Определение № 2467 от 17.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4826/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№ 9268 от 15.11.2022 г., подадена от С. И. Д. чрез адвокат Г. С. от АК – Б. срещу въззивно Решение № 385 от 23.09.2022 г. по в.гр.д.№ 494/2022 г. на Окръжен съд - Велико Търново. Ответникът по касация Община Павликени е депозирал отговор чрез ст. юрисконсулт В. Л.. Счита, че не е налице основание за допускане на обжалването, както и че въззивното решение е правилно. Претендира присъждането на разноски при условията на чл. 78, ал. 8 ГПК. С атакуваното въззивно решение е потвърдено Решение № 60 от 28.04.2022 г. по гр.д.№ 846/2021 г. на Районен съд - Павликени, с което са отхвърлени предявените от С. И. Д. срещу Община Павликени искове за заплащане на сумата 1 537 лева – обезщетение за имуществени вреди, както и на сумата 24 999 лева – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от непозволено увреждане, причинено на 19.08.2019 г., ведно с претендираната лихва в размер на 1 104,21 лева за периода от 19.08.2019г. до 24.01.2020 г. Жалбата, като подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, отговаряща на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК, придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК е процесуално допустима в частта й относно присъждането на обезщетението за неимуществени вреди. В частите, с които се присъжда обезщетение за имуществени вреди и лихви за периода от 19.08.2019г. до 24.01.2020 г., жалбата е насочена срещу решение, което не подлежи на касационно обжалване по силата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. По искането за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното: По делото е установено, че ищецът С. И. Д. живее е в [населено място] черква, общ. Павликени, ул. „П.” № 13. Тази улица е част от общинската пътна мрежа. Към м. август 2019 г. настилката й е била трошен камък, като е положена през 2016 г. и от тогава до август 2019 г. не е променяна. През 2020 г. е извършен ремонт на улицата и пред дома на ищеца, като е положен асфалт. Съгласно показанията на свидетелите Д. (съпруга на ищеца) и И. (син на ищеца) вечерта на 19.08.2019 г. ищецът излязъл от дома си около 20 ч., за да изхвърли битови отпадъци в контейнер на същата улица. Свид. Д. го видяла как излиза и минута по-късно чула викове отвън, а техен съсед – Й., се показал на входната врата. Обяснил й, че е видял Д., паднал на улицата. Свид. Д. излязла и видяла съпруга си, лежащ върху дясната си страна, на метри от вратата на къщата. Ищецът им казал, че е паднал, защото се спънал в камъните. Заедно с техния познат физиотерапевт Й. Б. откарали жалбоподателя до Спешна помощ в град Павликени; бил насочен към болнично лечение. Семейство (свид. Д. и свид. И.) закарали ищеца в клиника в гр. Варна, където на следващия ден била проведена операция, при която му били поставени медицински пирони. Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза ищецът е получил закрита фрактура - счупване на диафизата на раменната кост на десен горен крайник. Към тази дата ищецът е имал и други заболявания: злокачествено образувание в единия бъбрек, наложило отстраняването му през 2004 г.; хипертонично сърце; преживял е инсулт на мозъка на 03.10.2015 г., довел до квадрипаретичен спастичен синдром с тежки прояви на дясна ръка. По отношение механизма на настъпване на счупването, вещото лице е посочило, че същото отговаря да е получено само и единствено при падане от собствен ръст при нарушено равновесие върху неравен терен по време на придвижване, на първоначален контакт на падащото тяло върху горен десен крайник с последвало притискане от тежестта на тялото му, върху него в областта на дясната мишница, довело и причинило получената травма. Периодът за клинично възстановяване от около шест месеца при правилен оздравителен процес, в рамките на който се изпитват болки и страдания. При извършен преглед в хода на изготвяне на СМЕ са установени остатъчни явления в двигателната и хватателна функция на горен десен крайник, определени като обичайни, с незавършен процес на възстановяване и неопределен период във времето за пълно възстановяване. Белегът от операцията не създава физически дискомфорт в двигателната активност на горния десен крайник. Относно наличните преди инцидента увреждания на здравето на ищеца заключението е, че същите са създали условия за по-тежко протичане и забавяне на възстановителния процес, както и напредналата възраст на жалбоподателя. Разпитаните съпруга и син на ищеца посочват, че след изписването му от болницата Д. продължавал да изпитва болки, да не може да се движи, като състоянието на ръката пречело и на това да извършва обичайните ежедневни дейности и да се самообслужва във връзка с миене, хранене, лична хигиена, тоалет. За всички тези дейности му помагала съпругата му. Ищецът се чувствал неудобно, станал сприхав. Дразнел се на шума от близките си, вкл. от внуците си, с които преди се забавлявал да играе. Провеждал медикаментозно и физиотерапевтично лечение, но тъй като отказвал да излиза от къщи, познат рехабилитатор го посещавал в дома му. Представено е писмо от кмета на Община Павликени от 02.11.2016 г., адресирано до лицето И. И., с което го е уведомил, че след негова жалба [улица]е отремонтирана с трошенокаменна настилка. Представено е и друго писмо от кмета на Община Павликени до И. И. от 16.10.2019 г. (след инцидента с ищеца), касаещо ремонта на същата улица. От правна страна е прието, че фактическият състав на иска по чл. 49 ЗЗД се свързва с установяване от ищеца в условията на пълно и главно доказване, на наличие на твърдените неравности на улицата, стопанисвана от ответника, виновното противоправно поведение на делинквента, нормативно задължен да поддържа общинския път, наличието на претендираните вреди и обстоятелството, че те са пряка последица от поведението на делинквента. Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗП пътищата са републикански и местни, като последните са общински и части. Според чл. 8, ал. 3 ЗП общинските пътища са публична общинска собственост, като тяхното изграждане, ремонт и поддържане се осъществява от общините съгласно чл. 31 ЗП. Съответната община, като юридическо лице, осъществява дейностите по чл. 31 ЗП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. Съгласно чл. 47 ППЗП, поддържането на пътищата включва полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности, а текущият ремонт включва работите по отстраняване на локални повреди по настилката и пътните принадлежности, причинени от нормалната експлоатация на пътя. Поради това и на общината е вменено задължението да ремонтира и поддържа общинските пътища, в т.ч. и тази част от повърхността им, върху която са разположени тротоарите, в състояние, отговарящо на изискванията на движението, което означава незабавно сигнализиране и отстраняване във възможно най-кратък срок на всяка настъпила неизправност на пътната настилка, която създава опасност за участниците в движението, в т.ч. пешеходците (чл. 13, ал. 1 и 2 и чл. 167, ал. 1 ЗДвП). Съгласно чл. 36 ЗП, проектирането, строителството, ремонтът и поддържането на пътищата се извършват при спазване на техническите норми и правила, определени с наредби на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Според чл. 8, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-19 от 12.11.2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата, в сила от 20.11.2012 г., издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството (обн., ДВ, бр. 91 от 20.11.2012 г., попр., ДВ, бр. 95 от 04.12.2012 г.), издадена на основание чл. 36 ЗП и чл. 50 ППЗП, превантивното поддържане на пътищата включва комплекс от планирани и икономически ефективни дейности и строителни и монтажни работи за съхраняване и намаляване на ефекта от стареенето и износването на материалите и конструкциите на основните елементи в обхвата на пътя и за удължаване на техния експлоатационен срок. Превантивно поддържане се прилага за елементите на пътя, които са в добро техническо състояние и със значителен остатъчен експлоатационен срок. Според ал. 2 на същия текст, превантивното поддържане на пътищата включва основни видове дейности, сред които и полагане на повърхностни обработки върху трошенокаменни и асфалтови настилки; полагане на нов износващ пласт (пренастилане) на трошенокаменни, паважни, асфалтови и бетонни настилки, като техническите изисквания, норми и правила, както и организацията и технологията на работите, свързани с превантивното поддържане на пътищата са съгласно приложение №1. Прието е, че установения по делото тип настилка - трошенокаменна, е позволена от закона за полагане по пътищата, респ. - развитите доводи за противоправност на вида на настилката на [улица]към месец август 2019 г., са намерени за неоснователни. Според чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от посочената Наредба, текущото поддържане на пътищата включва комплекс от всекидневни дейности, които имат за цел да осигурят техническото състояние на пътя, пътните съоръжения и принадлежности в съответствие с действащите нормативни актове и техническите спецификации за строителни продукти. Към текущото поддържане се отнасят и дейностите, свързани с отстраняване на единични повреди и деформации по елементите в обхвата на пътя, пътните съоръжения и принадлежности и предотвратяване на по-нататъшното им развитие, а текущият ремонт на пътищата включва работите, свързани с отстраняването на локални повреди вследствие нормалната експлоатация на пътя и на повреди по пътната настилка, пътните съоръжения и принадлежности, с които не се променят конструкцията и техническите характеристики на платното за движение. От доказателствата по делото е установено, че е имало сигнал на гражданин за състоянието на [улица] г., но същата е била ремонтирана с трошенокаменна настилка през есента на 2016 г., след което и до момента на падането на ищеца на 19.08.2019 г. липсват доказателства за други оплаквания на граждани до общината. В тежест на ищеца е било да докаже, че състоянието на пътя е било лошо конкретно и непосредствено на мястото, където е паднал, а не общо какво е било общото състояние на цялата улица. Прието е, че дори да е имало неравен участък на пътя, за който е отговорен ответника, при липсата на преки доказателства и на очевидци на инцидента на 19.08.2019 г., не е доказана причинната връзка между претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди и противоправно поведение на ответника, свързано с поддръжката и ремонта на общинския път. Единствената свидетелка по делото за това обстоятелство – съпругата на ищеца, признава, че никой не го е видял как пада, т.е. конкретната тогава причина за падането му да е била точно спъването му в неравната настилка по улицата. Съседът, който пръв го е видял наскоро, бил починал, но и той бил отишъл при жалбоподателя Д. след инцидента и го е видял на улицата едва след падането му. Освен, че разпитаните по делото свидетели са съпруга и син на жалбоподателя (негови роднини и евентуално заинтересовани съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК от изхода на делото в полза на ищеца), техните показания за причината за падането на С. Д. на улицата са за разказаното им за инцидента от самия пострадал. Настилката на общинския път в този й вид е съществувала от 2016 г.; от тогава жалбоподателят ежедневно е вървял по нея, включително и е излизал от къщи да хвърля боклука в контейнера на улицата; не е имал оплаквания и жалби до Общината във връзка с лошото й състояние, което да го затруднява по някакъв начин да се придвижва по нея. Поради това и при липсата на други преки доказателства при падането, не може да се установи категорично и причината за това да е конкретно в неравния терен. Според заключението на СМЕ уврежданията отговарят да бъдат получени единствено и само при падане от собствен ръст при нарушено равновесие върху неравен терен, но по делото не е установено по безспорен начин, че нарушеното му равновесие е вследствие на спъване в неравния терен. Липсата на очевидци на инцидента прави невъзможно да се установи безспорно конкретната причина за падането, като същата не може да се предположи, че е единствено спъването на ищеца в неравност на пътя, предвид и на останалите събрани доказателства по делото за заболяванията на ищеца към датата на инцидента, сред които е и преживян мозъчен инсулт на 03.10.2015 г. В изложение към касационната жалба се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено с косвени доказателства и може ли то да се осъществява с всички допустими по ГПК доказателствени средства и в частност може ли увреждането по чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД за вреди, настъпили при падане вследствие на неравности по пътната настилка, да се докаже единствено чрез косвени доказателства, при липсата на преки очевидци на инцидента и отсъствието на очевидци прави ли невъзможно изобщо доказването на настъпилия инцидент; 2. С какви доказателствени средства следва да бъде установено състоянието на пътната настилка при иск по чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД, когато ищецът поддържа, че е претърпял травматични увреждания вследствие на падане при движението си по улицата поради наличието на неравности по нея; Как следва да се преценяват свидетелските показания, дадени от близки роднини на страната; 3. Допустимо ли е полагането на трошенокаменна настилка не като временна, а като постоянна настилка на пътищата, собственост на общината; Изпълнено ли е задължението на общината по чл. 11 ЗОС да управлява и стопанисва собствените й улици в населените места в интерес на населението и с грижата на добър стопанин в случаите, когато при отремонтирането е положена не асфалтова, а трошенокаменна настилка по улицата с аргумента за липсата на средства в общинския бюджет; 4. За доказателствената стойност на свидетелски показания относно механизма на настъпване на събитието по иск за вреди по чл.49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД претендирани като обезщетение за непозволено увреждане при падане вследствие на неравности по пътната настилка, които показания в тази им част се позовават не на лични впечатления на свидетеля, а на преразказ на споделеното от самата страна (ищец) по делото; 4. За доказателствената стойност на свидетелски показания относно механизма на настъпване на събитието по иск за вреди по иск по чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД, претендирани като обезщетение за непозволено увреждане при падане вследствие на неравности по пътната настилка, които показания в тази им част се позовават не на лични впечатления на свидетеля, а на преразказ на споделеното от самата страна (ищец) по делото; 5. Обстоятелството, че ищецът по иск по чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД е минавал редовно с години по улицата, на която се е спънал вследствие на неравност, което е причинило инцидента, и друг път не е претърпявал такъв инцидент, при непроменено състояние на уличната настилка през този период, означава ли, че състоянието на улицата е било в съответствие с нормативните изисквания за нея; 6. Липсата на оплаквания на граждани от лошото състояние на пътя оневинява ли съответната община като собственик на пътя да бездейства и да не го поддържа в надлежно състояние; 7. Какъв следва да бъде обхвата на извършената от съда преценка на събрания по делото доказателствен материал и длъжен ли е въззивният съд в мотивите на решението си да обсъди всички относими и релевантни за спора факти и обстоятелства ? Твърди се, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС: първи въпрос – в противоречие с Решение № 50161 от 24.10.2022 г. по гр.д.№ 3574/2021 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 226 от 12.07.2011 г. по гр.д.№ 921/2010г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 26 от 09.04.2020 г. по гр.д.№ 1764/2019 г. на ВКС, І г.о., Решение № 143 от 18.03.2019 г. по гр.д.№ 361/2018 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 31 от 09.03.2012 г. по гр.д.№ 502/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 61 от 01.03.2016 г. по гр.д.№ 4578/2015 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 60197 от 23.11.2021 г. по гр.д.№ 636/2021 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 86 от 20.04.2022 г. по гр.д.№ 4148/2021 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 80 от 03.05.2018г. по гр.д.№ 2560/2017 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 841 от 19.01.2010г. по гр.д.№ 3530/2008 г. на ВКС, ІV г.о., втори въпрос – в противоречие с Решение № 149 от 22.12.2020 г. по гр.д.№ 736/2020 г. на ВКС, ІV г.о., седми въпрос – в противоречие с Решение № 216 от 04.01.2011 г. по търг.д.№ 87/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. Относно трети, четвърти, пети и шести въпрос се твърди, че същите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържа се и наличието на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроси №№ 1 и 7 от изложението. Практиката на ВКС, на която се позовава жалбоподателят, съдържа разяснения за начина на разпределяне на доказателствената тежест, за това кой трябва да проведе пълно главно доказване, чрез какви доказателства се осъществява това доказване - преки доказателства или съвкупност от косвени доказателства, които създават сигурност, че индицираният факт се е осъществил, както и за начина на преценка на събраните доказателства. В съдебната практика се приема, че когато доказването има за предмет факти, за които доказващият носи доказателствената тежест - то е главно. Главното доказване трябва винаги да е пълно, т.е. да създава сигурно убеждение в съда в истинността или неистинността на съответното твърдение. Доказването се осъществява с доказателствени средства. Последните са косвени, когато чрез тях се доказват релевантни факти, въз основа на които съдът може да направи логически извод за осъществяването на правнорелевантни факти. За да се постигне чрез косвени доказателствени средства пълно доказване е необходима такава система от доказателствени факти, която да създаде сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността на доказаните доказателствени факти, наистина се е осъществил. Противната страна, която не носи доказателствената тежест, може да извършва насрещно доказване - да оборва главното доказване като докаже, че фактът не се е осъществил или най-малкото да внесе съмнение в осъществяването му. За да направи извод дали твърденият факт е доказан, съдът следва да претегли и да прецени съвкупно всички събрани доказателства - тези, които с положителност сочат на осъществяване на факта и тези, които по един или друг начин внасят съмнение или опровергават това (Решение № 31 от 09.03.2012 г. по гр.д.№ 502/2011 г. на ВКС, III г.о.). Пълното доказване може да се осъществи и само чрез косвени доказателства, които са несъмнени и достоверни и са в такава връзка с останалите обстоятелства по делото, че несъмнено установяват главния факт (Решение № 226 от 12.07.2011 г. по гр.д.№ 921/2010 г. на ВКС, ІV г.о. и Решение № 61 от 01.03.2016 г. по гр.д.№ 4578/2015 г. на ВКС, ІV г.о.). Процесуалният закон не изключва възможността за установяване на релевантен факт само чрез косвени доказателства. Въпросът дали ангажираните по делото доказателства са достатъчни да обосноват извод относно осъществяването или неосъществяването на определен релевантен за спора факт, не е правен, а фактически въпрос. В производството по чл. 288 ГПК касационната инстанция не може да проверява правилността на изводите на въззивния съд, тъй като това касае правилността на решението, а тя може да бъде проверявана само след допускане на касационното обжалване на решението. По тези съображения по изведените от жалбоподателя въпроси №№ 1 и 7 не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въпроси №№ 2 и 4 се отнасят до начина на обсъждане на свидетелските показания. Съдът преценява показанията на свидетелите по вътрешно убеждение, като оценява годността на свидетеля да възпроизвежда точно фактите; съобразява логичността на показанията и съответствието им с останалите доказателства, ангажирани във връзка със съответния факт. В случая въззивният съд е обсъдил всички свидетелски показания, отчел е наличието на предпоставките за приложението на чл. 172 ГПК, и е изложил съображенията си защо приема за недоказана причинната връзка между твърдяното противоправно бездействие и настъпилите вреди, при условията на пълно и главно доказване. Изводът е обосновано следствие от извършения съвкупен анализ на събраните доказателства, обсъдени в тяхната взаимовръзка, включително заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза. Доводите на жалбоподателя в тази връзка касаят обосноваността на въззивното решение и не подлежат на обсъждане в настоящото производство по чл.288 ГПК. Въпроси №№ 3, 5 и 6 също не обосновават допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като отговорът им е конкретен и зависи от установените по делото обстоятелства. Предвид изхода от настоящото произнасяне, на основание чл. 81 ГПК, чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 НЗПП касаторът следва да заплати на ответника по касация сумата 100 лева – юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия