Определение № 50034 от 27.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 2569/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Нетера Комюникейшънс“ ЕООД с ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 429 от 08.07.2021 г. по в. т. д. № 227/2021 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, 11 състав (поправено по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК с решение № 605 от 04.10.2021 г.), в частта, с която след отмяна на решение № 260494 от 06.12.2020 г. по т. д. № 1678/2018 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-9 състав в обжалваната част, по иск на „ЗУУМ“ АД срещу „Нетера Комюникейшънс“ ЕООД с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД е обявен за окончателен предварителен договор от 12.02.2015 г., с който „ЗУУМ“ АД продава на „Нетера Комюникейшънс“ ЕООД 330 броя крайни устройства (Set Top Box) и 2 броя сървърни конфигурации за цена от 60 лв. с ДДС за всяко крайно устройство (Set Top Box) и 1 112.40 лв. с ДДС за всеки сървърен конфигуратор, съответно индивидуализирани, като касаторът е осъден да заплати на „ЗУУМ“ АД на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 200 ЗЗД сумата от 22 024.80 лв. с ДДС – продажна цена по предварителния договор, от която 19 800 лв. с ДДС - цена за 330 броя крайни устройства (Set Top Box) и 2 224.80 лв. с ДДС - цена за 2 броя сървърни конфигурации. В жалбата се излагат оплаквания за наличието на всички касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, с искане за касиране на въззивното решение и отхвърляне на исковите претенции. Твърди се, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 235, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 236, ал. 2 ГПК, като при постановяване на решението си не е обсъдил и не е взел предвид събраните по делото доказателства в тяхната цялост, нито е извършил самостоятелна преценка на изслушаната по делото СТЕ; не е обсъдил и не се е произнесъл по правопогасяващото възражение на касатора за разваляне на Договор № CQ13280/15.11.2014 г.; в нарушение на чл. 266 ГПК във вр. с чл. 146, ал. 3 ГПК е назначил нова СТЕ и е допуснал нови задачи към нея; след като е установил, че изготвеният от първоинстанционния съд доклад по делото е непълен, е бил длъжен, но въпреки това не е дал указания на страните да предприемат процесуални действия по посочване на относимите доказателства, които са пропуснали да извършат по вина на съда в първата инстанция. Материалната незаконосъобразност на въззивното решение е аргументирана с нарушение на чл. 19, ал. 2 ЗЗД и чл. 20 ЗЗД - съдът е подменил действителната воля на страните, неправилно е приел, че крайният срок за сключване на окончателен договор е прекратяване на договорите с крайните потребители на услугата, че крайните устройства са определяеми вещи и че липсата в предварителния договор на уговорки относно индивидуализацията им не е пречка за обявяване на договора за окончателен. Необосноваността се релевира чрез множество конкретни твърдения, че мотивите на въззивната инстанция съдържат противоречия, които нарушават правилата на формалната и правната логика. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване се претендира на предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК основания. Като значими за конкретното дело са поставени следните въпроси: 1. Може ли съдът да обяви за окончателен предварителен договор, в който не е постигнато съгласие между страните относно индивидуализацията на движими вещи, които са индивидуално, а не родово определени?; 2. Допустимо ли е ищецът – продавач по предварителен договор, да индивидуализира определени движими вещи (които са индивидуално, а не родово определени), обект на покупко-продажбата, едва с исковата молба, с която предявява иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, ако преди това страните не са постигнали съгласие относно броя, вида, съществените характеристики на движимите вещи и общата им цена?; 3. Следва ли разпоредбите на договора да се тълкуват, като се отчита тяхната взаимовръзка и поредността, в която са уговорени задълженията на страните?; 4. Задължен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си и се произнесе по всички редовно заявени и поддържани от страните доводи и възражения, от които зависи правилното разрешаване на спора по делото – задължение по чл. 236, ал. 2 ГПК?; 5. Длъжен ли е съдът при извършване на тълкуване на договора, при спазване на предвидените в чл. 20 ЗЗД критерии, да изясни само изявената воля на страните, а не предполагаемата такава, и може ли да подменя нейното съдържание?; 6. Допустимо ли е по реда на чл. 20 ЗЗД съдът да извърши тълкуване на предварителен договор, което е различно от съдържанието му и от потвърденото от страните по него в съдебното производство?; 7. Когато въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи ли даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания?; 8. Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди другите и да изложи съображения защо ги отхвърля или въобще не ги кредитира?; 9. Нищожен ли е на основание чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД предварителен договор, в който не са индивидуализирани индивидуално определени движими вещи, за които страните не са постигнали съгласие поради неизвършване на концентрация относно тези вещи?; 10. Изправен ли е продавачът по предварителен договор за покупко-продажба, след като не е извършил дължима престация относно концентрацията на движимите вещи, обект на покупко-продажбата, и в този смисъл легитимиран ли е да предяви конститутивния иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД?; 11. Задължен ли е да изпълни по предварителен договор за покупко-продажба купувачът, ако липсата на индивидуализация на движимите вещи, обект на прехвърляне по договора, е в пряка причинна връзка с неизпълнението на продавача? и 12. Дължи ли купувачът заплащане на стойността на движими вещи, които са уговорени отнапред като количество, но впоследствие част от тях се оказват негодни за уговореното предназначение поради липса на престация по цялото договорно отношение от страна на продавача? В подкрепа на заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторът се позовава на следната съдебна практика, в противоречие с разрешенията по която счита, че се е произнесъл въззивният съд: решение № 475 от 08.06.2010 г. по гр. д. № 1311/2009 г. на ВКС, III г. о. – за въпроси №№ 1 и 2; решение № 502 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 222/2009 г. на ВКС, IV г. о. – за въпрос № 3; т. 4 от ППВС № 7 от 27.12.1965 г., Тълкувателно решение № 1 от 2013 г. по тълк. д. № 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 107 от 25.06.2019 г. по гр. д. № 2737/2018 г. на ВКС, III г. о., решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2010 г. на ВКС, I г. о., решение № 553 от 27.06.2013 г. по гр. д. № 196/2012 г. на ВКС, IV г. о., решение № 65 от 30.07.2014 г. по т. д. № 1656/2013 г. на ВКС, II т. о., решение № 101 от 28.10.2016 г. по гр. д. № 853/2016 г. на ВКС, II г. о., решение № 214 от 15.03.2017 г. по гр. д. № 112/2016 г. на ВКС, IV г. о., решение № 112 от 02.05.2017 г. по гр. д. № 3356/2016 г. на ВКС, IV г. о., решение № 28 от 06.03.2019 г. по т. д. № 205/2018 г. на ВКС, II т. о., решение № 134 от 30.12.2013 г. по т. д. № 34/2013 г. на ВКС, II т. о., решение № 173 от 03.01.2016 г. по т. д. № 1689/2015 г. на ВКС, II т. о., решение № 161 от 04.10.2016 г. по т. д. № 2220/2015 г. на ВКС, II т. о. и решение № 815 от 15.02.2011 г. по гр. д. № 1713/2009 г. на ВКС, IV г.о. – за въпрос № 4; решение № 46 от 07.03.2018 г. по гр. д. № 2489/2018 г. на ВКС, IV г. о., решение № 504 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 420/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение № 546 от 23.07.2010 г. по гр. д. № 856/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение № 81 от 07.07.2009 г. по т. д. № 761/2008 г. на ВКС, I т. о., решение № 40 от 13.05.2010 г. по т. д. № 566/2009 г. на ВКС, I т. о. и решение № 105 от 30.06.2011 г. по т. д. № 944/2010 г. на ВКС, II т. о. – за въпроси №№ 5 и 6; т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 124 от 23.06.2014 г. по гр. д. № 2551/2013 г. на ВКС, I г. о., решение № 172 от 31.05.2014 г. по гр. д. № 6229/2013 г. на ВКС, IV г. о., решение № 253 от 18.05.2011 г. по гр. д. № 1919/2010 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 47 от 12.03.2019 г. по гр. д. № 2322/2018 г. на ВКС, IV г. о. – за въпрос № 7; ППВС № 7 от 27.12.1965 г. и решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на ВКС, I г. о. – за въпрос № 8. По поставените въпроси от № 9 до № 12 касаторът сочи допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Релевира и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, обоснована със заявените като касационни основания твърдения за необсъждането от въззивния съд на направеното първоинстанционното производство правопогасяващо възражение за разваляне на Договор № CQ13280/15.11.2014 г., извършената от съда подмяна на действителната воля на страните при тълкуването на договора и неправилно приложение на материалния закон. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация – „ЗУУМ“ АД, чрез процесуален пълномощник, прави възражения за недопустимост на касационната жалба с оглед правилото на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2 ГПК, навежда и доводи за отсъствие на релевираните в изложението на касатора основания за достъп до касационен контрол. Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Възражението на ответника по касация за недопустимост на жалбата е неоснователно. Действително цената на отделните движими вещи е под минималния праг, над който обжалването е допустимо по смисъла на чл. 280, ал. 3 ГПК, но в случая е определяща цената на целия предварителен договор, чието обявяване за окончателен се претендира, доколкото той е сключен между търговци за уреждане на търговските им отношения, а тази цена надхвърля 20 000 лв. За да достигне до обжалвания резултат, съставът на Апелативен съд – София е взел предвид, че между страните е сключен Договор № СО13280 от 15.11.2014 г., по силата на който операторът „ЗУУМ“ АД предоставя на „Нетера Комюникейшънс“ ЕООД услуги по пренос на данни с максимален гарантиран капацитет от 100 Mbps за всяка отделна свързаност в своята мрежа за нуждите на „Нетера Комюникейшънс“ ЕООД за предоставяне до крайни потребители на цифрова телевизия и достъп до интернет, както и се задължава да предоставя на „Нетера Комюникейшънс“ ЕООД съпътстващи услуги, както е описано в договора. Въззивният съд е анализирал съдържанието на договора относно влизането му сила, действието и подновяването му и конкретните права и задължения на страните по него. С Допълнително споразумение № 1/12.02.2015 г. към посочения договор страните са се съгласили, че операторът прекратява дейността си по предоставяне на цифрова телевизия на крайни потребители и предоставя възможност на „Нетера Комюникейшънс“ ЕООД да предоставя тази услуга в мрежата чрез дружеството „Маяк умни услуги“ ЕООД. По силата на така сключеното споразумение операторът е поел следните задължения а) Да прекрати всички договори, на основание на които предоставя на крайни потребители в мрежата услугата цифрова телевизия. Прекратяването се извършва на основание изтичане на срока на договора с потребителя. С оглед избягване на съмнение, операторът се задължава да не сключва договори с потребители за предоставяне на цифрова телевизия в мрежата след датата на сключване на допълнителното споразумение. Посочено е, че предходните две хипотези се прилагат и в случаите, когато с един договор се предоставят няколко услуги (достъп до интернет и цифрова телевизия). Уточнено е, че към датата на сключване на споразумението броят на крайните потребители - абонати на услугата цифрова телевизия, е 338, ползващи 594 крайни устройства. Операторът предоставя на „Нетера Комюникейшънс“ ЕООД списък на тези потребители, който представлява Приложение № 4 към договора; б) Да уведоми потребителите, чиито договори прекратява, че дружеството „Маяк умни услуги“ ЕООД ще предоставя услугата цифрова телевизия в мрежата на оператора. Уведомяването се извършва чрез обявление в интернет страницата на оператора, чрез поставяне на офертни брошури и други рекламни материали, предоставени от „Нетера Комюникейшънс“ ЕООД в търговските обекти на оператора, както и устно от служителите на оператора. Насрещната страна е поела следните задължения (в чл. 1.4 и чл. 2): а) да закупи от оператора техническо оборудване – всички крайни устройства (Set Top Box) за достъп до услугата цифрова телевизия на потребителите, чиито договори операторът е прекратил на основание споразумението, както и сървърни конфигурации за разпространение на видео съдържание. Посочено е, че техническото оборудване е подробно описано в Приложение № 5 към Договора; б) в срок до 01.03.2015 г. да осигури собствен търговски обект в [населено място], в който да предостави възможност на потребителите за сключване на договор за цифрова телевизия; в) да съдейства на оператора по прекратяване на настоящите му договори и споразумения за предоставяне на цифрова телевизия с праводържателите и с потребителите; г) да заплати на оператора сума в размер на 50 лв. без ДДС за всяко крайно клиентско устройство, както и 927 лв. без ДДС за всяка сървърна конфигурация по чл. 1.4., като с оглед избягване на съмнение, техническото оборудване, предмет на продажбата, е само такова техническо оборудване, което функционира съгласно техническите спецификации към него, не страда от дефекти и не е повредено. Въззивният съд е обсъдил Удостоверение изх. № 12-01-1993 от 25.07.2018 г. на Комисията за регулиране на съобщенията, според което броят абонати на „ЗУУМ“ АД за услугата „достъп до интернет“ на дребно към 31 декември е: 3 417 бр. за 2015 г. и 2 619 бр. за 2016 г.; като в КРС липсват данни за брой абонати на телевизионна услуга на „ЗУУМ“ АД към 31.12.2015 г. и 31.12.2016 г., тъй като регистрацията на предприятието за услуги по разпространение на радио и телевизионни програми – IPTV, е била заличена от публичния регистър по чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗЕС на 26.02.2015 г. Въз основа на заключенията по допуснатите по делото СТЕ /три в първата инстанция и едно – във въззивната/ съдът е приел, че Set Top Box устройствата, които са били доставени на ищеца „ЗУУМ“ АД от ответника „Нетера Комюникейшънс“ ЕООД и се свързват с телевизионния приемник на клиента, за да получават телевизионни програми от заплатения пакет, са били настроени от ответника да работят с неговата билинг система „Neterra IPTV CDN“. От последното заключение се установява, че не е възможно Set Top Box устройствата да предават телевизионен сигнал от друг доставчик, различен от ответника; към 12.02.2015 г. (датата на сключване на допълнителното споразумение) до ищеца е достигал сигнал за цифрова телевизия само от ответника; видно от билинг системата: на 08.07.2015 г. ответникът е прекъснал подаването на сигнала за цифрова телевизия към ищеца; от предоставянето на процедурата за активиране на клиенти в билинг системата на ответника е налице пълна и ежеминутна (т. е. онлайн) информация за броя на крайните клиенти, които са ползвали услугата му и са били „крайни клиенти“ на ищеца в [населено място]; ответникът има пълна информация за броя, вида и идентификационните данни на работещите във всеки един момент крайни устройства, които тези крайни клиенти са използвали за услугата „цифрова телевизия“, предоставяна на ищеца в [населено място]. Вещото лице е констатирало на място в складовото помещение на ищеца, че са налични 439 броя Set Top Box устройства модел STB DST 250 и две компютърни системи, всички в работно състояние, като последните са били включени от вещото лице в електрическата мрежа за проверка. При тези данни, по иска с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, вр. чл. 200 ЗЗД е прието следното: Споделяйки съображенията в решение № 118 от 06.10.2010 г. по т. д. № 1053/2009 г. на ВКС, І т.о., съставът на въззивния съд е посочил, че когато предмет на предварителния договор е продажбата на движими вещи, задължителното договаряне обхваща описанието на вещта и цената. Договарянето по тези съществени елементи има обвързваща сила единствено при осъществяване на преобразуващото право, регламентирано в чл. 19, ал. 3 ЗЗД, като предварителният договор има организационен характер. За реализиране на правната възможност по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, следва да е налице валидно сключен предварителен договор, който да не е прекратен. В тежест на всяка от страните по него съществува задължението да сключи в бъдеще окончателен договор, както и правото да изисква същото от другата страна. Съгласно чл. 19, ал. 2 ЗЗД, уговорките относно съществените условия на окончателния договор следва да са достатъчно конкретни, точни и ясни относно волята на страните за параметрите на подготвяното правоотношение. В настоящия случай е предявен иск за обявяване на окончателен на сключения между страните предварителен договор за покупко-продажба на 545 бр. крайни устройства (Set Top Box) и 2 бр. сървърни конфигурации, който е обективиран в чл. 1.4 и чл. 2.1 на Допълнително споразумение № 1/12.02.2015 г. към Договор № CO13280/15.11.2014 г. Изводът на първата инстанция за липса на уговорки относно съществените условия на окончателния договор, съобразно изискването на чл. 19, ал. 2 ЗЗД, не е споделен от въззивния съд, който в тази връзка е изложил следното: Страните са били в търговски отношения по Договор № С013280 от 15.11.2014 г. и Допълнително споразумение № 1 към него от 12.02.2015 г., като на основание чл. 1.1. от допълнителното споразумение „ЗУУМ“ АД е поело задължението да прекрати дейността си по предоставяне на цифрова телевизия на крайни потребители и да предостави правото на „Нетера Комюникейшънс“ ЕООД да предоставя тази услуга в мрежа (на „ЗУУМ“ АД) посредством друго дружество. За целта страните са уредили правоотношението помежду си с поети съответни права и задължения, уговорени в чл. 1 и чл. 2 от Допълнителното споразумение. Извършвайки тълкуване на договора съгласно критериите на чл. 20 ЗЗД, въззивният съд е приел, че така постигнатите между страните уговорки в Допълнително споразумение № 1/12.02.2015 г. удовлетворяват изискването на чл. 19, ал. 2 ЗЗД, доколкото в чл. 1, т. 1.4, б. „а“ от споразумението ясно е посочено, че „Нетера Комюникейшънс“ ЕООД следва да закупи от оператора техническо оборудване – всички крайни устройства (Set Top Box) за достъп до услугата цифрова телевизия на потребителите, чиито договори операторът е прекратил на основание споразумението, както и сървърните конфигурации за разпространение на видеосъдържание. Това оборудване, макар и да не е индивидуализирано със серийни номера и модел, е определяемо, тъй като ответникът разполага с билинг система, която според заключението по приетата допълнителна СТЕ му дава пълна и ежеминутна онлайн информация както за броя на крайните клиенти, които са ползвали услугата му, така и за индивидуализацията на процесното оборудване. На следващо място, при липса на конкретен брой на крайни устройства, които следва да бъдат закупени от ответника, съдът е приел, че тази уговорка е поставена в зависимост от броя на потребителите, чиито договори операторът е прекратил, което също е видно от билинг системата на ответника. В чл. 2, т. 2.1 от допълнителното споразумение е посочена и цената, на която следва да бъдат изкупени процесните крайни устройства и сървърни конфигурации. Срокът за сключване на окончателния договор за покупко-продажба също може да бъде изведен от така постигнатите между страните уговорки в допълнителното споразумение, тъй като последният е поставен под условие – прекратяването на всички договори от страна на оператора „ЗУУМ“ АД с крайни потребители в мрежата, на които предоставя услугата цифрова телевизия, т. е. при настъпване на така уговореното прекратяване за „Нетера Комюникейшънс“ ЕООД възниква задължението в чл. 1, т. 1.4., б. „а“ от допълнителното споразумение да закупи техническото оборудване, т. е. да сключи окончателен договор за покупко-продажба. От представеното Удостоверение на КРС е видно, че към 26.02.2015 г. „ЗУУМ“ АД е прекратило всички сключени договори с крайни потребители в мрежата, на които предоставя услугата цифрова телевизия, тъй като дружеството е било изобщо заличено от КРС като предприятие, което осъществява разпространение на радио и телевизионни програми – IPTV. Предвид горното въззивният съдебен състав е намерил, че съответните клаузи от Допълнителното споразумение от 12.02.2015 г. отговарят на всички изисквания, за да може да бъде упражнено правото по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, поради което е уважил иска за частта, предмет на въззивното производство, ведно с искането за заплащане на сумата от 22 024.80 лв. с ДДС – продажна цена по предварителния договор, от която 19 800 лв. с ДДС - цена за 330 броя крайни устройства (Set Top Box), и 2 224.80 лв. с ДДС - цена за 2 броя сървърни конфигурации. Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване на същото не следва да се допуска, поради следното: Първата група въпроси (1-ви, 2-ри, 9-ти, 10-ти, 11-ти) от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК отразяват тезата на касатора, че между страните не е постигано съгласие относно продажбата на конкретни, надлежно индивидуализирани движими вещи, които е следвало да бъдат описани в отделно приложение към споразумението. Въпросите не съответстват на правната воля на съда, отразена в обжалвания съдебен акт. Въззивният съд е приел, че предмет на предварителния договор са всички устройства, предоставени от ответника в собственост на ищеца в изпълнение на сключения между тях първоначален договор за достъп до услугата цифрова телевизия на потребителите, чиито договори ищецът е прекратил в изпълнение на допълнителното споразумение, като посредством опериращата при ответника билинг система последният е можел да следи за функционирането (използването от крайните потребители и изправността) на всяко едно от тези устройства, съответно индивидуализирани в системата му. Всяка от страните е била наясно с индивидуализацията и съществените характеристики на описаните вещи, поради което постигнатото съгласие за продажбата им не е опорочено на посоченото основание. С оглед изложеното, така формулираните въпроси са относими изцяло към правилността на изводите на въззивния съд, която е извън предмета на производството по чл. 288 ГПК. Втората група въпроси касаят правилата за тълкуване на договорите (3-ти, 5-ти и 6-ти въпрос) и са обусловили решаващата воля на съда, но не са разрешени в противоречие с трайната практика на ВКС, вкл. посочената в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК. Същите обективират несъгласието на касатора с извършеното тълкуване, доколкото той счита, че задължението му да закупи оборудването е поставено в зависимост от изпълнението на всички други поети от ищеца задължения в допълнителното споразумение, каквато зависимост въззивният съд обосновано не е установил. Поради това въпросите могат да се ценят само като оплаквания за неправилност на решението и като такива не могат да обусловят допускане на исканото касационно обжалване. По процесуалноправните въпроси за задълженията на въззивния съд при постановяване на подготвителния съдебен акт и акта по същество (4-ти, 7-ми, 8-ми) също не се установява основание за достъп до касационна проверка на решението. Действително, съставът на въззивния съд не се е произнесъл по своевременно наведеното в първата инстанция възражение на касатора, че е развалил договор № С013280/15.11.2014 г., но следва да се отбележи, че правилността на изводите на Софийския градски съд за неоснователност на същото не са станали част от предмета на спора във въззивната инстанция, съгласно правилото на чл. 269, изр. 2 ГПК. В останалата част не се касае до необсъждане на доводи и възражения на ответника, а до несподеляне на защитната му теза във връзка с отражението им върху годността на предварителния договор да породи целените правни последици. Съдът е установил, че са налице всички условия – както предвидените в закона, така и уговорените между страните - за обявяването на договора за окончателен, като извън изложените в решението съображения, наличието на крайните Set Top Box устройства в склада на ищеца безусловно указва, че договорите с крайните потребители са прекратени. Следва също да се посочи, че въззивният съд не е основал решението си само на „избрани“ от него доказателства, а на релевантните такива. Предвид изложеното, не се установява обсъдените въпроси да са разрешени от състава на САС в противоречие с практиката на ВКС – задължителна (ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) и казуална. Въпросът дали въззивният съд дължи да даде указания за събиране на доказателства при наличие на оплакване за допуснато процесуално нарушение по доклада не е обуславящ за изхода на спора, т. к. в случая доказателствените искания са били направени с въззивната жалба, а съдът ги е допуснал, след направена преценка по чл. 266, ал. 3 ГПК. От друга страна, в отговора на въззивната жалба липсват оплаквания за допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада по делото. Последният формулиран въпрос също не може да се квалифицира като значим за резултата по делото, поради това, че изобщо не съответства на изразената от съда правна воля в мотивите на обжалваното решение. Не е налице и самостоятелното основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Въззивното решение не се преценява като очевидно неправилно – липсва превратно приложение на закона (в неговия обратен смисъл) или допуснати особено груби нарушения на правилата на формалната логика, които да са установими от неговото съдържание. Доводите на касатора за очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт представляват единствено основания по чл. 281, т. 3 ГПК и са неотносими към селективната фаза на касационното производство. По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение