Определение № 3665 от 19.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 819/2023 г.

ВКСIII гражданско отделение19.07.2024 г.докладчик Папазова

Диспозитив

ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д.№ 819 по описа за 2023г. на Върховен касационен съд. НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1553 от 7.12.2022г. по в.гр.д. № 2608 по описа за 2022г. на Окръжен съд Пловдив. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от К. Г. Б. от [населено място], чрез процесуалният представител адвокат Б. против въззивно решение № 1553 от 7.12.2022г. по в.гр.д. № 2608 по описа за 2022г. на Окръжен съд Пловдив, с което е отменено решение № 2977 от 15.08.2022г. по гр.д. № 4472/2022г. на Районен съд Пловдив в частта, с която е уважен иска му и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлено искането му за приемане на установено в отношенията между страните, че К. Г. Б. не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД поради погасяване по давност на вземането сумата от 13 226.99лв., главница по договор за потребителски кредит от 19.07.2007г., сключен с „ОББ“АД, ведно с неплатен остатък от законната лихва върху главницата, считано от 26.02.2009г., за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 8680/2008г. на ПРС, които вземания са предмет на принудително изпълнение по изп.д.№ 9/2013г.на ЧСИ П. и са присъдени разноски. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез процесуалния представител адвокат К., с който изразява становище за недопустимост, поради липса на въпрос отговарящ на изискванията за общо основание за допустимост и на посочените специални основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Развива доводи и по съществото на спора, като счита постановеният въззивен акт за правилен. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: Въззивният съд, във връзка с предявения отрицателен установителен иск е приел следното: Въз основа на издаден в полза на „ОББ“АД по ч.гр.д.№ 8680/2008г. изпълнителен лист е образувано изп.д.№ 204/2008г. По него са извършвани изпълнителни действия на 31.07.2008г./запор на МПС/, на 26.09.2008г./запор на трудово възнаграждение/, на 23.10.2008г., 13.11.2008г., 5.12.2008г., 27.01.2009г. и 26.02.2009г./частично погасяване на дълга/, на 26.06.2009г. /молба от взискателя за налагане на възбрана/, на 30.06.2009г. /вписана възбрана/, на 12.11.2009г./опис на недвижим имот/, на 12.01.2010г. /публична продан, която на 13.01.2010г.е обявена за нестанала/, на 1.02.2010г. /взискателят е поискал извършвана на втора публична продан/, на 25.03.2010г /извършена втора публична продан/, на 19.04.2010г. /издадено постановление за възлагане/, на 23.04.2010г. /частично погасяване на дълга/, на 1.03.2012г. /взискателят е уведомил ЧСИ за извършена цесия на дълга в полза на„ЕОС Матрикс“ ЕООД/, на 11.06.2012г. /„ЕОС Матрикс“ ЕООД е поискал да бъде конституиран като взескател/ и на 19.11.2012г. взискателят е поискал прехвърляне на делото при ЧСИ П.. При тези безспорни факти, въззивният съд е приел, че пет годишната давност е била прекъсната с образуването на изпълнителното производство през 2008г. За периода 2008г.-2010г.са извършвани множество изпълнителни действия и перемция не е настъпила. Такава обаче е настъпила след последното изпълнително действие, което е предприето на 23.04.2010г. На 23.04.2012г.образуваното изпълнително дело е било прекратено, по право, на основание чл.433, ал., т.8 ГПК. От 23.04.2012г.е започнала да тече нова давност, която е прекъсната с образуването на новото изпълнително делото с № 982013г. на 7.01.2013г. при ЧСИ П.. По него също са извършвани множество изпълнителни действия: на 3.12.2014г./запор върху трудово възнаграждение/, на 8.04.и на 22.04.2015г. /плащане/, на 24.10.2016г./запор върху банкови сметки/, на 23.01.2017г./опис на движими вещи/, на 9.02.2017г./запор върху трудово възнаграждение/, на 8.02.2019г./взискателят е поискал налагане на запор върху банкови сметки/, на 18.02.2019г./ запор върху банкови сметки/, на 27.03.2019г. /плащане/, на 26.11.2020г. /запор върху трудово възнаграждение/, на 25.06.2021г./ взискателят е поискал справка за трудови договори и имущество/, на 8.11.2021г. /взискателят е поискал налагане на запор/, на 10.01.2022г./е наложен запор/, и на 30.03.2022г. изпълнителното производство е спряно като наложена обезпечителна мярка. Въззивният съд е посочил, че до приемането на ТР №2/2015г. /т.е. до 26.06.2015г./ давност не е текла, а за периода 2014г.-2022г. няма времеви интервал от пет години, през който да е възможно да се приеме, че давността за вземането е започнала да тече и е изтекла. Съдът е счел за неоснователно направеното възражение, че извършените след перемцията /т.е. след 2012г./ изпълнителни действия са незаконосъобразни заради прекратяването на първото изпълнително дело. Мотивирал се както с обстоятелството, че новото изпълнително дело е образувано въз основа на същия изпълнителен лист, така и с приложението на ППВС № 3/18.11.1980г. Касаторът е приложил изложение, в което са поставени следните въпроси, на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК: 1. Предприетите изпълнителни действия след прекратяване на изпълнителното производство по чл.433, ал.1, т.8 ГПК могат ли да прекъснат погасителната давност по смисъла на чл.116, б.“в“ ГПК. Твърди противоречие с решения по гр.д.№ 1812/2015г.на ІV г.о., по гр.д.№ 3231/2014г.на ІІІ г.о.и по гр.д.№ 1385/2012г. на ІV г.о., 2. Ако с дадено изпълнително действие погасителната давност за вземането може да бъде прекъсната, следва ли длъжникът да бъде редовно уведомен за него, за да бъде постигнат ефекта за погасяване? Счита, че по въпроса въззивният акт противоречи на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, 3. Ако са налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 ГПК и съдебният изпълнител не е прекратил делото с нарочен акт, започва ли да тече нова погасителна давност? Твърди противоречие с решения по т.д.№ 634/2010г.на І т.о., по т.д.№ 400/2009г.на ІІ т.о., На основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК поставя въпроса: 4. Следва ли да се приеме, че молбата на взискател за продължаване на изпълнителното производство пред друг съдебен изпълнител е молба за образуване на ново изпълнително дело, ако е подадена на основание §3 ПЗР на ЗЧСИ след прекратяване на предшестващо изпълнително дело по чл.433, ал.1, т.8 ГПК? С определение № 1710 от 19.06.2023г. производството по делото беше спряно до постановяване на тълкувателно решене по тълкувателно дело № 2/2023г.на ОСГТК на ВКС. Към настоящия момент е налице Тълкувателно решение по т.д. № 2/2023г.на ОСГТК на ВКС, което налага възобновяване на производството и произнасяне по допустимостта на подадената касационна жалба. Доколкото постановеният въззивен акт е в съответствие с вече уеднаквената съдебна практика – след постановяване на Тълкувателно решене № 3 по т.д.№ 3/2020г. на ОСГТК на ВКС и на Тълкувателно решение № 2 по т.д. № 2/2023г.на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване. С посочената задължителна съдебна практика е даден отговор на всички поставени от касатора въпроси. Определяща за тях е т.3 от Тълкувателно решение № 2 по т.д. № 2/2023г.на ОСГТК на ВКС, съгласно която „погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция“. В този смисъл на първия поставен въпрос следва да се отговори положително, а на втория – отрицателно, като практиката на която касаторът се позовава е преодоляна. В мотивите към т.3 от Тълкувателно решение № 2 по т.д. № 2/2023г.на ОСГТК на ВКС е обяснено, че кредиторът по изпълнително дело, допуснал с бездействие прекратяването му поради перемпция, не се лишава от полезния материалноправен ефект на предприетите изпълнителни действия, вече прекъснали погасителната давност за вземането, не се лишава и от възможността да прекъсне давността като поиска изпълнителни действия отново. Погасителната давност не зависи от по-късно настъпилата перемпция и тя е без правно значение за давността. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ, той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. След като първоначално образуваното изпълнително дело е прекратено по право, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК и кредиторът е направил ново искане за изпълнение /както е в случая/, съдебният изпълнител е длъжен да образува ново дело и да изпълни. За давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора и давността се брои от момента на последно по време предприето в хода на делото изпълнително действие. В този смисъл, с постановяване на тълкувателния акт е даден отговор и на останалите два постановени от касатора въпроси. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд

Цитирани разпоредби

8