Определение № 1294 от 07.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 62/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Агрокрафт“ ЕООД със седалище в [населено място], обл. Велико Търново - чрез адв. А. Ч., против решение № 131 от 27.11.2025 г., постановено по в. т. д. № 183/2025 г. на Апелативен съд - Велико Търново, с което е потвърдено решение № 125 от 11.07.2025 г. по т. д. № 100/2023 г. на Окръжен съд - Велико Търново. С първоинстанционното решение са обявени неплатежоспособността и свръхзадължеността на „Агрокрафт“ ЕООД с начална дата 09.03.2023 г. и е открито производство по несъстоятелност на дружеството по молба на кредитора „Финмарк Комерсиал“ ЕООД. В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно поради необоснованост, нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържат се оплаквания, че при постановяване на решението не е изследвана действителната причина за спиране на плащанията към „Финмарк Комерсиал“ ЕООД - противоречиви счетоводни записвания между длъжника и кредитора, и не са съобразени вземанията на „Агрокрафт“ ЕООД, възникнали в резултат на проведени съдебни производства, приключили с прогласяване нищожност на 2 бр. заповеди на ОДЗ Велико Търново, както и признатото на дружеството право на субсидии, подлежащи на превеждане от Държавен фонд „Земеделие“. Излагат се и оплаквания за неправилна преценка от въззивния съд на заключенията на съдебно - икономическите експертизи в частта относно показателите за финансово - икономическото състояние на „Агрокрафт“ ЕООД и за необсъждане в пълнота на всички доказателства по делото, които имат значение за изясняване на предпоставките за обявяване на неплатежоспособност/свръхзадълженост. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните въпроси, във връзка с които са посочени бланкетно основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК: „ 1. Следва ли състоянието на неплатежоспособност/свръхзадлъжнялост и съответната начална дата да се определят чрез анализ на цялостното икономическо състояние на търговеца въз основа на всички събрани по делото доказателства; 2. Следва ли да се изследва цялостното финансово - икономическо състояние на търговеца към момента на приключване на устните състезания по делото, за да се установи дали същият е неплатежоспособен; 3. При преценка относно наличието на неплатежоспособност достатъчно ли е съдът да вземе единствено някой от показателите на счетоводните стандарти или следва да извърши цялостна оценка на икономическото състояние на дружеството; 4. При констатиране на неправилно изчислени коефициенти за ликвидност в заключението на вещото лице следва ли въззивната инстанция да назначи служебно експертиза“. Като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване в касационната жалба се поддържа и очевидна неправилност на въззивното решение - чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. В срока по чл. 613а, ал. 1, изр. 3 ТЗ не е постъпил отговор на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на доводите по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 613а, ал. 1, изр. 2 ТЗ срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване. За да потвърди решението на Окръжен съд - Велико Търново, с което са обявени неплатежоспособността и свръхзадължеността на „Агрокрафт“ ЕООД с начална дата 09.03.2023 г. и е открито производство по несъстоятелност на дружеството, Апелативен съд - Велико Търново е приел, че са доказани предпоставките по чл. 608 ТЗ и тези по чл. 742, ал. 1 ТЗ, с които законът свързва проявлението на неплатежоспособността и на свръхзадължеността като трайни състояния на търговеца - длъжник. След самостоятелен анализ и преценка на доказателствата въззивният съд е достигнал до извод, че началните дати на неплатежоспособността и на свръхзадължеността не съвпадат и че те предхождат приетата от първоинстанционния съд начална дата 09.03.2023 г., но е преценил, че доколкото кредиторът „Финмарк Комерсиал“ ЕООД, по чиято молба е открито производството по несъстоятелност, не е подал въззивна жалба, не може да влошава положението на длъжника - жалбоподател и да определя друга начална дата, различна от възприетата от първоинстанционния съд. Пред въззивната инстанция не е съществувал спор, че „Финмарк Комерсиал“ ЕООД е кредитор на „Агрокрафт“ ЕООД с вземания, възникнали от търговски сделки в периода 2017 г. - 2019 г., чийто падеж е настъпил през 2019 г. съгласно сключени между страните споразумения и влезли в сила съдебни решения по предявени по реда на чл.422 ГПК искове. Кредиторът „Финмарк Комерсиал“ ЕООД е предприел принудително събиране на вземанията си, като според удостоверение, издадено от ЧСИ С. К. по из. дело № 333/2021 г., към 14.08.2023 г. непогасените изискуеми вземания възлизат на 648 220.36 лв., от които 452 368.29 лв. - главници, а останалата част - лихви, разноски и такси за изпълнението. В изпълнителното производство са присъединени и други взискатели, сред които НАП с вземане 15 266.11 лв. и десет физически и юридически лица. Общият размер на задълженията към всички взискатели е 1 064 226.60 лв. - главници, а с натрупаните лихви - 1 408 325.89 лв. От събраните по делото доказателства въззивният съд е установил, че: Срещу „Агрокрафт“ ЕООД има висящи още 20 бр. изпълнителни дела, образувани в периода 2020 г. - 2023 г. Последният публикуван преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ ГФО на дружеството е за 2021 г., като в него са отразени притежавани ДМА на стойност 153 000 лв., заеми в размер на 995 000 лв. и задължения в общ размер 1 696 000 лв. В хода на производството, на 14.07.2025 г., е обявен ГФО за 2023 г., а няколко месеца по-късно - ГФО за 2024 г. Според обявения от синдика списък на приетите в производството по несъстоятелност вземания „Агрокрафт“ ЕООД има непогасени публични задължения за данъци и осигуровки, възникнали преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, в размер на 133 766.50 лв., върху които е дължима лихва от 26 251 лв. В хода на делото е представена молба от управителя на дружеството - длъжник Д. Т., съдържаща признание, че за срок от 6 месеца преди обявената начална дата на неплатежоспособност - 09.03.2023 г., дружеството не е извършвало плащания в брой или по банков път, които да надвишават 1 200 лв., и че в едногодишен период преди посочената дата не са извършвани плащания към свързани лица. Длъжникът е предявил пред Административен съд - Велико Търново искове по чл.1 ЗОДОВ срещу ОД „Земеделие“ - Велико Търново за заплащане на обезщетения за имуществени вреди (пропуснати ползи) от незаконосъобразни заповеди на директора на дирекцията, признати за нищожни с влезли в сила съдебни решения, в размер на сумите 206 667.60 лв. и 420 244.12 лв., производствата по които не са приключили. Съобразявайки в съвкупност приетите за установени факти, въззивният съд се е произнесъл, че неплатежоспособността на „Агрокрафт“ ЕООД следва да се презумира на основание чл. 608, ал. 3 и ал. 4 ТЗ, тъй като дружеството е спряло плащанията към кредиторите си, в т. ч. и към молителя „Финмарк Комерсиал“ ЕООД, и въпреки образуваното през 2021 г. изпълнително дело от този кредитор, падежиралите през 2019 г. негови вземания не са погасени в продължение на четири години. Във връзка с оплакванията във въззивната жалба съставът на Апелативен съд - Велико Търново е извършил самостоятелен анализ и преценка на заключенията на назначените в първоинстанционното производство съдебно - икономически експертизи, изготвени от вещи лица Р. Б. и Д. С.. Според първоначалното заключение на вещото лице Б. в периода от 2018 г. до 2023 г. стойността на притежаваните от „Агрокрафт“ ЕООД ДМА е намаляла сериозно и към 30.09.2023 г. е 66 434.49 лв.; През 2020 г. е започнала трайна тенденция за влошаване на финансовото състояние на дружеството, изразяваща се в липса на нетни приходи от продажби, ниска степен на събираемост на вземанията и увеличение на размера на задълженията; По време на изготвяне на заключението дружеството е в голяма зависимост от кредиторите си, т. е. от чужди привлечени средства. Въззивният съд е констатирал, че съществуват известни различия между заключенията на двете вещи лица по отношение на общия размер на задълженията към всички кредитори, но е преценил, че следва да кредитира заключението на вещото лице С., в което са съобразени не само счетоводно отразените вземания, но и съдебно присъдените вземания, и така е установен общ размер на вземанията 1 867 300 лв. Същевременно, като е отчел данните за водени множество изпълнителни дела срещу длъжника и за липса на коректни счетоводни записвания, отразяващи точния размер на вземанията на кредиторите, снабдили се с изпълнителни листове в периода 2020 г. - 2023 г., съдът е приел, че точният размер на вземанията не е посочен с категоричност от вещото лице С., поради което изчислените от него коефициенти за ликвидност на дружеството не следва да се възприемат безкритично. След подробен анализ на отделните заключения съдът е кредитирал заключението на вещото лице Б., според което считано от 2019 г. коефициентът на обща ликвидност е трайно под 1 и при норма 1.25 - 1.5 разкрива лоша ликвидност, при която текущите задължения надвишават краткотрайните активи. Посочените от вещото лице С. коефициенти на обща ликвидност над 1 за същия период не са взети предвид по причина, че при тяхното определяне вещото лице е съобразило не само краткотрайните, но и дълготрайните активи (ДМА и дългосрочни финансови активи). Въззивният съд е приел, че под 1 е и коефициентът на бърза ликвидност, като във връзка с него са съобразени обявените от дружеството ГФО и констатацията в заключението на вещото лице С., че към. 2024 г. основната част от вземанията на длъжника са от предоставени в периода 2017 г. - 2023 г. парични средства на свързани лица (дружества, чийто едноличен собственик на капитала е управителят на „Агрокрафт“ ЕООД Д. Т.), осчетоводени като заеми, за които няма данни да са върнати/погасени или да са предприети действия за събирането им. Позовавайки се на заключенията, въззивният съд е приел, че коефициентите за незабавна и за абсолютна ликвидност се движат от 0.051/0.052 за 2019 и 2020 г. към 0.024/0.009 за 2021 г. и 2022 г., което сочи на липса на бързо ликвидни средства за погасяване на задълженията. Двете вещи лица са дали еднопосочни заключения, че се наблюдава последователно влошаване на показателите за задлъжнялост и финансова автономност, като съществуващите задължения не са обезпечени с имущество на предприятието и по-голямата част от активите са финансирани от външни източници, т. е. има много голяма към пълна зависимост от кредиторите и изключително високо равнище на финансов риск. След проверка по счетоводните документи на дружеството вещото лице С. е констатирал, че в резултат на неправилни счетоводни операции през 2023 г. е отразено документално увеличение на собствения капитал, което не отговаря на обективните данни; че счетоводните операции за преоценка на ДМА не отговарят на приложимите счетоводни стандарти и че с тях стойността на ДМА е взета като за новопридобити активи при игнориране на натрупана амортизация, а в инвентарната книга активите са заведени с начална дата на придобиване 01.12.2023 г.; че според счетоводните операции (определени като абсурдни) ДМА първоначално са „продадени/ликвидирани/бракувани“, а след това са заприходени като „нови“, което противоречи на счетоводните стандарти. Въззивният съд е преценил, че констатациите в заключенията за силно влошено финансово състояние на дружеството - длъжник не се променят от твърденията във въззивната жалба, че „Агрокрафт“ ЕООД има вземания на значителна стойност към ДФ „Земеделие“ и ОД „Земеделие“ - [населено място]. По отношение на вземането за субсидии към ДФ „Земеделие“ съдът е приел, че субсидиите са предназначени да покрият разходи, свързани с производствената дейност на дружеството, и няма да послужат за погасяване на задълженията към кредиторите. Относно вземането към ОД „Земеделие“ съдът се е произнесъл, че същото е „хипотетично“, доколкото е обусловено от пълно доказване на претендираните пред административния съд пропуснати ползи от деликт. За хипотетични са счетени и твърдените от длъжника вземания от производство и продажба на селскостопанска продукция по съображения, че до приключване на устните състезания във въззивното производство не са представени доказателства за реализирана печалба и за получени приходи от продажба на продукция, добита от засетите през стопанската 2023/2024 г. земеделски площи. Наличието на арендувани 1 100 дка земеделска земя за срок от 10 години е преценено като ирелевантно за преценката на действителното финансово - икономическо състояние на дружеството - длъжник, предвид отсъствието на доказателства за реални приходи от стопанска дейност. В заключение, като е взел предвид извършения от вещите лица анализ на цялостното финансово - икономическо състояние на „Агрокрафт“ ЕООД, въззивният съд е формирал извод за доказана по несъмнен начин обективна невъзможност за дружеството да обслужва задълженията си както към кредиторите по търговски сделки, така и към фиска. В подкрепа на този извод съдът е акцентирал върху наличието на непогасени задължения в значителен размер с настъпили падежи още през 2019 г. - 2021 г., спирането на плащанията към кредиторите, образуваните през 2020 г. - 2023 г. и висящи множество изпълнителни дела, липсата на краткотрайни активи, позволяващи покриване на краткосрочните задължения, пълната зависимост на предприятието на длъжника от привнесени средства и извършените в нарушение на счетоводните стандарти счетоводни записвания по отношение на ДМА, целящи да бъдат обосновани по-високи икономически показатели без реално имущество и налични текущи активи. В мотивите към решението си въззивният съд е изложил съображения, че установените по делото инцидентни плащания през 2023 г., с които длъжникът е погасил нововъзникнали задължения в незначителен размер, не променят извода за последователно влошаващо се в годините финансово положение с изключително високо равнище на финансов риск; Изводът за трайно влошено финансово положение не се разколебава и от факта, че длъжникът не е преустановил дейността си, тъй като няма доказателства да реализира приходи от нея, достатъчни за погасяване на възникналите и изискуеми задължения. Предвид така възприетите разрешения въззивният съд е споделил крайния извод на първоинстанционния съд за наличие на законовите предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност на „Агрокрафт“ ЕООД. Настоящият състав на Върховен касационен съд намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - Велико Търново въззивно решение. Според т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК се допуска по посочен от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на делото и обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд по конкретното дело, ако по отношение на него са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че посочването на значимия за изхода на делото правен въпрос е задължение на касатора, който трябва да обоснове и допълнителните предпоставки, специфични за поддържаното основание за допускане на касационно обжалване; Въпросите, които имат значение за преценката на доказателствата, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд и за правилността на въззивното решение, не са правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне. Със законодателното изменение на чл. 280, ал.2 ГПК, обн. ДВ бр. 86/2017 г., като самостоятелни основания за допускане на касационно обжалване са въведени вероятността въззивното решение да е нищожно или недопустимо и очевидната неправилност на решението. Формулираните в т. 3 и т. 4 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси отразяват поддържаната в касационната жалба защитна теза, че въззивният съд не е изследвал цялостното икономическо състояние на дружеството - касатор към момента на приключване на съдебното дирене във въззивното производство и е основал изводите си за неплатежоспособност на неправилно изчислени от вещите лица коефициенти за ликвидност. По начина, по който са зададени, въпросите предполагат проверка на правилността на обжалваното решение и според указанията в т. 1 от цитираното тълкувателно решение не могат да послужат като общо основание за допускане на касационно обжалване. Въпросите по т. 1 и т. 2 от изложението са значими за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, но по отношение на тях не са налице бланкетно посочените от касатора допълнителни предпоставки по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. По въпросите как се установява състоянието на неплатежоспособност/свръхзадълженост и неговата начална дата, какви са задълженията на въззивния съд във връзка с изследването на финансово - икономическото състояние на длъжника и какво е значението на отделните показатели (коефициенти), на базата на които се преценява това състояние, съществува константна и непротиворечива практика на ВКС, която не се нуждае от промяна и/или осъвременяване. Наличието на практика, в която се съдържа отговор на значимите за изхода на конкретното дело правни въпроси, изключва възможността въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В практиката на ВКС, относима към значимите за конкретното дело правни въпроси, са възприети следните разрешения: За да се прецени дали един търговец е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, е необходимо да се изследва неговото цялостно финансово - икономическо състояние към момента на приключване на устните състезания пред съответната инстанция и да се отговори на въпроса дали с притежаваните краткотрайни активи той може да погаси краткосрочните/текущите си задължения; Неплатежоспособността се установява чрез анализ на показателите за ликвидност и финансова автономност/задлъжнялост, на базата на които се преценява налице ли е обективна и трайна неспособност на длъжника да погасява своите краткосрочни (текущи) задължения с краткотрайните (текущите) си активи; При извършване на тази преценка трябва да се вземат предвид всички конкретни факти, относими към икономическото състояние на длъжника по време на приключване на съдебното дирене, като при изчисляване на коефициента за ликвидност не е достатъчно само да се съпоставят актива и пасива, а трябва да се изследва действителната ликвидност на активите; По правило коефициентът за обща ликвидност е основен показател за състоянието на неплатежоспособност при действителна ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи във формирането му; Коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост са помощни и при добри показатели за ликвидност лошите им стойности не сочат на неплатежоспособност, а са само индиция за евентуално настъпване на неплатежоспособност в бъдеще; Във всички случаи съдът е длъжен да извърши комплексна преценка на икономическите показатели, преди да направи извод дали длъжникът е неплатежоспособен, като при необходимост може да назначи служебно експертиза за установяване на обстоятелствата, релевантни за състоянието на неплатежоспособност (в този смисъл решение № 71/30.04.2015 г. по т. д. № 4254/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 164/30.11.2016 г. по т. д. № 2848/2016 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 225/08.12.2016 г. по т. д. № 2572/2015 г. на ВКС, І т. о., решение № 163/06.02.2020 г. по т. д. № 271/2019 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 14/27.07.2023 г. по т. д. № 2645/2022 г. на ВКС, І т. о., и др.). При постановяване на обжалваното решение съставът на Апелативен съд - Велико Търново е съобразил константната практика на ВКС и е постановил решението си в съответствие с нея. От мотивите към обжалваното решение е видно, че за да се произнесе относно наличието на предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност, въззивният съд е обсъдил всички относими доказателства по делото и е извършил обстоен анализ на заключенията на назначените от първата инстанция съдебно - икономически експертизи. При обсъждане на заключенията са отчетени съществуващите противоречия в становищата на вещите лица относно стойността на отделните показатели, съвкупността от които разкрива обективното финансово - икономическо състояние на търговеца - длъжник, и са кредитирани констатациите, за които е преценено, че са обосновани и дават вярна представа за реалното състояние на длъжника. Поради отсъствие на твърдения и на данни за промяна във финансово - икономическото състояние на длъжника, в т. ч. за реализирани приходи и за погасяване на значителните по размер задължения, в краткия период между приключване на производството пред първата инстанция и устните състезания във въззивното производство въззивният съд не е назначавал по служебен почин допълнителна експертиза за финансово - икономическото състояние на длъжника. В тази насока въззивният съд е съобразил и категоричното становище на двете вещи лица, депозирали заключения в производството пред първата инстанция, че считано от 2019 г. се забелязва трайна тенденция към влошаване на финансово - икономическото състояние на длъжника и че макар дейността му да не е преустановена, от нея не се реализират приходи, задълженията не се погасяват и степента на финансов риск се повишава. Въпреки противоречията между част от констатациите в заключенията, въззивният съд е приел, че в тяхната цялост заключенията доказват състоянието на неплатежоспособност и подкрепят съдържащите се в чл. 608, ал. 3 и ал. 4 ТЗ презумпции за неплатежоспособност, съответно доказват наличието на свръхзадълженост по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ. С оглед изложените от въззивния съд мотиви няма основание обжалваното решение да се допуска до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1 ГПК. В рамките на проверката, която касационната инстанция извършва в стадия за селекция на касационните жалби, настоящият състав на Върховния касационен съд не констатира предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на бланкетно поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 2, предл.3 ГПК. Въз основа на мотивите към решението не се установява то да е постановено contra legem или extra legem, да са нарушени основополагащи правила и принципи на производството или изводите на въззивния съд да са формирани в грубо нарушение на формалната логика. Оплакванията в касационната жалба за необоснованост на решението и за нарушения на материалния закон при произнасяне по предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност и свръзадълженост са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които подлежат на обсъждане и преценка в производството по чл. 290 ГПК в случай, че въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване на някое от селективните основания по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,