Определение № 1549 от 10.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 2097/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Топлоснабдяване Банско“ ЕООД срещу решение № 341 от 12.06.2023 г. по т.д. № 133/2023 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, с което след отмяна на решение № 500464 от 13.07.2022 г. по т.д № 551/2020 г. по описа на РС- Разлог, са уважени предявените от „Мултинвест“ ООД срещу „Топлоснабдяване Банско“ ЕООД искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за сумата от 20 887, 40 лв., представляваща стойността на доставена стока - дървесен чипс, по сключен договор № ТБ ДС – 001/08.10.2018 г., за която сума са издадени фактури № 12/03.01.2019 г., № 14/06.02.2019 г. и № 15/18.2.2019 г., и за сумата 1 224,33 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 21.03.2019 г. до 17.10.2019 г., както и за законна лихва върху главницата, считано от 21.10.2019 г. до окончателно й плащане, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1325/12.3.2020 г. по ч.гр.д. 1163/2019 г. по описа на РС – Разлог, и са присъдени разноски по делото.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно предвид постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения и с оглед неговата необоснованост. Излага, че въззивният съд е допуснал груби нарушения при оценка на събраните по делото доказателства, които са имали за последица постановяването на необоснован съдебен акт. Сочи, че въззивният съд не е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и не е отговорил на доводите на страните. Поддържа, че съдът е основал е решението си единствено на представени по делото счетоводни фактури, без да извърши преценка дали е налице редовност в счетоводните записвания, с което се е отклонил от практиката на ВКС. По тези доводи моли решението да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което исковете бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира присъждане на разноски по делото.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси, които сочи като значими за предмета на делото:

1. За задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото заедно и поотделно, без да преиначава свидетелските показания и да обсъжда избирателно само част от тях, като игнорира друга част, касаеща релевантни за спора факти.

2. Отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество, включването ѝ в дневника за покупко-продажби и справка декларация по ДДС и ползването на данъчен кредит представлява ли недвусмислено признание за възникването и размера на задължението по фактурата, за факта на доставка, в случай че не е установена редовността на счетоводните записвания?

3. Дали въпреки изричните възражения на длъжника срещу вземания, обективирани в издадени от негов кредитор фактури, отразяването на фактурите в счетоводството му, включването им в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същите, представляват недвусмислено признание на факта на доставка и приемане на стоката, което от своя страна е основание за плащане на цената?

4. Отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество, включването ѝ в дневника за покупко-продажби и справка – декларация по ДДС и ползването на данъчен кредит, представлява ли недвусмислено признание на факта на доставка и получаване на стоката, в случай че за доставките липсват съпътстващи счетоводни документи, регистрация и вписвания в дружеството?

Поддържа, че въззивното решение е очевидно неправилно, с което обосновава искането си касационно обжалване на въззивното решение да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

С депозиран в срок писмен отговор ответникът по касация, „Мултинвест“ ООД, оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Излага доводи за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на разноски по делото.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд с обжалваното решение е приел, че страните не спорят, че са сключили договор № ТБ ДС – 001/08.10.2018 г. за доставката на дървесен чипс, видно от т. 1.11 от който „Топлофикация Банско“ ЕООД като възложител възлага, а „Мултинвест“ ООД като изпълнител приема да изпълни срещу заплащане доставка на алтернативно гориво – биомаса /дървесен чипс/ в общ обем по договора от 2 222,064 куб.м. с място на доставка - работната площадка [населено място], Топлоцентралата. Счел е, че в представените от ищеца фактури № 12/03.01.2019 г., № 14/06.02.2019 г. и № 15/18.02.2019 г. за получател е посочен „Топлоснабдяване Банско“ ЕООД, а за доставчик „Мултинвест“ ЕООД; че са подписани от двете дружества, като в тях за основание е изписан „Договор ТБ-ДС 001/08.10.2018 г.“ с посочено съответното количество на биомасата и дължимата за него сума за плащане, както следва: фактура № 12/03.01.2019 г. -доставено количество е 492 куб.м. на стойност 18 597,60 лв., фактура № 14//06.02.2019 г. - 270 куб.м. на стойност 10 206 лв.; и фактура № 15/18.02.2019 г. - 63 куб.м. на стойност 2 381,40 лв.

Приел е, че от заключението на събраната съдебно-счетоводната експертиза се установява, че фактурите са осчетоводени от ответното дружество „Топлоснабдяване Банско“ ЕООД, включени са в дневника за покупки и в справка - декларация по ДДС, представени от дружеството в НАП за м. януари и февруари на 2019 г., като е ползван данъчен кредит по тях. Отчел е, че вещото лице е посочило, че фактурите са отразени от „Топлоснабдяване Банско“ ЕООД и в оборотната ведомост за съответните месеци, в годишната оборотна ведомост за 2019 г., в годишния баланс за 2019 г., в годишния финансов отчет за 2019 г. и в отчет за приходи и разходи към него за 2019 г., всички подадени от дружеството в НАП. Позовал се е на заключението на експерта, че към 31.12.2019 г. „Топлоснабдяване Банско“ ЕООД има неплатени задължения в размер на 192 000 лв., в които се включват и неразплатените процесни фактури. Кредитирал е заключението на вещото лице и в частта, с която е установило твърдените от ищеца две частични плащания по първата фактура, като от стойността по фактурата от 10 297,60 лв., остават неплатени 8 300 лв., към които като се прибавят и сумите по останалите две фактури от 10 206 лв. и 2 381,40 лв., се получава претендираната от ищеца сума в размер на 20 887,40 лв.

В отговор на възраженията на ответника въззивният съд е посочил, че купувачът дължи цената по процесните фактури, не защото продавачът е издал данъчните фактури, а защото е доставил стоката. Подчертал е, че преценката дали фактурата отразява факта на получаване на стоката от страна на купувача следва да бъде извършена конкретно по всяко дело. Допълнил е, че фактурата може да е доказателство, както за доставката на стоката, така и за сключен между страните договор за търговска продажба, в случай че отразява съществените елементи от съдържанието на сделката - вид на закупената стока, стойност, начин на плащане, имена на купувача и продавача, респ. на техните представители, време и място на сключване на продажбата. Приел е, че с процесните фактури се установява по несъмнен и категоричен начин извършването на доставки по сключения между страните договор в количествата и стойностите визирани във фактурите. Посочил е, че доказателствената сила на фактурата като писмен документ се определя от закона – чл. 178, ал. 1 ГПК, и като частен документ установява факта на писменото изявление и неговото авторство - чл. 180 ГПК. Изтъкнал е, че процесните фактури са двустранно подписани, т.е. всяка от тях съдържа изявление на „Топлоснабдяване Банско“ ЕООД за доставянето на биомаса в изпълнение на сключения с ищеца договор, който е изрично вписан във фактурите като основание за издаването им, на посочените количества и за посочената в тях стойност. Счел е, че според т. 4.1. от процесния договор стойността на доставената по него биомаса се заплаща в 30 - дневен срок след представяне на подписан двустранен приемо –предавателен протокол за извършена доставка и фактура. Подчертал е, че след като е договорено стойността да се заплаща след доставка и издаване на фактура, и по делото се установява, че процесните фактури са осчетоводени от ответника, то тезата на „Топлоснабдяване Банско“ ЕООД, че осчетоводяването им е „предварително сторено“ с цел очаквани доставки, е голословна и противна на договореното с договор ТБ ДС – 001/08.10.2018 г., като е добавил и че не се излагат съображения какво е наложило твърдяната от ответника „предварителност“. Обобщил е, че като се има предвид, че по делото не с процесните фактури се създава между страните облигационно правоотношение, а заради съществуването на такова и в изпълнение на поетите по него права и задължение са издадени фактурите, които са подписани и от двете страни и осчетоводени от тях, и че е уговорено с издаването на фактурите да възникне задължение за плащането им, то приема, че претендираната за плащане биомаса е доставена, поради което за ответника е възникнало задължение за заплащането ѝ. Добавил е, че няма друго логично обяснение за подписването на фактурите и осчетоводяването им от „Топлоснабдяване Банско“ ЕООД.

Обосновал е изводите си и с представените по делото от ищеца и приети като писмени доказателства товарителници и стокови разписки, съставени във връзка с предаването на процесните количества дървесен чипс. Посочил е, че същите са подписани от работещи в „Топлоснабдяване Банско“ ЕООД, които са получавали дървесен чипс, не само от ищцовото дружество. В тази насока се е позовал на представена от НАП справка за периода 08.10.2018 г. - 18.02.12019 г., от която е видно, че лицата Г. М., И. Ч., И. К., Г. К. – Ч., М. М., Р. М., Л. П., Д. М. и Д. К. са работили в „Топлоснабдяване Банско“ ЕООД. Подчертал е, че вещото лице по приетата графическа експертиза в заключението си е посочило подписите по всяка една от стоковите разписки и товарителници на кое от посочените в справката от НАП за работещи при ответника лица принадлежи. Изтъкнал е, че предвид последното заключение не кредитира показанията на свидетелите на ответника П. и М., в частта, в която като сочат фирмите, които са доставяли чипс, изрично посочват, че „Мултинвест“ ООД не измежду тях, доколкото от графическата експертиза се установява, че тези свидетели също са подписвали някои от приложените от ищеца документи при доставката на биомаса по процесния договор. Обобщил е, че именно предвид съдържащите се подписи за получател в представените от ищеца стокови разписки и товарителници, които са на лица, работещи в „Топлоснабдяване Банско“ ЕООД, обсъдени във връзка със сключения между страните договор за доставяне на дървесен чипс, както и с установените обстоятелства по подписване на процесните фактури от „Топлоснабдяване Банско“ ЕООД, осчетоводяването им и ползването на данъчен кредит от дружеството, се установява по един несъмнен и категоричен начин извършването на доставките от ищеца на дървесния чипс в количествата, отразени в процесните фактури. Счел е, че възражението на получателя, че стокови разписки и товарителници не са подписани от представители на дружеството - получател, не води до друг извод, тъй като от показанията на свидетелите, ангажирани от самия ответник се установява, че те също са разписвали такива документи. Посочил е, че св. П. /който работи от 15 г. в „Топлоснабдяване Банско“ ЕООД като оператор на котли/ сочи, че ако е подписал стоковите разписки, значи ги е виждал, а св. К. /който през 2018 г. - 2019 г. е работил като началник смяна диспечер/ заявява, че „стокови разписки са се подписвали при приемане на чипса“. Подчертал е, че и за двамата свидетели графическата експертиза установява, че са се подписвали върху някои от документите за доставка на чипса. Приел е, че от тези действия на работещите в „Топлоснабдяване Банско“ ЕООД и невъзможността без тяхно присъствие да има разтоварване на дървесния чипс, което категорично се установява от показанията им, следва, че доставките са извършени. Добавил е, че действията на работещите в „Топлоснабдяване Банско“ ЕООД по приемане на доставките, след като не са изрично оспорени веднага след узнаването им на основание чл. 301 ТЗ, се считат за потвърдени от дружеството.

Посочил е, че не може да сподели изводите на първоинстанционния съд за нередовно водене на счетоводните книги от ищеца, доколкото такъв въпрос на експерта не е поставян, като е изтъкнал и че от значение е редовното водене на счетоводството от ответника, който е осчетоводил фактурите. Допълнил е, че липсата или не на превозни билети за транспортирането на биомасата- дървесния чипс, не влияе на тези му изводи, тъй като сам по себе си този факт има отношение към отговорността за условията за превозването на стоката, в случай на необходимост от такива -адм. наказателна или наказателна отговорност за превозвача, без от липсата на такива документи да следва автоматичният извод, че доставка няма.

По тези съображения е приел, че твърдяното от ищеца изпълнение по процесния договор чрез доставка на стоки, за което са издадени процесните фактури, е доказано при обсъждане на всички събрани доказателства в тяхната съвкупност и предявеният иск следва да бъде уважен в пълния му размер за сумата 20 887,40 лв.

По отношение на претенцията за присъждане на обезщетение за забавено изпълнение е посочил, че разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Посочил е, че уговореният 30 - дневен срок от издаването на последната фактура № 15/18.02.2019 г., изтича на 18.03.2019 г., поради което лихвата от датата, на която се претендира присъждане на обезщетение - 21.03.2021 г., до 17.10.2019 г. е дължима и възлиза на 1 224,33 лв.

По тези мотиви е отменил първоинстанционното решение и уважил предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Допускането на касационно обжалване предвид нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материален или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.

Първият поставен от касатора процесуален въпрос е обусловил изводите на въззивния съд, доколкото касае правомощията му при разглеждане и решаване на делото и задължението му да основе решението си въз основа на всички събрани по делото допустими и относими доказателства. Правомощията на въззивната инстанция са подробно разяснени в т. 1, т. 2 и т. 3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и в практиката на ВКС по множество постановени по реда на чл. 290 ГПК решения. Съгласно утвърдената практика на ВКС непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възраженията на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени, в който смисъл са разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК.

Въззивното решение е постановено в съответствие с постоянната практика на ВКС, включително задължителната по ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въззивният съд се е съобразил с доводите на страните по депозираните въззивна жалба и писмен отговор, извършил е самостоятелна преценка на повдигнатите като спорни с последните обстоятелства и е обсъдил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Въззивният съд се е позовал на приетите по делото като писмени доказателства двустранно подписани данъчни фактури, но не е основал изводите си само въз основа на тях, а е обсъдил всички останали събрани по делото доказателства: писмени – договор, стокови разписки и товарителници, гласни – от разпита на доведените по делото свидетели, и събраните заключения по СГЕ и ССчЕ, и въз основа на съвкупния им анализ е приел за установени оспорените от ответника факти по извършени от ищеца доставки на биомаса – дървен чипс, в количество и на цена, съобразно записаното в осчетоводените и от двете страни фактури. Решаващата дейност на съда е ясно и подробно отразена в мотивите към въззивното решение, като съдът е посочил защо при така събраните по делото доказателства приема предявените искове за основателни, с което е изпълнил изискванията на чл. 12 ГПК.

Несъгласието на касатора с изводите на въззивния съд касае правилността на постановения съдебен акт, по която касационната инстанция не може да се произнесе в селективния стадий на производството.

Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по останалите поставени от касатора въпроси, които касаят доказателствената стойност на събраните по делото двустранно подписани данъчни фактури и значението на осчетоводяването им от страните.

На първо място следва да бъде отбелязано, че не са верни въведените с втори и четвърти въпрос твърдения от касатора, че въззивният съд е приел, че не е установена редовността на счетоводните записвания по повод на процесните фактури и че липсват съставени документи съпътствали стоката и предхождащи издаването на фактурите. Въззивният съд изрично е посочил, че изводът на първоинстанционния съд за нередовност на воденото от ищеца счетоводство е необоснован, защото не почива на доказателствата по делото. Счел е, че е важна редовността на осчетоводяването на фактурите при ответника, като се е позовал на заключението по ССчЕ, от което е приел, че се установява, че фактурите са надлежно отразени в счетоводството на ответника в месеца на издаването им, включени са в подадените декларации към НАП, отчетите и ГФО за съответната година. Въззивният съд изрично е подчертал, че кредитира вписванията по фактурите и по причина на представените стокови разписки и товарителници за доставка на дървесен чипс на ответника, чието съставяне се установява и от събраните по делото гласни доказателства и заключение по СГЕ. В този смисъл поставените от касатора втори и четвърти въпроси не отговарят на общия селективен критерий да са обусловили решаващата воля на въззивния съд и по тях не следва да бъде допуснато касационно обжалване.

Поставеният трети въпрос е обусловил изводите на въззивния съд, но по отношение на същия не е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въззивното решение не е постановено в нарушение на цитираната от касатора практика на ВКС по постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 46 от 06.04.2017 г. по гр.д. 60140/2016 г. по описа на ВКС, ГК, I ГО, с което по въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, е възприета практиката по постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 252/03.01.2013 г. по т.д. №1067/2011 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, и е прието, че включването на фактурата в дневника за покупко-продажби на ответника, както и фактът, че същият е ползвал данъчен кредит по нея, представлява недвусмислено признание както за съществуването на правоотношението по договор за търговска продажба на стоката, така и за доставка на същата. В частта, с която е извършена преценка за правилността на допуснатото до касация решение е прието, че има процесуални нарушения, както във връзка с неправилното приложение на процесуалния закон при горевъзприетия отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, така и по неизследване на обстоятелството дали действително, както е твърдял ответникът, фактурата е била съставена преди твърдяното фактическо доставяне на стоката и какви са причините за това. С второто цитирано то касатора решение № 47 от 08.04.2013 г. по т.д. 137/2012 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, е прието по правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, че се споделя практика на ВКС по постановените по реда на чл.290 ГПК решение № 46/27.03.2008 г. по т. д. № 454/2008 г., решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2008 г., решение № 42/15.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г., решение № 92/07.09.2011 г. по т. д. № 478/2010 г., решение № 109/07.09.2011 г. по т. д. 465/2010 г., решение № 34/22.02.2010 г. по т. д. № 588/2009 г. на различни състави на Търговска колегия при ВКС в смисъл, че макар да не е подписана от купувача по договора за търговска продажба или от възложителя по договора за изработка, издадената от продавача/изпълнителя фактура може да послужи като доказателство за сключване на договора и за възникване на отразените в съдържанието й задължения, ако съдържа реквизити за съществените елементи на конкретната сделка. Посочено е, че отразяването на фактурата в счетоводните регистри на двете страни, вписването ѝ в дневниците за покупко - продажби и в справките-декларации по ЗДДС, както и ползването на данъчен кредит по сделката от задължената страна, съставляват признание за възникването и за размера на задълженията, за които е съставена фактурата.

Въззивният съд не се е отклонил от цитираната съдебна практика, а в унисон с последната е обсъдил събраните по делото данъчни фактури, подписани и от двете страни и отразени в счетоводните регистри на двете дружества, вписването им в дневниците за покупко - продажби и в справките-декларации по ЗДДС, както и ползването на данъчен кредит по сделката от задължената страна, като признание за възникването и за размера на задълженията, за които са съставени фактурите. Независимо от последното и предвид изричното оспорване от ответника, е посочил доставката на процесните стоки да се установява и от останалите събрани по делото доказателства – сключен договор, стокови разписки, товарителници, заключението по СГЕ и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Изтъкнал е и че с процесния договор страните са договорили фактури да се издават след извършване на доставката, като ответникът не е изложил никакви конкретни съображения защо твърди, че е осчетоводил фактурите за процесните доставки преди самото им извършване в нарушение на договора, а и не е установил верността на тези си твърдения.

Несъгласието на касатора с тези изводи на въззивния съд касае правилността на съдебния акт, която не може да бъде проверявана на етапа на селектиране на касационните жалби.

Не може да бъде прието за осъществено и заявеното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на акта. В последователната практика на касационната инстанция се приема, че очевидно неправилно е съдебно решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице например, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Цитираните предпоставки не са налице като касаторът е аргументирал искането си с доводи, повтарящи оплакванията му за неправилност на решението.

По изложените съображения настоящият състав на съда намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

При този изход на спора право на разноски има ответникът по касация „Мултинвест“ ООД за представляването му от адвокат в размера на заплатеното адвокатско възнаграждение от 3 500 лв., които ще бъдат присъдени с настоящото определение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение