Определение № 785 от 17.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3085/2015 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. С. А., чрез адв.С. М., срещу въззивно решение №234/23.12.2014г., постановено по възз.гр.д. №442/2014г. по описа на Окръжен съд - Видин, с което е потвърдено решение №333/29.07.2014г. по гр.д. №456/2014г. на Районен съд – Видин. С първоинстанционното решение жалбоподателката е осъдена да заплати на [фирма] – София, на основание чл.207, ал.1, т.2 КТ, сумата от 55 000лв. - стойност на установени липси от отчетническа дейност, както и обезщетение за забава в размер на 2 724,88лв. В жалбата се сочи, че решението е неправилно и се моли за неговата отмяна. В изложението по чл.284, ал.1,т.3 ГПК не са формулирани конкретни правни въпроси, нито се сочи в коя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК се търси допускането на касационния контрол. Съдържанието на изложението преповтаря оплакванията, развити от касатора в жалбата му и касае правилността на въззивното решение. Ответната страна [фирма] - София, представлявано от адв. Е. Д., в представения писмен отговор излага становище, че не са налице основания за допускане до касационен контрол на въззивното решение. Kасационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легимитирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд, поради което е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното: За да постанови решението си по спора за отговорността на служителя за вреди, причинени от отчетническа дейност, въззивният съд е установил от фактическа страна, че П. А. е работила в клон на [фирма] в [населено място], по трудов договор от 11.05.1992г. на длъжност „касиер”; че съгласно допълнително споразумение №187/15.12.2011г., считано от 15.12.2012г. същата е заемала длъжността „специалист обслужване на клиенти”; че тази длъжност е изпълнявала до прекратяване на трудовото правоотношение; както и че с протокол от 04.09.2013г. й е извършена ревизия и е установена липса от касата в размер на 55 000лв. Съдът е приел, че изпълняваната от А. длъжност включва приемането и отчитането на парични средства. Установена е и липса от касата в размер на сумата 55 000лв., поради което съдът е счел за осъществен фактическия състав на имуществената отговорност по чл.207, ал.1, т.2 КТ. В хода на производството е отказано да се постанови спиране на делото, на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК, като съдът е посочил, че обстоятелството дали е извършено престъпление от А. във връзка с липсващите пари е неотносимо към предмета на гражданското производство. След като е обсъдил всички доказателства по делото, съдът е стигнал до извод за основателност на претенцията на работодателя за ангажиране отчетническата отговорност на служителката за установената липса на парични средства в касата. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване липсват изведени правни въпроси, които да са били предмет на решаващата дейност на въззивния съд и които да са решени в противоречие с практиката на ВКС, да са разрешавани противоречиво от съдилищата или са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Страната е преповторила съдържанието на касационната си жалба, но без да е формулирала конкретен правен въпрос с характеристиките по чл.280, ал.1 ГПК. Следва да се отбележи, че за да бъде ангажирана имуществената отговорност на работника или служителя за липси, следва ищецът - работодател да установи по безспорен начин наличието на трудово правоотношение с ответника, чиято трудова функция е свързана със събирането, разходването и отчитането на пари и стоково-материални ценности, както и настъпването на липса и конкретния й размер. В случая тези факти са безспорно установени по делото от въззивния съд. Правилно е и приетото, че образуваното досъдебно производство срещу А. не съставлява процесуална предпоставка за спиране на гражданското дело на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК. Обстоятелството дали ответницата ще понесе и наказателна отговорност, или не, няма отношение към изхода на спора по иска за ангажиране на нейната отчетническа отговорност по чл.207 КТ. Наказателната отговорност не изключва имуществената, а напротив – те могат да се кумулират. Въззивното решение е постановено в съответствие със задължителната съдебна практика по приложението на нормата на чл.207 КТ, поради което и при отсъствието на формулиран правен въпрос в изложението, предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за селектиране на касационната жалба не са налице. Ответната страна по жалбата - [фирма] – София - е направила искане за присъждане на разноските за настоящото производство, което е основателно и доказано за сумата 1 700 лева заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение