Определение № 594 от 26.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5719/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК. Образувано е по частна жалба на К. Г. С. от [населено място], [община], подадена от пълномощника й адв. Т. Г. С., срещу определението на Върховния касационен съд, ІІІ гр. отд., № 174 от 17.07.2013г. по гр.д. № 2750/2013г., с което е оставена без разглеждане подадената от К. Г. С. касационна жалба против въззивно решение № 22 от 11.01.2013г. по гр.д. № 477/2012г. на Старозагорския окръжен съд, І гр. с-в. Ответниците по частната жалба П. Д. Д. и Д. Т. Л. в подадения писмен отговор от пълномощниците им съответно адв. Н. Иглева – Г. за първия от тях и адв. Т. Д. за втората ответница, молят определението да се остави в сила. Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение, което прегражда по-нататъшното развитие на делото, и е процесуално допустима съгласно чл. 274, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна поради следните съображения: Върховния касационен съд е оставил без разглеждане подадената от К. Г. С. касационна жалба против посоченото по-горе въззивно решение на Старозагорския окръжен съд на основание чл. 280, ал. 2 ГПК предвид цената на иска – под 5000 лв. за всеки от предявените искове. Частната жалбоподателка счита, че поради кумулативното съединяване на искове цената на иска е над размера на данъчната оценка и освен това материалният интерес е отразената в договора пазарна цена на имота – 6600 лв. Позовава се и на противоречие в текста на определението. Определението е правилно. Предмет на делото са съединени при условията на алтернативност искове по чл. 27 вр. чл. 29 ЗЗД за унищожаване поради измама на извършено от частната жалбоподателка упълномощаване и на сключения от пълномощника договор за покупко-продажба на недвижим имот, и по чл. 31, ал. 1 ЗЗД за унищожаване на същите сделки поради сключването им от лице, което не е могло да разбира и ръководи действията си. Видно от представеното на л. 23 от делото удостоверение за данъчна оценка, данъчната оценка на имота, предмет на сделките е 3593,90 лв. Цената на иска е определена съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4, вр. т. 2 ГПК въз основа на данъчната оценка, така както е обоснована от самата жалбоподателка /ищца/ в молбата й от 17.02.2012г. /л.21/. Съгласно чл. 70 ГПК цената на иска се посочва от ищеца и този въпрос може да се повдига най-късно до първото заседание за разглеждане на делото. Така посочената и определена цена на иска остава неизменна за цялото производство по делото – ТР № 8/31.10.2012г. ОСГК на ВКС. Правилно ВКС е приел, че преценката за допустимост по чл. 280, ал. 2 ГПК се прави за всеки отделен иск и с оглед цената на всеки от предявените искове - под 5000 лв., касационната жалба е процесуално недопустима. Мотивите на определението съответстват на заявеното на стр. първа становище на съда по допустимостта на жалбата и на диспозитива на определението. По изложените съображения определението следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение