваното определение е законосъобразно. Съгласно трайно установената практика гражданските дела, образувани по конститутивен иск за обявяване на окончателен на предварителен договор за транслиране на право върху недвижим имот, не са дела по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти. С иска за обявяване на предварителен договор за окончателен се претендира по съдебен ред упражняването на едно потестативно право, което ищецът твърди, че притежава и по което задължено лице е ответникът. С този иск не се защитава вещно право и той не е иск за собственост, защото ищецът нито твърди да притежава вещно право върху имота, нито отрича вещно право, претендирано от ответника. Твърденията на ищеца са за наличие на субективно облигационно право, възникнало от договор, затова делото, образувано по иск за съдебното упражняване на това право, не е дело по иск за собственост или за защита на други вещни права. Обосновката, с която жалбоподателите претендират промяна на установената практика, не може да бъде адресирана към съда, който прилага процесуалния закон такъв, какъвто е. Разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 ГПК е ясна и изрична и до промяната й от законодателя не могат да бъдат разглеждани от касационната инстанция жалби срещу въззивни решения по граждански дела с цена на иска под 5 000 лв, ако не са образувани по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти. По изложените съображения Върховният касационен съд