Определение № 4398 от 01.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4719/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от адв. С. К. от АК-В., в качеството й на процесуален представител на М. С. И. с искане за изменение на определение № 3232/23.06.2025 г. по гр.д. № 4719/2024 г. на ВКС, като й се определи и присъди адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата за процесуалното представителство на ответницата по жалбата М. И. пред касационната инстанция. Ответникът по молбата - В. Н. П., в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е подал писмен отговор в който е изразил становище за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на данните по делото намира следното: Молбата за изменение на определението в частта за разноските е процесуално допустима, подадена е в законоустановения срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, като е осъществена процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК. Разгледана по същество, същата се преценява като основателна, по следните съображения: С въззивно решение № 687/20.06.2024 г. по възз. гр.д. № 1009/2023 г. на Окръжен съд- Варна, по исковете предявени срещу ответницата М. С. И. е: ОБЕЗСИЛЕНО решение № 260439/28.11.2022 г. по гр.д. №11924/2020 на Районен съд- Варна в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. Н. П. против М. С. И. иск за прогласяване нищожността на извършеното на 19.04.2018 г. от Н. Т. П. в полза на М. С. И. упълномощаване, обективирано в пълномощно на лист 25 от делото /рег.№ 4000/19.04.2018 г. на заверка на подписа, положен от упълномощителя, и рег. № 4001, т.2, акт../19.04.2018 г.– нотариална заверка на съдържанието на документа/, с което на М. С. И. е предоставено правото от името на упълномощителя Н. Т. П. да продаде собствената му нива с идентификатор №...... в местност „С.“ в землището на [населено място], общ. А., с площ от 4 064 кв.м., поради липса на съгласие, както и в частта, с която е прогласена унищожаемостта на гореописаното упълномощаване поради това, че упълномощителят Н. Т. П. към 19.04.2018 г. не е могъл да разбира значението и свойството на извършеното и да ръководи постъпките си, И ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПРЕКРАТЕНО - по предявените от В. Н. П. против М. С. И. искове с правно основание член 26 ал.2 изр.1 пр.2 вр. с чл.44 ЗЗД за приемане за установено, че извършеното на 19.04.2018 г. от Н. П. /починал на 24.11.2019 г./ в полза на М. С. И. упълномощаване /с което я е упълномощил от негово име и за негова сметка да извърши всички необходими фактически и правни действия пред всички организации и учреждения, включително и пред нотариус, като го представлява при извършване на разпоредителни действия, а именно покупко-продажба, включително като договаря сама със себе си, включително и с лица, които също представлява по пълномощие и по закон при прехвърляне на притежаваните от упълномощителя имоти, находящи се в [населено място]/, поради липса на валидно изразено съгласие от страна на упълномощителя; в условията на евентуалност иск с правно основание чл.27 вр. с чл.31 ал.1 вр. с чл.44 ЗЗД за унищожаване на упълномощителната сделка, доколкото при сключването й упълномощителят не е могъл да разбира или ръководи действията си; в евентуалност иск с правно основание чл.27 вр. чл.29 ал.1 вр. с чл.44 ЗЗД за унищожаване на упълномощаването поради това, че упълномощителят умишлено е бил въведен в заблуждение да го извърши от ответницата М. С. И., на основание член 299 ал.2 ГПК; С постановеното по настоящото дело определение № 3232/23.06.2025 г., производството по гр. д. № 4719/2024 г. по описа на ВКС е прекратено, поради процесуална недопустимост на касационната жалба на В. Н. П. срещу въззивно решение № 687/20.06.2024 г. по гр.д. № 1009/2023 г. на Окръжен съд- Варна, тъй като жалбата е била подадена срещу въззивно решение, което не подлежи на обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК. На основание чл. 78, ал. 4 ГПК ответната страна по делото М. С. И. има право да иска заплащане на направените разноски при частичното прекратяване на делото по предявените срещу нея искове, касаещи упълномощителната сделка от 19.04.2018 г. При прекратяване поради недопустимост на исковете, разноските за производството, в т.ч. и тези на ответника, се възлагат на ищеца. Претенцията заявена с молбата по чл.248 ГПК касае присъждане на адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция. В отговора на касационната жалба адвокат К. е направила искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., като е представила договор за правна защита и съдействие от 25.10.2024 г., от който е видно, че същият е с предмет представителство и защита пред Върховния касационен съд срещу касационна жалба срещу решение по възз. гр.д. № 1009/2023 г. на Окръжен съд- Варна, и че помощта е оказана по чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗАдв. Този адвокат е представлявал ответницата И. пред всички инстанции по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗАдв., вкл. и пред касационната. Определяне на възнаграждение за касационното производство се дължи, тъй като с оглед изхода на спора няма как то да се присъди при новото разглеждане на делото. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 2 ЗАдв. е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което се присъжда на адвоката. За да определи размера на адвокатското възнаграждение, съдът съобрази предмета на делото, материалния интерес пред касационната инстанция, броя и вида на предявените против М. С. И. искове /по които производството по делото е прекратено/, обема на осъществените от пълномощника процесуални действия- изготвяне и депозиране на отговор на касационна жалба, съдържащ становище по допустимостта на касационната жалба, по поддържаните от касатора основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационния контрол, както и аргументи за неоснователност на твърдените касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, приключването на производството в закрито заседание, както и предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. минимален размер, служещ съгласно практиката на ВКС единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждението, без да е обвързващ за съда. Според решението на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C- 438/22 съдът не е обвързан от предвидените минимални размери в наредбата по чл. 38, ал. 2, изр. второ от ЗАдв. във вр. с чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Преценявайки тези критерии, настоящият състав на съда намира, че справедливото и обосновано възнаграждение за осъществената от адвокат С. К. безплатна правна помощ за изготвяне отговор на касационна жалба е 600 лв. Предвид изложеното пропускът на съда да се произнесе по искането за присъждането на това възнаграждение е основание по чл. 248 ГПК за допълване на определението. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение