Определение № 138 от 28.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4554/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. П. Г. К. чрез процесуалния представител адв. Е. В. е обжалвал въззивното решение на Софийския окръжен съд № 260251 от 12.07.2021г. по въззивно гражданско дело № 677/2020г. по допускане на делбата. В касационната жалба се твърди, че решението е постановено в нарушение на закона и процесуалните правила. Ответницата С. К. К. изразява становище, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.3 ГПК предвид предмета на делото – иска за делба, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение Софийският окръжен съд е потвърдил решението на Самоковския районен съд № 105 от 06.07.2020г. по гр.д.№ 968/2015г. по допускане на делба на поземлен имот с площ от 790 кв.м. с идентификатор № ........., заедно с построените в него еднофамилна жилищна сграда с площ 148 кв. м. на един етаж с идентификатор № ..........., лятна кухня с площ от 42 кв. м. на един етаж с идентификатор № .............., два гаража с обща застроена площ от 48 кв. м. и заснети като един обект с идентификатор № ............., и стопанска сграда с площ от 6 кв.м. с идентификатор № ............., при квоти 1/6 идеални части за ищеца П. Г. К. и 5/6 идеални части за ответницата С. К. К., както и допълнителното решение, по същото дело от 10.08.2020г., с което е отхвърлен иска на П. Г. К. срещу С. К. К. с правно основание чл. 30 от ЗН за намаляване на дарението, извършено с нот.акт № ............/2015г. до размера на разполагаемата част на дарителя и за възстановяване на запазената част на ищеца от наследството на баща му Г. П. К., починал на 29.07.2015г. По иска за делба въззивният съд е приел, че процесният имот е принадлежал на наследодателите на ищеца /негови родители/ Г. П. К. и И. А. К.. След смъртта на И. А. К. през 2013г., ищецът П. Г. К. и брат му К. Г. К. са придобили по наследяване по 1/6 ид.ч., а техният баща Г. П. К. е придобил 4/6 ид.ч.: 1/6 ид.ч. по наследяване от съпругата си и 3/6 от прекратената съпружеска имуществена общност. Г. П. К. е прехвърлил своите 4/6 ид.ч. с договор за дарение, оформено с нот.акт № ........../2015г. на своята внучка С. К. К., а в хода на делбата баща й К. Г. К. й е прехвърлил своята идеална част. Така правата на съделителите са определени от въззивния съд в размер на 1/6 за П. Г. К. и 5/6 за С. К. К., каквито са и квотите в решението на районния съд. Претенцията на П. Г. К. по чл.30 ал.1 ЗН за намаление на дарението в полза на С. К. К. е приета от въззивния съд за неоснователна поради неизпълнение на материално правната предпоставка на чл.30 ал.2 ЗН за приемане на наследството по опис по съображения, че ищецът упражнява правото си на възстановяване на запазената част по чл.29 ЗН срещу лице, което не е призовано да наследява като съдът се е позовал на задължителната съдебна практика на ВКС - ТР № 1/2005 г., ОСГК и т. 4 от ТР № 3 /2013 г. на ВКС, ОСГК. Съдът е приел за неоснователни доводите на въззивника П. Г. К. за допустимостта да бъде разгледана претенцията му по чл.30 ЗН за намаляване на завещателното разпореждане на Г. П. К. в полза на С. К. К. по съображения, че то не е релевирано по надлежния процесуален ред – чрез иск или възражение до първото по делото заседание, а едва в писмената защита пред първата инстанция. Същевременно съдът е посочил, че завещанието не е произвело правно действие по отношение на делбения имот, защото наследодателят Г. П. К. се е разпоредил с цялата притежавана част приживе чрез дарението, предмет на нот.акт .........../2015г. и към момента на откриване на наследството делбеният имот не е бил в неговия патримониум. По основанията за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, право гражданско отделение, намира следното: Правният въпрос дали е допустимо лицето, призовано към наследяване да брани правото си на запазена част с иск, предявен в производството по делба? не е обуславящ, защото по такъв въпрос въззивният съд не се е произнасял. Неоснователността на претенцията по чл.30 ал.1 ЗН по отношение на дарственото разпореждане както се посочи, е обосновано с отсъствие на предпоставките на чл. 30 ал.2, а претенцията по чл.30 ал.1 ЗН по отношение на завещанието не е разгледана поради несвоевременното й предявяване. Липсва правен извод, че съделителят не може да се брани в делбата чрез иск за намаляване на завещание или дарение. Правният въпрос дали следва въззивният съд да се произнася по допускане на делба при наличие на висящ съдебен спор относно правото на собственост върху част от имотите, включени в делбената маса също не е обуславящ, защото по начина, по който е формулиран не съответства на данните по делото. При преценката на съда за наличие на преюдициален спрямо разглеждания спор, следва да се съобрази предмета на делото пред съответната инстанция. Едно е да е налице висящ спор между съделителите за част от делбените имоти при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, друго е този въпрос да се поставя във въззивното производство при частично обжалване на първоинстанционното решение. Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася само по наведените доводи от въззивника, а следи служебно само за допустимостта и валидността на първоинстанц;ионното решение. При делбата обжалването по преюдициалните спорове / чл.30 ЗН, чл.12 ЗН, 42 ЗН и др./ препятства влизане в сила на цялото решение по допускане на делбата, но въззивният съд разрешава въпросите, с които е сезиран в жалбата и може да отмени първоинстанинното решение в частта, в която не са въведени доводи за неправилност от въззивника, само доколкото се налага да зачете своето произнасяне по преюдициалните въпроси. В случая въззивникът изрично е посочил във въззивната жалба, че обжалва решението в частта за квотите на съделителите и ги е преизчислил с оглед доводите си за основателност на претенцията за намаляване на дарението на основание чл.30 ал.1 ЗН. При този предмет на делото пред въззивния съд, решението по предявения иск за собственост на част от делбения имот в отделно производство не би могло да бъде зачетено по аргумент от чл.269 ГПК дори и при положително решение по този иск. За да бъде прието за относимо към предмета на въззивното производство, пред когото е направено искането за спиране на делото, въззивникът трябва да е направил доводи за отхвърляне на иска за делба, а не за допускането й при по-голяма квота за него. По изложените съображения не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество. При този изход на делото на основание чл.78 ал.3 ГПК на ответницата С. К. К. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 200лв., поискани с отговора на касационната жалба, представляващи платено възнаграждение по договор за правна защита от 26.10.2021г. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение