Определение № 210 от 17.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4230/2015 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Постъпила е касационна жалба на Р. С. Й. от [населено място] срещу решение №50 от 20.04.2015г по в гр.дело № 78/2015г. на Окръжен съд - Монтана в частта ,с която е потвърдено решение от 15.01.2015г по гр.д №48/2014г на Районен съд –Монтана за отхвърляне на иск по чл. 200 ал.1 КТ, за разликата над присъдените общо 10 000 лева до пълния предявен и претендиран размер на иска от 30 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди от травматично увреждане в резултат на трудова злополука. По касационната жалба на Р. Н. Т. и Е. Т. Г. ,наследници на ответната страна в процеса [фирма] срещу въззивното решение в друга негова част, не е допуснато касационно обжалване съгласно определение № 123 / 01.02.2016г по гр. дело №4230/2015 г. ІІІ г.о на ВКС. В частта по присъденото на първа инстанция обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано. В изложението на касатора Р. С. Й. се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, по въпроса за справедливия размер на обезщетението във връзка с претърпяна злополука. Като обосновка се изтъква противоречие с указанието по т. 11 от ППВС №4 от 1968г да се вземат под внимание всички обстоятелства, което въззивният съд не сторил. Изтъква се реш. № 1176/2008г ІІ г.о на ВКС като пример за справедливо обезщетение при увреждане от злополука. Въззивният съд не е отчел обстоятелството, че болките на ищцата от претърпяната на 13.10.2013г злополука, довела до ампутиране, продължават. В медицинската документация има и данни за предстояща оперативна корекция ,тя ще е свързана с допълнителни болки.Ако въззивният съд бе отчел тези обстоятелства, би завишил определеното по справедливост обезщетение Ответниците по жалбата са депозирали отговор, като оспорва допустимосттай до разглеждане. Не са формулирани въпроси .Правният въпрос не е тъждествен с касационните оплаквания, в случая и те са неоснователни. Претендират се разноски. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по жалбата на Р. С. Й. В изложението въпросът за справедливия размер на обезщетението е формулиран твърде общо. Съгласно установената практика справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики, която преценка следва да намери място в съдържанието на решението. Това налага при формулиране на правен въпрос по прилагане критерия за справедливост в чл. 52 ЗЗД същият да се конкретизира. В случая връзката на въпроса с решаващите съображения на въззивния съд, определил по справедливост обезщетение от 10 000 лева, защитата на касатора основава на довод за неочетено и необсъдено обстоятелство.Според изложението не е било отчетено това, че болките не са затихнали и продължават. Тази интерпетация на мотивите е неточна и не съотвества на съдържанието на решението. Понесените от пострадалата в резултат на злополуката болки и страдания са били предмет на изследване по две последователно приети медицински експертизи, чиито заключения са обсъдени от въззивния съд, в тази им част включително. Въззивният съд е определил и отграничил вредата от травматичното увреждане на лявата ръка, довело при ищцата до върхова ампутация (част от дисталната фаланга) на палеца на лява ръка и на показалеца на същата ръка, ниво основа на проксимална (І-ва) фаланга, при констатиран спокоен следоперативен период с оформени т.нар „ампутационни чукани” и обичайно затихване на болката. Установената от вещото лице през 2014г болка при докосване и затруднена хватателна способност поради чувствителност на нервите ,се дължи на каузалгия, констатирана като усложнение от втората медицинска експертиза. Съдът е обсъдил горното обстоятелство и констатацията на втората медицинска експертиза, но в тази връзка е изтъкнал, че не го взема предвид при обезщетението по чл. 52 ЗЗД, тъй като ищцата не е заявила въпросното усложнение като основание на иска си, съответно въззивният съд не го обсъжда като основание за по- висок размер на обезщетението. При тези решаващи изводи на Окръжен съд-Монтана е видно, че необсъждането на болките от ексцеса не е поради противоречие с указанията по ППВС №4/1968г. Касае се за обстоятелство извън кръга на тези, за които е определено обезщетението по справедливост, т.е. за увреждане, което остава извън предмета на спора и репарирането му не е предмет на делото. За увреждането, което въззивният съд е обезщетил с решението, са приложени ръководните указания в ППВС №4/1968г при определяне на обезщетение от 10 000 лева и основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК не е налице по така формулирания въпрос. Предвид горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.