Определение № 50626 от 21.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2455/2021 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

С. С. М. и М. С. М. чрез адв. П. К. обжалват решение № 42 от 05.07.2021 г. по в.гр.д. № 149/2021 г. на Апелативен съд - Варна, с което след отмяна на решение № 260356 от 27.11.2020 г. по т.д. № 1926/2019 г. на Окръжен съд Варна, са отхвърлени предявените от настоящите жалбоподатели против Гаранционен фонд, [населено място] искове с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ /отм./ за сумите от по 50 000 лв (частични искове от по 60 000 лв) за всеки един от тях, представляващи обезщетения за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие загубата на брат им А. С. М., починал на 04.08.2015 г. в резултат на настъпило ПТП на същата дата, причинено от Х. А. А., ведно със законните лихви върху главниците, считано от 26.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумите.

В касационната жалба сочат основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Молят да се отмени изцяло обжалваното въззивно решение. Претендират разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се позовават на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

Сочат и следните правни въпроси, които били основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване:

I група въпроси:

1. Какви са критериите за определяне наличие на трайна и дълбока емоционална връзка между лицето, претендиращо обезщетение и починалия близък родственик в хипотезата на пряк иск срещу застрахователя?

Какви са предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на посочените в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.XI.1969 г. на Пленума на Върховния съд.

Ако освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, са доказани проявили се конкретни житейски обстоятелства и/или конкретни житейски факти /в случая много близка възраст между децата – 16, 17 и 19 години: живеене на семейството в чужбина и липса на близки, които да помагат, което е налагало децата взаимно да си помагат и да се гледат, като това изгражда по-близка връзка между тях; фактът, че децата, предвид възраст и житейска ситуация, не са се разделяли и са живели съвместно от раждането до смъртта си/, обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка, легитимиран ли е в този случай ищецът да претендира обезщетение за морални вреди от причинената смърт?;

2. Как следва да се прилага принципа на справедливост, въведен в чл. 52 от ЗЗД при наличие на доказани действително претърпени вреди и особено близка връзка между починал и преживелия го близък родственик?;

3.Предвид даденото разяснение за членове на семейството и правото на конкретни лица в родствена връзка да претендират и получат обезщетение за морални вреди като членове на семейство и предвид изричното им признаване и на право да встъпят и в наказателния процес като граждански ищци и частни обвинители в ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. ОСНГТК, относно посоченото е същото във връзка с разширения кръг правоимащи „в наказателното производство и това са „членове на семейството“ - съпругът/ата, лицето, което живее с жертвата в ангажирана постоянна и стабилна интимна връзка в общо домакинство, братя и сестри, възходящите и низходящите до втора степен… Други лица, извън изброените, могат да търсят обезщетение за неимуществени вреди само в гражданския процес“, трябва ли за тези лица, включени като „членове на семейството“ да се въвеждат нови различни от вече установените критерии за прилагане принципа на справедливост, при определяне кръга на лицата, правото и размера на обезщетенията за неимуществени вреди.

Твърди се, че така поставените въпроси 1 и 2 са разрешени в противоречие на: ППВС № 4/68 г.; ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. ОСНГТК; на постановените по реда на чл. 290 ГПК - решение № 151/12.11.2013 г. по т.д. № 486/2012 г. на ВКС, II т.о.; решение № 104/25.07.2014 г. по т.д. № 2998/2013 г. на ВКС, I т.о.; решение № 28/09.04.2014 г. по т.д. № 1948/2013 г. на ВКС, II т.о.; решение № 88/09.07.2012 г. по т.д. № 1015/2011г. на ВКС, II т.о.; решение № 124/11.11.2010 г. по т.д. № 708/2009 г. на ВКС, II т.о.; решение № 88/17.06.2014 г. по т.д. № 2974/2013 г. на ВКС, II т.о.; решение № 177/27.10.2009 г. по т.д. № 14/2009г. на ВКС, II т.о.; решение № 1/05.02.2019г. по т.д. № 1002/2017 г. на ВКС, I т.о. и др.;

Твърди се, че по отношение на първия въпрос е от значение и решение № 92/17.11.2020 г. по т.д. № 1275/2019г. на ВКС, II т.о.

По отношение на третия правен въпрос счита, че е налице допълнителното основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК.

4.Какво се включва в понятието „изключителен интензитет“ на търпените морални вреди и кога последните следва да се квалифицират като „нормални, обичайни“ и кога като „изключителни“ и кога е налице „формална“ родствена връзка и кога такава, надхвърляща обичайната - трябва ли да се очертаят традиционните отношения и на база на тях да се оценят надхвърлящите такива и какви са критериите за всяка от тези категории и какво включва понятието „изключителен интензитет“ на търпените вреди и на „обичайни“ такива и съответно „специална“ връзка - какви са критериите за оценка на една връзка като такава? Трябва ли във всички случаи да има изключителност на отношенията и специални житейски обстоятелства, за да се обоснове особено силна връзка, предпоставяща присъждане на обезщетение за неимуществени вреди - трябва ли изключителност в отношенията, за да има основание за обезщетение, ако обичайните отношения, с оглед възрастта на братята и сестрите и връзката между тях при формирана една семейна общност, установяват интензивни?

II група въпроси

5. Какви са критериите за сравняване по интезитет, продължителност на търпени болки и страдани с тези на най-близкия кръг, въведен с ППВС 4/61 г. и 5/69 г. и за оценка на правото на обезщетение на братя и сестри и относими ли са критериите на ППВС № 4/68 г. - възраст, изградени отношения и сътоветно наличие на изградена непрекъсната връзка от раждането до настъпване на смъртта на лицето;

6. При установена нормална връзка между братя и сестри от раждането до настъпването на смъртта на един от тях, при условията на постоянно съвместно живеене, постоянна взаимна подкрепа, общност, взаимни грижи и обич и съзнание за семейство, неразривно включваща загиналия брат/ сестра, налице ли са предпоставките за основателност на претенцията за компенсиране на морални вреди;

7. При изградена връзка с брат/сестра, еднакво близка и такава, като родителите, без да има зависимостта като от последните – децата са прекарвали повече време заедно отколкото с родителите си поради конкретни житейски ситуации; (живеене на семейството в чужбина, без подкрепа от близки, трудова заетост на родителите и близка възраст на децата, така че взаимно си помагат)

8. Преценката на конкретната житейска ситуация, водеща до силна привързаност, трябва ли да е такава, че да включва преценка за възрастта и връзка в семейството, обуславяща съзнание за семейна връзка, неразривно свързана със съответния брат и сестра и ако най-близкия семеен кръг включва загиналия брат/сестра и между последния и ищците са изградени много близки отношения, следва ли да се обезщетят вредите на ищците.

Счита, че по правни въпроси от 1 до 8 е налице и допълнителното основание за допускане касационно обжалване – чл. 280, ал. 1 т. 3 от ГПК.

9.В случая ВКС трябва да се произнесе по този въпрос - необходимо ли е въвеждане и съобразяване на нови, различни от установените в ППВС 4/68 критерии, като в тази връзка счита, че следва да се има предвид постоянната практика на ВКС по приложение на чл. 52 ЗЗД, с която са установени критериите, които трябва да се отчетат при компенсиране на тези вреди, като няма основание за разширения кръг „членове на семейството“ да се въвеждат нови и различни критерии, но въпросът не е разрешен нормативно или по реда на задължителната съдебна практика?;

10.Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 от ЗЗД при наличие на доказани действително претърпени вреди и особено близка връзка между починал и преживелия го близък родственик, ако последния е брат, сестра, низходящ/възходящ от втора степен?

Така поставените въпроси са разрешени в противоречие на ППВС № 4/68 г.; ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. ОСНГТК; на постановените по реда на чл. 290 ГПК - решение № 151/12.11.2013 г. по т.д. № 486/2012 г. на ВКС II т.о.; решение № 104/25.07.2014 г. по т.д. № 2998/2013 г. на ВКС, I т.о.; решение № 28/09.04.2014 г. по т.д. № 1948/2013 г. на ВКС, II т.о.; решение № 88/09.07.2012 г. по т.д. № 1015/2011 г. на ВКС, II т.о.; решение № 124/11.11.2010 г. по т.д. № 708/2009 г. на ВКС, II т.о.; решение № 88/17.06.2014 г., по т.д. № 2974/2013 г. на ВКС II т.о.; решение № 177/27.10.2009 г. по т.д. № 14/2009 г. на ВКС, II т.о.; решение № 1/05.02.2019 г. по т.д. № 1002/2017 г. на ВКС, I т.о. и др.

По всички посочени въпроси сочи допълнително основание съгласно т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

11.Длъжен ли е въззивният съд да вземе под внимание всички конкретни обстоятелства и да съобрази в тяхната съвкупност и в пълен обем значимостта им за размера на обезщетението за неимуществени вреди и достатъчно ли е формално позоваване на задължителните указания по прилагане на чл. 52 ЗЗД, съдържащи се в ППВС № 4/68г. и сочене на обстоятелствата, без са преценени в тяхната съвкупност и значимост, което очевидно от своя страна е довело до явно отклонение от обичайните обезщетения, присъждани за аналогични случаи?

Твърди се, че по този въпрос решението е постановено в нарушение на задължителното ППВС № 4/68 г.; решение № 151/12.11.2013 г. по т.д. № 486/2012 г. на ВКС, II т.о.; решение № 104/25.07.2014 г. по т.д. № 2998/2013 г. на ВКС, I т.о. ВКС;

12. За да се гарантира правилно приложение на принципа на справедливост и изпълнение на задължителните критерии, въведени с ППВС № 4/68 г., длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като ги прецени адекватно и в тяхната съвкупност, с мотивирано изложение за точната преценка за значението на всяко от обстоятелствата, спрямо справедливото обезщетение, а не само да се изброят фактите? – противоречие с: решение № 88/09.07.2012 г. по т.д. № 1015/2011 г. на ВКС, II т.о.;

13.Длъжен ли е съдът да търси „Точен паричен еквивалент“ на търпените морални вреди и длъжен ли е да намери „справедлив еквивалент“ на същите или е достатъчно да се търси „известно компенсиране на загубеното“, както е направено в обжалваното решение? - противоречие с: решение № 124/11.11.2010 г. по т.д. № 708/2009 г. на ВКС, II т.о.; решение № 88/17.06.2014 г. по т.д. № 2974/2013г. на ВКС, II т.о.; решение № 177/27.10.2009 г. по т.д. № 14/2009 г. на ВКС, II т.о.;

14.Релевантни ли са за критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане съобразно § 27 ПЗР на КЗ и обществено- икономическите и социални условия в страната?

Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити при застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, които отразяват промените в икономическите условия?

Твърди се, че тези въпроси са разрешени от въззивната инстанция в противоречие с: ППВС № 4/23.12.1968 г.; решение № 1/26.03.2012 г. по т.д. № 299/2011 г. на ВКС, I т.о.; решение № 83/06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, II т.о.; решение № 23/25.03.2014 г. по т.д. № 1154/2013 г. на ВКС, II т.о.; решение № 157/28.10.2014 г. по т.д. № 3040/2014 г. на ВКС, II т.о.; решение № 94/24.10.2012 г. по т.д. № 916/2011 г. на ВКС, I т.о.; решение № 151/12.11.2013 г. по т.д. № 486/2012 г. на ВКС, II т.о.;

По въпроси от 12-14 обосновава както допълнително основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК с посочването на практика на ВКС, така и т. 3, чл. 280, ал. 1 от ГПК.

По допуснатите процесуални нарушения:

1.Длъжен ли е съдът да обсъди в съвкупност и логическа връзка всички налични по делото доказателства и да изведе правилни правни изводи, въз основа на обосновано и логическо обсъждане на фактите и обстоятелствата? – противоречие с: ТР № 1/2001 г., т. 12.

2.Липсата на обсъждане в пълнота и при съвкупна и логическа последователност на налични по делото доказателства, представлява ли съществено нарушение, тъй като се отразява на изхода на делото и е направено в противоречие на константната съдебна практика, а освен това е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото - касационно основание, предвидено в чл. 280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК?

Твърди се, че посочените въпроси са от съществено значение за изхода на делото и са решени в противоречие с установена задължителна съдебна практика - т. 2 на ТР № 1/ 2013 г. на ОСГТК; т. 19 на ТР № 1/2001 г. на ОСГК; решение № 42/ 05.03.2014 г. по гр.д. № 5488/2013 г. на ВКС, IV гр.о.; определение № 1006/15.10.2010 г. по гр.д. № 619/2010 г. на ВКС, III г.о. Твърди се, че е налице противоречие и със задължителна съдебна практика - решение № 42/05.03.2014 г. по гр.д. № 5488/2013 г. на ВКС, IV гр.о.; решение № 11 от 21.04.1994 г. по адм. д. № 4900/1993 г. на ВКС III гр.о.; решение № 87 от 4.09.1958 г. по гр. д. № 55/1958 г., ОСГК.

По отношение на всеки от посочените правни въпроси, касаторите обосновават основание за допускане касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК, както е посочено по-горе. Също така обосновават допълнително основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК.

Освен това счита, че решението е очевидно неправилно поради неговата необоснованост, основание съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК.

Претендира разноски.

Гаранционен фонд, [населено място] оспорва касационната жалба. Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

А. А. А. и А. С. А. – трети лица помагачи по делото, не са заявили становища по подадената касационна жалба.

Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Подадената касационна жалба е допустима, подадена в предвидения в чл. 283 от ГПК срок, от легитимирани да обжалват решението лица.

За да постанови обжалваното решение за отмяна решението на въззивния съд и отхвърляне на предявените искове, въззивният съд е приел, че между страните не е спорно и се установява от представените по делото удостоверение за родствени връзки и препис извлечение от акт за смърт, че С. С. М. и М. С. М. са съответно сестра и брат на А. С. М.. Прието е, че на 04.08.2015 г. се е състояло пътно-транспортно произшествие. Преценен е механизмът на ПТП и е прието, че смъртта на А. М. е в резултат на нарушенията на правилата за движение по пътищата, извършени от водача на автомобила, застрахован при ответника, като в нарушение на чл. 20, ал.2 от З№ДвП водачът на на л.а. “Пежо 206“, рег. [рег.номер на МПС], Х. А., движейки се по пътен участък със завои, в тъмната част от денонощието, на неосветен пътен участък, при навлизането си в десен завой не е съобразил скоростта, с която е управлявал автомобила - около 90 км/ч. и навлизането с тази несъобразена скорост в завоя е довело до загуба на контрол върху управлението на автомобила, в следствие от което автомобилът е преминал мантинелата, напуснал е пътното платно и се е ударил в намиращото се след нея крайпътно дърво, като от сблъсъка водачът Х. А. и возещия се на предна дясна седалка А. М. са получили наранявания. Този механизъм на ПТП е установен от представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2438/04.08.2015 г., както и заключение на съдебна автотехническа-техническа експертиза.

Прието е, че Гаранционният фонд е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря в случаите когато липсва застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ основание съгласно чл. 288, ал.1 т. 2 ,б. „ а“ от КЗ отм., приложим към процесното правоотношение. Прието е, че са изпълнени особените изисквания на чл. 288 ал. 9 вр. ал. 1 КЗ отм.

Въззивният съд е разгледал правната уредба относно отговорността за непозволено увреждане и тълкуването на чл. 45 от ЗЗД относно легитимираните лица да получат обезщетение от непозволено увреждане за претърпените от тях болки и страдания от смъртта на техен близък. Въззивният съд е приел, че с оглед тълкуването с ТР 1/21.06.2018 г. по тълк.д. 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, на основание чл. 52 от ЗЗД справедливо да получат обезщетение освен лицата, посочени в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. и всички други лица, които са създали с починалия трайна и дълбока емоционална връзка, поради което от смъртта на пострадалия са претърпели болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени. Прието е, че право на обезщетение имат само лицата, които са провели пълно и главно доказване, за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни /като интензитет и продължителност/ морални болки и страдания. Прието е, че са въведени критерии за преценка доказаните отношения с починалите лица дали съответстват на традиционните за българското общество семейни отношения, в което братята и сестрите са част от най-близкия родствен и семеен кръг, а връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. С оглед събраните по делото гласни доказателства, въззивният съд е направил извод, че претендиращите брат и сестра и починалият били в добри отношения, общували, много си помагали, заедно ходили цялото семейство на празненства, събирали се с приятели. От 2012 г.-2013 г. и до преди смъртта си А. живеел с брат си и сестра си в Германия, както и с майка си и баща си. Сестрата е живеела с мъжа си, но в една къща с родтиелите и братята си в Германия. С. и М. много тежко приели смъртта на брат си /свидетелят ги посрещнал от летището, след като починал брат им, казал им тогава, че е починал, дотогава им казвали, че е в болница/, плачели, изпаднали в шок. С. получила припадъци. Упреквали се, че не били тук, за да го спрат. Отразила се психически смъртта му, не искали да общуват с много хора, все мислят за него, закачат негови снимки във Фейсбук. След смъртта му, когато идват лятото на гости, не се събират, не обичат музика да свири. И двамата посещавали гроба му, винаги е чист, и на самото място на катастрофата има паметник, също чист, палят свещи. Знае, че М. се обажда на приятелите си да палят свещи за брат му всяка седмица.

С оглед тези свидетелски показания и при приложнеие на чл. 52 от ЗЗД, така както е разяснен с ТР № 1/2016 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, въззивният съд е достигнал до извод, че в случая не са налице изключителност на отношенията приживе между починалия и неговите брат и сестра. Прието е, че с оглед традиционните връзка в българското общество, са налице обичайни отношения. Не е установено да е налице особена житейска ситуация. Починалият е живеел в семейство с родителите си. Отношенията с братята и сестрите били нормални. Не е доказано в процеса поради особени непредвидени обстоятелства между тях да се е създала близост, надхвърляща по интезитет обичайните отношения. Освен това претърпените болки и страдания от загубата са преценени като такив ас интезитет, който е обичаен за претърпените увреждания. Прието е, че преценката се прави с оглед абстрактните критерии, въведени в закона, а не субективните отношения на претендиращите да са настъпили вреди. С оглед тълкуването в посочената задължителна практика на ВКС, въззивният съд е приел, че не само формалната връзка на родство е от значение, а е необходимо да се установи изключителност, за да се приеме, че и на друго лице, извън посочените лица в ППВС 4/61 г. и ППВС 5/69 г., е справедливо да се определи обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди.

С оглед събраните по делото гласни доказателства, въззвният съд е направил извод ,че претендиращите брат и сестра и починалият са били в добри отношения, общували са, много са си помагали, били са задружно семейство. Но въпреки че тежко са приели смъртта на брат си, двамата ищци не са претърпели увреждания, които са по-интензивни и извън обичайните отношения между братя и сестри в българското общество. Въззивният съд е приел, че принципът на справедливостта не налага включването на жалбоподателите в кръга на най-близките лица, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния брат.

Допускането на касационно обжалване се извършва при спазване предвидените в чл. 280 от ГПК предпоставки. Служебно съдът може да допусне касационно обжалване, на основание чл. 280, ал.2, пр.1 и пр. 2 от ГПК. В настоящия случай, при извършената служебна проверка не може да се установят сочените основания.

По отношение на соченото основание съгласно чл. 280, ал.2 ,пр.3 от ГПК – очевидна неправилност на въззивното съдебно решение, настоящият съдебен състав намира, че не е налице. Съгласно трайната практика на Върховния касационен съд, очевидна неправилност е налице когато може да се установи, без извършване на същинска проверка на предвидените в закона основания съгласно чл. 281, т. 3 от ГПК, неправилност на съдебното решение. Примерното посочване би могло да бъде приложение на несъществуваща правна норма, приложение в обратния смисъл на цитирана правна норма, противоречие в мотивите, от които не може да се установи соченото от съда основание, грубо нарушение на правилата на формалната логика и опитните правила, водещи до явна необоснованост на обжалваното въззивно решение. В случая такива нарушения не могат да се установят от проверка на съдебния акт.

По отношение на групирането на правни въпроси от 1-10 включително, настоящият съдебен състав намира, че тези правни въпроси следва да се групират до правния въпрос относно материалноправната легитимация на братя и сестри да получат обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на техния брат, както и относно предпоставките, при които може да приемат за изпълнени, за да се присъди обезщетение на определени лица, извън лицата, закоито е прието, че са легитимирани да получат обезщетение съгласно задължителната практика на ВС, изразена в ППВС 4/61 г. и ППВС 5/69 г.

Настоящият съдебен състав намира, че действително касаторите са обосновали общо основание за допускане касационно обжалване по така формулираните правни въпроси. Но разрешението, обусловило изхода на спора, в процесното въззивно решение, изцяло съответства на задължителната практика на ВКС, вече посочена Тълкувателно решение 1 от 21.06.2018 г. по тълк.д. 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Съгласно посоченото тълкуване, справедливо е да бъдат обезщетени онези лица, за които изрично е извършено тълкуване съгласно ППВС 4/61 г. и ППВС 5/69 г. Извън тези лица е справедливо да бъде обезщетен, по изключение, всеки близък на пострадалия, който е създал трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда само при извършено пряко и главно доказване на особено близка връзка, извън традиционните за българското общество връзки на взаимопомощ, подкрепа, съвместно съжителство и трайно добри отношения, която връзка е толкова интензивна, че е равна или замества родствена връзка или е изключително близка връзка, която се характеризира с изключителна обич, подкрепа и интензивност и поради това е справедливо да бъде обезщетено лицето, което е претърпяло вреди от ненавременно прекъснатата връзка, вслествие на непозволеното увреждане. Въззивният съд с оглед анализа на доказателствата е приел, че в случая са установени традиционни отношения, характерни за българското общество, които не надхвърлят по интезитет връзките в българските семейства. Поради това е прието, че не е налице основание за присъждане на обезщетение на претендиращите лица. Това разрешение не е в отклонение от посоченото тълкуване на закона, изразено в задължителната практика на ВКС. Поради това не е налице соченото допълнително основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК. Посочените конкретни правни разрешения с посочените решения, постановени от ВКС, не могат да обусловят допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Обсъждането на доказателствата е извън производството по чл. 288 от ГПК.

Поради наличие на задължителна практика и липса на конкретно обосноваване на предпоставките, предвидени в чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК, не може да се достигне извод, че по посочените правни въпроси е налице соченото допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Предвид посочения извод посочените правни въпроси 11 - 14 са относими във всички случаи когато в предмета на делото е включен правния въпрос за критериите за определяне на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, болки и страдания, причинени от непозволено увреждане. Но в конкретния случай, тези правни въпроси не са обусловили изхода на спора и поради това не могат да обосноват общо основание за допускане касационно обжалване. При липса на обосновано общо основание за допускане касационно обжалване, не могат да се изследват и допълнителните основания за допускане касационно обжалване.

По отношение на поставените процесуални въпроси, настоящият съдебен състав намира, че така както са формулирани, засягат правилността на обжалваното съдебно решение и са извън критериите, определени в чл. 280 от ГПК и подлежащи на преценка по реда на чл. 288 от ГПК.

Така мотивиран Върховният касационен съд