Определение № 358 от 08.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1251/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. С. С. от [населено място], чрез адв. Ст. Боров срещу решение № 294/09.06.2011 год. по в. гр.д. № 401/2011 год. на Окръжен съд [населено място] ,с което е изменено решение по гр.д. № 5005/2007 год. на Русенския районен съд, с което е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето С. Р. С. на бащата Р. С. С. като същите са предоставени на майката В. И. Г. и е определен режим на лични отношения на бащата с детето; Р. С. С. е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 100 лв. до 5-от число на месеца, считано от м. септември 2010 год. до настъпване на обстоятелства, налагащи изменението или прекратяването на издръжката. Присъдени са такси и разноски. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и съществени нарушения на процесуалния закон. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск за изменение на мерките за упражняване на родителски права да бъде отхвърлен. Ответникът по касация В. И. Г. от [населено място] не взема становище както по допустимостта на касационното обжалване, така и досежно основателността на жалбата по същество. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, доколкото не са удовлетворени допълнителните изисквания на закона / чл. 280 ГПК/ във връзка с въведената факултативност на касационното обжалване. В представеното с касационната жалба изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и да е обусловил изхода на спора. В изложението /обозначено като „молба – допълнение” / се съдържат само оплаквания за неправилност на обжалваното решение - нарушение на съдопроизводствените правила поради неспазване правилата за разпределение на доказателствената тежест; нарушение на материалния закон - респ. на чл. 149,ал.9 СК, необоснованост поради явно несъответствие между фактическата обстановка и правната такава. Визираните пороци съставляват основания за касиране на решението, които могат да се разглеждат в производството по чл. 290 ГПК ако касационното обжалване бъде допуснато, а не в настоящото производство. Формулирането на правен въпрос е основното и общо условие за допустимост на касационното обжалване. Неговата липса е достатъчно основание касационното обжалване да не бъде допуснато. С оглед на това не се налага обсъждане на посоченият от касатора допълнителен критерий за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т. 3 ГПК. Такова обсъждане не би могло и да се извърши, доколкото посоченият допълнителни критерий, може да се преценява единствено в контекста на посочения правен въпрос. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.