Определение № 608 от 22.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2409/2022 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба на „Милмакс“ ЕООД срещу Решение № 71 от 27.06.2022г. по в.гр.д. № 83/2022г. на Окръжен съд – Търговище. С въззивното решение е било потвърдено Решение № 260032 от 15.12.2021г. по гр.д. № 662/2020г. на Районен съд – Търговище, с което по предявени по реда на чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК искове на „Месни продукти – НСС“ ЕООД срещу „Милмакс“ ЕООД е било признато за установено, че „Милмакс“ ЕООД дължи на „Месни продукти – НСС“ ЕООД сумата от 18 672 лева неизплатени задължения с ДДС по договор за изработка от 17.05.2018г., за което са били издадени данъчни фактури, със законната лихва от 28.01.2020г. до окончателното плащане, по издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 29.01.2020г. по ч.гр.д. № 124/2020г. на Районен съд – Търговище. Отхвърлено е било възражение за прихващане на „Милмакс“ ЕООД – с вземане на дружеството срещу „Месни продукти – НСС“ ЕООД в размер на 27 224. 76 лева, представляващи обезщетение за неизпълнение на същия договор от 17.05.2018г. Касаторът „Милмакс“ ЕООД излага доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Представено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Насрещната страна „Месни продукти – НСС“ ЕООД отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, че касационната жалба е неоснователна, но и недопустима. Касае се за спор по търговско дело (двете страни са търговци и спорът е по изпълнението на търговска сделка), а цената на иска е 18 672 лева. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК въззивните решения по търговски дела, с които се разглеждат искове с цена под 20 000 лева, не подлежат на касационно обжалване. Без значение е обстоятелството, че ответната страна е въвела възражение за прихващане със сума над прага по чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК – 27 224. 76 лева. Критерият, който законодателят е приел относно обжалваемостта, е цената на иска. В този смисъл е трайната практика на ВКС - Определение № 60454 от 16.12.2021г. по ч.т.д. № 2591/2021г. на ВКС, ТК, І т.о., Определение № 146 от 20.02.2020г. по гр.д. № 4246/2019г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., Определение № 186 от 04.03.2014г. по ч.т.д. № 302/2014г. на ВКС, ТК, І т.о., Определение № 510 от 17.07.2013г. по ч.т.д. № 2421/2013г. на ВКС, ТК, І т.о. и др. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е недопустима. Тя е подадена от надлежна страна, но срещу съдебен акт, който е изключен от касационен контрол. Въззивното решение е постановено по търговско дело с цена на иска до 20 000 лева и по силата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, в редакцията на разпоредбата към датата на постановяване на решението, то е окончателно и не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд. Характерът на делото като търговско е с оглед на неговия предмет – права, породени от търговска сделка по чл. 286, ал. 1 от ТЗ (сделка, сключена между търговци и свързана с упражняваното от тях занятие). Без значение е направеното от касатора възражение за прихващане и това, че вземането, предмет на възражението му, е в размер над 20 000 лева. Относим е предметът на делото - субективното право, заявено или отричано с иска, и неговата парична оценка (чл. 68 от ГПК). В този смисъл са решаващите мотиви към т. 2 и т. 3 от Тълкувателно решение 2/2020 от 18.03.2022г. по тълк. дело № 2/2020г. на ОСГТК на ВКС относно възражението за прихващане – че възражението за прихващане е отбранително средство, с което разполага ответникът, което внася допълнителен предмет на делото (чл. 298, ал. 4 от ГПК), но действието на решението по него не надхвърля защитата по предявения иск. Т.е. размерът на вземането по възражението за прихващане не влияе на паричната оценка на предмета на делото като цена на иска. Ограничението по чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК касае всички оценяеми искове, независимо от правното основание, доколкото в ГПК или друг нормативен акт изрично не е разпоредено друго. Прагът на обжалваемост не зависи от евентуален порок на обжалваното въззивно решение. Основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, съответно касационните доводи по чл. 281 от ГПК за нищожност, недопустимост и неправилност на въззивното решение се преценяват само по отношение на касационни жалби, които са допустими – редовни, подадени срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, в срок, от страна с правен интерес от обжалването. За редовността и допустимостта на касационната жалба касационната инстанция следи служебно, без да е обвързана от преценката на въззивния съд по чл. 285 и чл. 286 от ГПК, нито се изисква възражение срещу редовността и допустимостта на жалбата, направено от другата страна. В случая по допустимостта на касационната жалба насрещната страна изрично възразява, като се позовава на практика на Върховния касационен съд в цитирани съдебни актове. При изложеното касационната жалба на „Милмакс“ ЕООД като недопустима подлежи на връщане по реда на чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК. Образуваното касационно производство следва да бъде прекратено. С отговора на касационната жалба „Месни продукти – НСС“ ЕООД е поискало присъждане на сторените в касационното производство разноски, включително ако касационната жалба бъде оставена без разглеждане. Установява разноски за адвокатско възнаграждение от 1 100 лева по представен договор за правна защита и съдействие от 15.09.2022г., сключен с адв. Димитър Т., като за възнаграждението е удостоверено, че е платено в брой. Разноските са посочени в списък по чл. 80 от ГПК на страната. С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 4, вр. чл. 81 от ГПК, тези разноски следва да бъдат присъдени в цялост. Воден от горното съдът