Определение № 2003 от 23.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2512/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 164/08.02.2023 г. по гр.д. № 1498/2021 г., с което Софийски апелативен съд отменя решението от 24.07.2015 г. по гр.д. № 12969/2009 г. на Софийски градски съд и по исковете на М. С. Т. и Б. С. Т. (наследниците на С. С. Г.): · на основание чл. 29, ал. 2 ЗЗД унищожава упълномощителната сделка, извършена на 25.03.2008 г. от С. С. Г. с пълномощно с нотариална заверка на подписа и съдържанието пред нотариус 096 С. с район на действие Димитровград и · на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД прогласява за недействителен договора по н.а. № 96/02.04.2008 г., с който ответникът Н. М. И., легитимирайки се като пълномощник на С. С. Г., е продал на себе си един апартамент в [населено място]. Решението се обжалва от Н. И. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за допустимост по въпроси, които уточнени и конкретизирани, съгласно т. 1 ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС се свеждат до следните: 1. Допустимо ли е въззивното решение, с което е уважен иск по чл. 29, ал. 2 ЗЗД, въпреки че в процеса по поправяне на нередовностите на исковата молба ищецът изрично е заявил, че не предявява иск за унищожаване на сделката поради измама - с молба вх. № 17969/06.12.2016 г., а в последствие е „уточнил“, че порокът на сделката е точно такъв? 2. При положителен отговор на въпроса, кой е моментът, от който следва да се счита предявен искът е за унищожаване на сделката? 3. Допустимо ли е решението, с което съдът се е произнесъл по иск след допуснато изменение и на основанието, и на петитума на първоначално предявения? и 4. Длъжен ли е съдът да се произнесе по предявения иск, като го квалифицира според конкретните твърдения в обстоятелствената част на исковата молба и съобразно конкретното искане за защита? Касаторът счита въпросите обуславящи решението – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, и твърди, че въззивният съд ги е решил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касаторът иска решението да бъде допуснато до касационен контрол и за проверка за правилност по следните въпроси: 1. Длъжен ли е съдът да се произнесе по възражението, че искът по чл. 29, ал. 2 ЗЗД е погасен по давност? 2. Длъжен ли е съдът да направи самостоятелни фактически и правни изводи, като разгледа всички твърдения, доводи и възражения на страните, и да обсъди събраните доказателства поотделно и в съвкупност? и 3. Налице ли са предпоставките за процесуалната тежест по чл. 183, ал. 1, изр. 2 ГПК, когато страната, задължена от съда да представи оригинала от документа, приет по делото в заверен препис, е представила официално заверен препис от документа? И по тези въпроси касаторът обосновава общата и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. По същество се оплаква, че решението е недопустимо, евентуално – неправилно като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Претендира разноските по делото. От ответниците по касация М. Т. и Б. Т. не е постъпил писмен отговор. Помагачът на ответника/на касатора П. Г. И. не изразява становище по жалбата. По искането за допускане на решението до касационен контрол за проверка за допустимост: Въззивното решение е постановено след решение № 52/14.05.2021 г. по гр.д. № 4923/2019 г., с което Върховният касационен съд (друг състав) е обезсилил първото въззивно решение като постановено по нередовна искова молба и е върнал делото за ново разглеждане. В касационното решение е прието, че в обстоятелствената част на исковата молба ищците са въвели две групи обстоятелства, които могат да се свържат с пороци на упълномощителната сделка/на пълномощното по сключения от ответника договор от името и за сметка на наследодателя. Прието е, че първата група обстоятелства обективно могат да се квалифицират под нормата на чл. 29, ал. 2 ЗЗД – в исковата молба се твърди, че наследодателят е подписал пълномощното в [населено място], след като е бил въведен в заблуждение от неизвестно лице да подписва други документи, необходими, за да му бъдат върнати откраднати пари. Прието е, че доколкото петитумът в исковата молба е съдът да обяви договора за недействителен при твърдения, че е сключен без представителна власт за продавача/за наследодателя, това може да стане, само ако искът по чл. 42, ал. 2 ЗЗД е съединен под положително процесуално условие с иск за унищожаването на упълномощителната сделка. Прието е, че такъв петитум няма. Касационният състав е констатирал несъответствие на обстоятелствената част и искането за защита (нарушение по чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК) и е върнал делото за отстраняване на нередовностите на исковата молба от друг въззивен състав. При новото разглеждане на делото въззивният съд, така както го задължава чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК, е дал пълни и точни указания за поправяне на тези нередовности. Ищците са изпълнили указанията, а с обжалваното решение въззивният съд е уважил двата обективно съединени иска в пълно съответствие с поисканата по тях защита. Следователно първата група въпроси не са обуславящи. Касаторът ги свързва с молба от ищците, предхождаща касационното решение, т.е. първото въззивно решение е било обезсилено въпреки тази молба. Едва след поправените нередовности на исковата молба са изяснени отправените до съда искания за защита, а институтът на изменение на иска е неприложим. Точни и ясни са разпоредбите на чл. 214 ГПК, а и на чл. 129, ал. 5 ГПК, а по тях практиката на Върховния касационен съд е непротиворечива. Така повдигнатите въпроси, с които касаторът иска решението да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за допустимост, се свеждат до искане за проверка/ревизия на обезсилващото касационно решение. Процесуалният закон не допуска един състав на Върховния касационен съд да проверява решаващата дейност на друг. По искането за допускане на касационния контрол за проверка за правилност: В решението няма произнасяне за давност, но настоящият състав намира за излишно да проверява дали ответникът своевременно е въвел такова възражение. Съгласно чл. 32, ал. 2 ЗЗД, давностният срок за унищожаване на упълномощителната сделка е 3-годишен и има за начало 25.03.2008 г. – датата, на която сделката е била извършена. Съгласно чл. 129, ал. 5 ГПК, поправената искова молба се смята за редовна от деня на подаването й. Исковата молба е била подадена на 10.09.2009 г. И при своевременно възражение за погасителна давност, въззивният съд би достигнал до извод, че 3-годишният срок е спазен, а решението не би завършило с различен резултат само поради това, че възражение за давност не е разгледано. Първият повдигнат въпрос не е обуславящ, а по него е изключена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Тя не е налице и по втория повдигнат въпрос. По начина, по който е формулиран, касаторът не изяснява кое точно негово възражение или довод въззивният съд е пропуснал да обсъди, респ. в какво се изразява допусната от въззивния съд грешка по обсъждане на събраните доказателства. Въпросът може да се свърже единствено с предходния, по който касационният контрол не бе допуснат. Следователно и той не е обуславящ. В решението е прието, че ответникът е бил задължен да представи разписка от наследодателя за платената му цена по договора за покупко-продажба, но документът следва да се изключи от доказателствата по делото, защото ответникът не го е представил в оригинал (чл. 183, ал. 1, изр. 2 ГПК). В решението е прието също, че и при обсъждането на разписката въззивният съд не може да приеме, че наследодателят е потвърдил сключения без представителна за него власт договор. Лицето, от името на което е сключен договор без представителна власт, може да го потвърди, но за потвърждаването е необходима същата форма, която е предвидена за упълномощаването (чл. 42, ал. 2 ЗЗД) - писмена, с нотариална заверка на подписа (чл. 37, вр. чл. 18 ЗЗД). Изключената разписка не е с нотариална заверка на подписа. По тези разсъждения, свързани с необходимата форма за потвърждаване на договора и за това, че изключената разписка не ги удовледворява, касаторът не повдига въпрос. Следователно не може да се приеме, че и последният повдигнат въпрос, свързан с предпоставките за санкционната последица по чл. 183, ал. 1, изр. 2 ГПК, е обуславящ. По него също е изключена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. При този изход и по аргумент от обратното по чл. 78, ал. 3 ГПК, в тежест на касатора остават направените по делото разноски. При тези мотиви, съдът