Определение № 50415 от 05.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 1662/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Саза тур“ ЕООД, [населено място] срещу определение № 162 от 8. 06. 2022 г. по т. д. № 1891/2021 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на „Саза тур“ ЕООД срещу въззивно решение № 266 от 7. 05. 2021 г. по т. д. № 89/2021 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав, с което след частични отмяна и потвърждаване на решение № 260248 от 30. 10. 2020 г. по т. д. № 1487/2020 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-18 състав „Саза тур“ ЕООД е осъдено да заплати на Сдружение „МУЗИКАУТОР“, на основание чл. 95, ал. 1 ЗАПСП, сумата от 17 000 лв., представляваща обезщетение за имуществените вреди, претърпени от авторите - членове на сродни дружества за колективно управление на права, представлявани на територията на Република България от сдружението, вследствие осъществено на 16. 01. 2020 г. в стопанисвания от ответника хотел „BEST WESTERN PREMIUM“, находящ се в [населено място] нарушение на правата им, изразяващо се в неправомерно използване, чрез публично изпълнение на седемнадесет, подробно описани в диспозитива на съдебното решение, музикални произведения с текст, ведно със законната лихва върху главницата от 08. 08. 2020 г. до окончателното й изплащане. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на закона. Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на преценката на ВКС, че атакуваното решение на САС не подлежи на касационен контрол. Поддържа, че делото е гражданско, цената на иска е 17 000 лв. и поради това не е налице ограничението за касационно обжалване по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Моли обжалваното определение да бъде отменено. Ответникът по частната жалба Сдружение „Музикаутор“, [населено място] оспорва частната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното определение. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и заявените доводи, приема следното: Частната жалба е допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да остави без разглеждане касационната жалба на „Саза тур“ ЕАД, съставът на Второ търговско отделение на ВКС е приел, че жалбата на дружеството е процесуално недопустима, тъй като обжалваното с нея въззивно решение не подлежи на касационен контрол съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Изложил е съображения, че атакуваното въззивно решение е постановено по обективно кумулативно съединени искове, общо 34 иска с цена на иска от по 500 лв. всеки, за присъждане на отделно обезщетение за вреди от нарушаването на авторското право на всеки автор на текста /500 лв./ и на всеки автор на музиката /500 лв./, на всяко от седемнадесетте музикални произведения с текст /песни/. Извършената преценка за допустимост на подадената касационна жалба е правилна. На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В случая ищецът претендира заплащането на обезщетения за вреди от нарушаване на авторските права на авторите на музиката и авторите на текста на 17 отделни песни, представляващи музикални произведения с текст, в размер на по 500 лв. за всеки автор. Предявени са обективно съединени искове и цената на всеки от тези искове, определена съобразно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, а именно 500 лв. е под установения в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване на въззивни решения както по граждански дела /5000 лв./, така и по търговски дела /20 000 лв./. Поради това решението на Софийски апелативен съд не подлежи на касационен контрол. Предвид доводите на частния жалбоподател следва да се изтъкне, че случая с оглед цената на всеки от обективно съединените искове, по които е постановено въззивното решение, без значение за допустимостта на касационния контрол съгласно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е дали делото е търговско или гражданко. Неоснователно е изразеното в частната жалба становище, че съдът е бил сезиран с един иск с цена 17 000 лв. Както бе посочено, в случая се търси авторскоправна защита на 17 песни, представляващи единство от музика и текст /литературно произведение/, като се претендира заплащането на обезщетения за вреди от нарушения на авторското право на авторите на музиката и текста на тези произведения, осъществени на 16. 01. 2020 г. в стопанисвания от ответника хотел в [населено място]. Следователно всяка от претенциите за заплащане на обезщетение за нарушението на авторското право върху всяко от процесните произведения представлява самостоятелен иск за парично вземане, поради което съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК цената на всеки иск е търсената сума – 500 лв. По тези съображения от значение за допустимостта на касационния контрол по отношение на постановеното въззивно решение е цената на всеки един от исковете /500 лв./, а не сборът от претендираните суми /17 000 лв./, както е прието и в обжалваното определение на състава на ВКС. С оглед изложеното обжалваното определение на ВКС, ТК, състав на Второ отделение е правилно и следва да бъде потвърдено. При съобразяване на горния резултат на основание чл. 78, ал. 8 ГПК частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника по частната жалба юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение