Определение № 162 от 12.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1548/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2, пр. 1 ГПК. Обжалвано е определение № 2930/08.11.2021 г. по ч.гр.д. № 3177/2021 г., с което Софийски апелативен съд отменя определение № 2121/03.09.2021 г. по ч.гр.д. № 10867/21 г. на Софийски градски съд и допуска обезпечение на бъдещ иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД на „Валедо 1“ ООД срещу Сдружение „Съюз на българските журналисти“ (СБЖ) за сумата 219 687.37 лв. – връщане на платеното в периода 01.09.2016 г. - 31.12.2019 г., постановявайки запор върху вземанията по сметки на СБЖ в „Банка ДСК“ ЕАД до размера на тази сума след представяне на документ за парична гаранция в размер на 22 000 лв., вносима по специалната сметка на Софийски апелативен съд и определяйки 2-седмичен срок за предявяването на иска. Определението се обжалва от Сдружение „Съюз на българските журналисти“ с искане да бъде допуснато до касационен контрол по следните въпроси (третият - уточнен, съгласно т. 1 от ТР № 1/ 09.02.2010 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС): 1. Каква е дължимата съдебна защита и какъв е порокът на определението за допускане на обезпечение на бъдещ иск по неуточнена претенция и при нарушение на диспозитивното начало? 2. Следва ли съдът да квалифицира иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, когато ищецът твърди, че платеното на ответника е по договор за наем? и 3. Внасянето на парична или имотна гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и чл. 181 ГПК достатъчно условие ли е да се допусне обезпечение на иска? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване (общата предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК), а допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК извежда с довода, че въззивният съд ги е решил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Позовава се и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. По същество се оплаква, че определението е неправилно поради съществено нарушение по чл. 390, вр. чл. 391, ал. 2 ГПК. Ответникът по частната касационна жалба „Валедо 1“ ООД възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а определението е правилно. Настоящият състав я намира с допустим предмет – арг. от чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК и от това, че определението е на въззивен съд по гражданско дело с цена на бъдещия иск над 5 000 лв.; налице е надлежна процесуална легитимация – касатор е ответникът, а ищецът е представил доказателства да го е предявил в дадения за това срок; спазен е и срокът по чл. 396, ал. 1 ГПК; налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на частната жалба, а определението следва да бъде допуснато до касационен контрол, макар и само по третия от повдигнатите въпроси. Съображения: За да квалифицира бъдещия иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, въззивният съд е отчел твърденията в молбата за допускане на обезпечението. Молителят „Валедо 1“ ООД е твърдял, че с договор от 01.11.2012 г. ответникът СБЖ му предоставя ползването на един имот в [населено място] срещу месечен наем, определен в евро за квадратен метър. Ищецът е платил повече от уговореното, доколкото плащанията включват и абонатната станция, която е в имота, но не може да се ползва според предназначеното - за търговска дейност. В релевантния период плащанията в повече възлизат на обща сума 219 687.37 лв., а ответникът следва да ги възстанови. За да допусне обезпечението, въззивният съд е намерил искът за допустим, вероятно основателен и при обезпечителна нужда. За да постанови обезпечителната мярка, въззивният съд е приел, че представените към молбата писмени доказателства са „редовни от външна страна“. Приел е, че не разполага с правомощие да обсъди тяхната „валидност и истинност“, а е длъжен да допусне обезпечението при условие, че ищецът плати парична гаранция в размер на 22 000 лв. Настоящият състав не намира, че първият повдигнат въпрос обуславя определението. Молбата за допускане на обезпечението съдържа всички белези, индивидуализиращи вземането за неоснователно обогатяване по бъдещия иск, а предоставената от въззивния съд защита съответства на исканата защита. Следователно по първия процесуалноправен въпрос е изключена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Вторият повдигнат въпрос (материалноправният) е обуславящ, но начинът, по който въззивният съд го е решил, съответства на т. 1 от ППлВС № 1/1979 г. Съобразено е, че когато платеното надхвърля уговореното (такива са твърденията в молбата за допускане на обезпечението), ответникът СБЖ дължи да върне полученото от „Валедо – 1“ ООД, т.е. правната квалификация на бъдещия иск е по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Третият повдигнат въпрос (вторият процесуалноправен) обуславя определението. Начинът, по който въззивният съд му е отговорил, противоречи на т. 5 от ТР № 6/14.03.2014 г. по тълк.д. № 6/2013 г. ОСГТК на ВКС и на установената практика на ВКС в приложението на чл. 391 ГПК. По него са налице общата и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. С нормативното и каузалното тълкуване на чл. 391 ГПК ВКС приема, че предпоставките за допускане на обезпечението са: предявеният иск да е допустим, вероятно основателен и да има обезпечителна нужда. Преценката за вероятната основателност на иска се извършва въз основа на въведените твърдения и подкрепящите ги писмени доказателства (чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК), а когато ищецът не разполага с убедителни писмени доказателства, при условие за представяне на парична или имотна гаранция по чл. 180 и чл. 181 ЗЗД в определен от съда срок, т.е. законът задължава съдът да допусне обезпечението винаги когато искът е допустим и е налице обезпечителна нужда. Вероятната му основателност може да се базира върху изразената от ищеца готовност да извърши обезпечението по чл. 180 и чл. 181 ЗЗД за вредите, които ответникът ще претърпи, ако обезпечението е неоснователно. Приетото от ВКС не изключва правомощието на съда по обезпечението да обсъжда значението на писмените доказателства, с които ищецът обосновава искането за защита на застрашеното субективно право. Когато те категорично изключват извода, че съществува, съдът е длъжен да откаже обезпечението на иска, а не да го допуска при представяне на парична или имотна гаранция по чл. 180 и чл. 181 ЗЗД. Обезпечителният процес предоставя защита на застрашеното право, когато без обезпечението за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението (чл. 56 и чл. 117, ал. 1 от Конституцията, чиято проекция е чл. 391 ГПК). Субективното право не е застрашено, когато представените писмени доказателства го изключват. За правопорядъка е от значение възникналите граждански правоотношения да са законосъобразни, респ. да получат защита при незаконосъобразно развитие. За правопорядъка е без значение дали и кога ще се предяви иск за гражданско право, което не съществува, респ. дали и кога ще влезе в сила решението за отхвърлянето на такъв иск. Определението противоречи на чл. 390, вр. чл. 391, ал. 1 и ал. 2 ГПК, както и на дадения отговор. Настоящият състав следва да го отмени и да реши въпроса следва ли да допусне обезпечението на бъдещия иск (чл. 278, ал. 2 ГПК). От представения към молбата договор се установява, че СБЖ е предоставил на „Валедо – 1“ ООД ползването на имота в [населено място] срещу месечен наем, определен в евро за квадратен метър. Имотът включва и абонатната станция. Тълкуването на договора по критериите по чл. 20 ЗЗД изключва извода страните да са се съгласили ищецът да осъществява търговска дейност в абонатната станция. Изводът е и житейски неприемлив, а плащанията от ищеца съответстват на уговореното. След като писмените доказателства към молбата изключват вземането по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, настоящият състав е длъжен да отмени определението, да остави без уважение молбата за допускане на обезпечението и да обезсили обезпечителната заповед. При тези мотиви, съдът