Определение № 60333 от 14.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4107/2020 г.

До касационно обжалване е допуснато решение № 1381/20.02.2020 г. по гр.д. № 15 486/2018 г. в частта, с която след съответно изменение на решение № 412 849/ 22.05.2018 г. по гр.д. № 39 933/2015 г. на Софийски районен съд, Софийски градски съд по искове, квалифицирани по чл. 49 ЗЗД, Прокуратурата на Република България и Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) са осъдени да заплатят на В. Г. В. сумата 4 690 лв. – пропусната печалба в периода 22.10.1997 г. – 11.04.2011 г. от нереализираните доходи от превози на стоки и товари с автомобил марка „Ифа Б 50 Л“ с ДК [рег.номер на МПС], ведно със законните лихви от 03.01.2011 г., като искът е отхвърлен за сумата 5 310 лв. – претърпени загуби, изразени в разходите за възстановяване на собствения на ищеца товарен автомобил, все по причина на незаконното отнемане и задържане на контролния талон от органите на СДВР и Прокуратурата в периода 22.10.1997 г. – 11.04.2011 г. Решението е допуснато до касационно обжалване при условията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос: По иска за ангажиране на обективната отговорност на държавата за вредите от незаконни актове на нейни органи и длъжностни лица необходимо ли е да се установи със сигурност, че пропуснатата полза (осуетената печалба от доход от стопанска дейност) е пряка и непосредствена последица от незаконния акт или е достатъчно връзката да се предположи? В срока за постановяване на касационното решение с разпореждане от 10.11.2021 г. на председателя на Върховния касационен съд на основание чл. 292 ГПК бе образувано тълк.д. № 3/2021 г. ОСГТК на ВКС по материалноправния въпрос: Дали причинените от деликт пропуснати ползи трябва да бъдат доказани със сигурност, както трябва да бъдат доказани със сигурност пропуснатите ползи, причинени от неизпълнение на договорно задължение? Тълкувателното решение, което се очаква да бъде постановено, ще породи действието по чл. 130, ал. 2 ЗСВ. Извършеното нормативно тълкуване ще се инкорпорира в съдържанието на чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД от момента на влизане в сила на разпоредбата и ще предопредели отговора на материалноправния въпрос, по който въззивното решение е допуснато до касационно обжалване. Следователно протоколното определение, с което бе даден ход по същество на касационното производство, следва да се отмени (чл. 253, пр. 1 ГПК) и делото да се спре до приключване на тълкувателното дело. При тези мотиви, съдът