Определение № 17 от 23.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 20/2025 г.

Производството е по чл. 135, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд София - град (АССГ) и Софийски районен съд (СРС) относно компетентния съд, който да разгледа подаден от Е. Д. М. от гр. София иск срещу Народното събрание на Република България за заплащане на обезщетение в размер на 20 000 лв. за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени му от незаконосъобразно бездействие на ответника в периода от 02.03.2022 г. до 13.06.2022 г. да се произнесе по подадени от него жалби, с които е подал сигнал за извършени срещу личността му престъпления, както и за корупция по високите етажи на властта в Република България. Видно е от данните по делото, че Е. Д. М. е подал иск с посочено правно основание по чл. 2в от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и чл. 4, §3 ДЕС пред Софийския районен съд, пред който е образувано гр.д. № 31487/2022 г. Съдът с определение № 4435 от 01.02.2023 г. е приел, че делото не му е подсъдно, тъй като се твърди неизпълнение на нормативно установени задължения на длъжностни лица по осъществяването на държавна власт, което поражда административно правоотношение между страните. Обосновал е извод, че родово компетентен да се произнесе по иска е Административен съд София-град, поради което е прекратил производството и е изпратил делото по компетентност на АССГ. Пред Административния съд София - град е образувано адм.д. № 2493/2023 г. и по спора е постановено решение № 2616 от 18.04.2024 г., с което подаденият от Е. М. иск е отхвърлен като неоснователен. Върховният административен съд, в производство по чл. 208 и сл. АПК, е постановил решение № 4344 от 28.04.2025 г. по адм.д. № 6378/2024 г., с което е обезсилил решението на първоинстанционния административен съд и върнал делото на същия съд с указания да повдигне спор за подсъдност пред смесен петчленен състав на съдиите от ВАС и ВКС, като е приел в мотивите си, че компетентен да се произнесе по иска е гражданският съд. Административният съд София - град с определение № 15228 от.06.05.2025 г. по адм.д. № 2493/2023 г. е повдигнал спор за подсъдност със Софийския районен съд на основание чл. 135, ал. 4 АПК. Настоящият смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Отговорността на държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица, е изведена като основен принцип в чл. 7 от Конституцията на Република България. Условията и редът, по които се осъществява защитата на засегнатите правни субекти, са уредени в ЗОДОВ. Законът урежда отговорността за вреди, причинени от незаконни актове, действия и бездействия на администрацията - чл. 1; от дейност на правозащитните органи - чл. 2; от дейност на на Комисията за противодействие на корупцията - чл. 2а; от дейност на органите на съдебната власт за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок - чл. 2б, и от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС - чл. 2в. Ищецът твърди както в исковата молба, така и в уточняващите молби и становището си пред АССГ, че искът му е насочен към Народното събрание като държавен орган, който бездейства по отношение на подадени от М. молби, от което той търпи болки и страдания и което бездействие е в нарушение на чл. 4, §3 ДЕС. Разпоредбата на чл. 2в ЗОДОВ обхваща случаите на причинени вреди от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, като предвижда приложимост на гражданския ред с изключението, посочено в чл. 2в, ал. 1, т. 1. Въведеният в случая предмет на иска не сочи на вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища или Върховния административен съд, затова на преценка подлежи дали попада в приложното поле на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ дейността, от която се твърди да са произтекли вреди. Както е посочено в Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по тълк. дело № 2/2014 г. на ОСГК на Върховния касационен съд и ОСС от I и II колегия на Върховния административен съд, административната дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се осъществява от административни органи, както е озаглавена и самата разпоредба. Ищецът претендира вреди от бездействие на Народното събрание, но не в качеството му на административен орган, нито на администрация по смисъла на закона, а като държавен орган, тъй като е упражнил правото си по чл. 205, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Това е видно от обстоятелствената част на исковата молба. Е. М. твърди, че Народното събрание е нарушило чл. 2 МПГПП, чл. 47 ХОПЕС, чл. 13 ЕКЗПЧ, чл. 4